Емил Димитров Ревизоро: Марешки вероятно крие данъци или продава контрабандно гориво

Кандидатът за народен представител "Обединени патриоти" Емил Димитров -Ревизоро буквално разби популиста Веселин Марешки в предаването "Часът на Милен Цветков" вчера вечерта.
Като сте толкова щастлив, да питам, постерминали ще има ли на тази бензиностанция”, запита Димитров. Той уточни, че единствено на бензиностанциите на Марешки няма устройства за плащане с карта и се плаща само кеш.
Марешки се опита да се измъкне, като заяви, че надценката му била по-малка от банковата такса, която трябвало да плати.
„На тези избори не е важно кой ще е първи, втори или трети, с който и да се коалираме ще трябва да изпълни нашата политическа програма, само да не е ДПС”, заяви Димитров Ревизоро захвана опонента си и за аптеките. „Вие сте щели да борите картелите, не е ли картел да имаш 250 аптеки и десетки бензиностанции в България създадени само последните додина. Ама вие сте най-големия картел в аптеките г-н Марешки”, продължи Димитров.
Патриотът припомни на опонента си, че е обещал да обяви преди месец и данъчната си декларация, но няма и следа от неговото обещание. „Колко ДДС сте внесли, не ви трябва програма, не личните. Миналата година казахте, че сте на печалба, нека народа да види какво печелите и колко” подхвааа олигарха, Ревизоро.
Димитров дори предизвика Марешки да се явят заедно на "детектора на лъжата", както и да си направят пълни изследвания за наркотици, цигари, алкохол и други пороци.
"Аз ще отговарям за времето ми в митниците, а вие ще отговорите за горивата”, заяви Димитров на Марешки, но бизнесмена не остана доволен и започна да шикалкави.
Ревизоро запита Марешки продава 20 процента по-евтино гориво. „Има си неща които няма как да бъдат променени освен ДДС от акцизите, двете възможности при него са или да продава на загуба или да не плаща акциз на горивата”, заяви патриотът.
Марешки се опита да се измъкне с това, че цените били плаващи, но дори и водещия Милен Цветков разбра грешката на Марешки и дори го изпрати на опреснителен курс по математика.
„Вие нямате конкретни предложения за това как да борите картелите. Това започва от съдебната реформа. Това което дори питахте в референдума си е за ваша лична изгода”, добавиДимитров, като не пропусна да припомни на Марешки, че иска да вкара в следващия парламент цялата си рода,.
Партийната конфигурация на партията ви приличала на тази на семейство Чаушеску - роднини и братовчеди наредени един до друг в листите",заяви Димитров
Той допълнизаяви, че "Обединени патриоти" са се доказали с ефективна парламентарна дейност. "Аз съм се родил в България. Вървя из Шумен и трябва да ходя с речник. Там не мога да чуя българска реч. Ние там ще направим марш на победата. Защото държавата ни е на над 1300 години", заяви разпалено Ревизоро
След като лъснаха дребните игри на аптеркарския бос за влизане в парламента, в социалните мрежи дори измислиха виц за него. Ревизоро го разказа в ефир:
„Имаме воля и след изборите ще живеем все по-добре, каза Марешки. - Радваме се за вас, отговори народът”.
По материали от pik.bg

Прочети още

Управлението на кабинета на Огнян Герджиков-власт без избор

В края на февруари, служебното правителство в лицето на премиера Огнян Герджиков,заяви, че видиш ли, имало "амбицията да направи стъпка за влизане на България в предверието на еврозоната, но не е ясно дали времето ще му стигне да доведе това начинание до край."
Защо кабинетът Герджиков, чийто единствена задача е да организира предстоящите избори, а не да взима решения, за които трябва действащо Народно събрание, се разбърза да въвежда еврото, при това без ясни икономически критерии и пълната липса на финансова обосновка.

Защо е това устремно усилие за влизане в еврозоната? Дали не става въпрос за сумата от 23,1 млрд. евро. На толкова възлизат валутните резерви на България, с които БНБ гарантира стойността на лева спрямо еврото. При влизане в еврозоната голяма част от тях ще бъдат изхарчени, уж да се гарантира вече българското евро. Mеждувременно финансовата олигархия стояща зад Герджиков и неговия шеф президента Румен Радев за пореден път ще завъртят поредната финансова далавера на гърба на данъкоплатците. Примерът за това все още не избледнял в обществената памет - сделката с външния дълг извършена от съпартиеца на Герджиков от НДСВ- бившия министър на финансите Милен Велчев през 2002-2003 г. Сделката със замяната на част от българския външен дълг е донесла финансови загуби в размер на около 1 млрд. лева. Това бе посочено в доклад за ефектите от сделката представен пред парламента през 2011г. Според него, в резултат на осъществената замяна на брейди облигации с глобални облигации е реализирана финансова загуба от около 1 млрд. лв. Заключението на експертите е, че ако сделката не е била направена, страната ни е щяла да плати по-малко за покриването на дълга си.
Възможно е и при сегашното безпричинно бързане за влизането в еврозоната да се стигне до подобен трагичен резултат.

Ще припомня и друг факт, който обикновено съпровожда въвеждането на еврото в слаби икономи като българската. Доста преди еврото да стане реална валута за 300 млн. европейци от 1 януари 2002 г., много от икономистите предупредиха, че е възможно след въвеждането на общата валута да се стигне до така наречният "ефект на закръглянето" на цените нагоре или още по-лошият вариант - да се обявят старите цени на стоките , но вече в евро. Заплатите и пенсиите обаче остават на старите нива, което води до обедняване на населението. Така и стана - малко след като в портфейлите на жителите на Гърция, Словения и дори на Италия попаднаха новите банкноти и монети, те започнаха да се оплакват, че основните стоки и услуги са поскъпнали, а инфлацията се е повишила. Вероятноста в България да се случи същото е много голяма, като се има предвид навика на родните търговци да вдигат цените, с и без повод.

Към спестяванията на българите посегнаха не само царедворците на Герджиков от служебния кабинет. но и печално известния бивш премиер Иван Костов. Той призова страната да излезе от валутния борд, да се откаже от фиксирания курс на лева към еврото и да рискува финансовата стабилност под предлог, че " до излизането от паричния съвет, страната ни няма шансове да влезе в еврозоната."
Излизането от борда с голяма вероятност ще даде възможност за спекулации с валутният курс , нова хиперинфлация подобна на тази през 1997 г. от което следва и неизбежно спестяванията на хората да се обезценят.
 Теориите на Костов и служебното правителство бяха разобличени от проф. Стив Ханке който е сочен за"баща" на валутния борд в България.
 "Премахването на валутния борд ще е огромна грешка, тази система на практика поддържа паричния суверенитет на България, докато присъединяването към еврозоната ще лиши страната от него. Това е погрешен път, особено в политическата обстановка днес, когато всеки се бори да запази своя суверенитет. Никой не може да каже какво ще се случи с еврото", заяви Ханке.

Коалиция "Обединени патриоти" е за запазване на валутния борд, финансовата стабилност и най-вече засега България да не влиза еврозоната.

Прочети още

Референдумът на Слави Трифонов - кой трябва да го плати?

По повод на референдума, който беше иницииран от Слави Трифонов и на чиито въпроси гражданите отговаряха, докато гласуваха на изборите за президент на България на 6 ноември 2016 година, ви предлагаме анкета с няколко отговори на въпроса - кой трябва да плати за този референдум?

Защото, както би трябвало всички да знаят, подготовката на референдума на Слави, напечатването на бюлетините, хора в изборните комисии, които отговарят за него и много други свързани с референдума разходи, трябва да се платят от някого.

И така, анкетата може да намерите в дясното меню, въпросът е "Кой трябва да плати за референдума на Слави?", а възможните отговори са

• Определено Слави трябва да го плати
• В никакъв случай Слави да не плаща, референдумът не е толкова скъп
• Нейсе, куче влачи, диря няма
• Отговорността трябва да се сподели финансово, не е инициатор само един човек на този  референдум, всички негови организатори трябва да споделят разходите поравно.
• Народното събрание и президентът също са одобрили провеждането на тоя референдум, трябва и те да платят сметката от заплатите си.
• Трябва да се направи закон за тия неща, който поръчва музиката - да плаща.

Прочети още

Генерал Климент Бояджиев, необикновеният командир на българската армия

Генерал Климент Бояджиев

Климент Бояджиев е главнокомандващият Първа българска армия по време на Първата световна война (ПСВ), към която се числят и войниците, загинали на Каймак-Чалан, повечето от които идват именно от Македония. Оттам е и самият Бояджиев, роден в Охрид и освободил града в рамките на войната. Запитахме се обаче и колко българи са чували за генерала, като по този повод решихме да запознаем читателите си с историята на този изключителен човек.

Живот в борба за национално обединение

Ген. Бояджиев е роден на 15 юли 1861 г. в Охрид, където получава популярното и до днес в района име - Климент, в чест на българския светец Климент Охридски, прекарал последните години от живота си в най-красивия македонски град. Още като ученик, под вещото наставление на Григор Пърличев бъдещият генерал започва да проявява интерес към националната ни кауза, като при първа възможност отива в София. Там завършва Военната академия през 1883 г., а близо 10 години след това, през 1895 г., се дипломира и от Академията на Генералния щаб в Торино, Италия.

Военната му кариера се развива шеметно, като първата възможност да изпробва наученото получава през 1885 г. по време на Сръбско-българската война, където е адютант в щаба на Западния корпус. Отличното му представяне е само началото на изкачването му по военната стълбица: през 1888 г. става капитан, през 1894 г. - майор, през 1899 г. го повишават в полковник, а през 1910 г. най-сетне заема поста генерал-майор.

През Балканската война (1912-1913) генерал-майорът застава начело на 4-та Преславска дивизия, която по време на Люлебургаско-Бунархисарската и Лозенградската операция успява да пробие центъра на турската отбрана, и е една от основните причини за българската победа.
 При последвалата Междусъюзническа война генералът побеждава сърбите с Пета българска армия по направлението Кюстендил – Скопие. Трагичния край на войната обаче поставя цялата държава в трудно положение, а Бояджиев е избран от Фердинанд за министър на войната през 1913 г., за да тушира негативните настроения сред армията.

Той обаче напуска позицията, заемайки за кратко длъжностите началник на Трета военноинспекционна област и началник на Генералния щаб на армията. В този период той реформира войската и повдига загубения ѝ дух след националната катастрофа.





И така до Първата световна война

Горещите месеци в средата на 1915 г. са известни като Българското лято. Така е наречен периодът на преговори между Царство България, Антантата и Централните сили за включването на страната ни в Първата световна война.

Месеци след започването на конфликта България все още е неутрална и двата военни блока се надпреварват да я ухажват, тъй като тя има стратегическа позиция на Балканите и много силна армия. Франция, Великобритания и Русия се надяват да ни привлекат, като по този начин централните сили бъдат разделени и се направи черноморска връзка между нас и Русия.

От своя страна, Германия, Австро-Унгария и Османската империя желаят да ни привлекат, за да се обединим в общ фронт и тотално да разгромим Сърбия, а това да повлияе на неутралните все още Гърция и Румъния.

Вътрешните настроения в България също не са еднозначи, срещат се силни лобита и за двете страни, както и не съвсем незначително мнение, че трябва да бъдем неутрални.

Антантата и Централните сили преговарят с българското правителство, като ни обещават различни териториални придобивки. Великобритания ни блазни с присъединяване на част от Южна Добруджа, Източна Тракия до линията Мидия-Енос и безспорната зона в Македония. Но след остри протести на Гърция и Сърбия официалното предложение към нас остава доста по-постно.
Централните сили обаче обещават много повече и с много по-стабилни гаранции в размер на 500 милиона германски марки, които ни отпускат още през 1914 г. При победа пък вземаме: цяла сръбска Македония и евентуално Добруджа и Егейска Македония.

Български войници щурмуват сръбска позиция при връх Каймак-Чалан.

Нерешителността и непостоянството на Антантата, съчетано с малките териториални компенсации на фона на живия блян за национално обединение хвърлят България в прегръдката на Централните сили.
Малко преди включването на държавата ни в конфликта Климент Бояджиев подава оставка от щаба, защото не е съгласен със споразумението, което правим с Австро-Унгария и Германия, част от което е заличаването на сръбската държава и създаване на централно командване, ръководено от фелдмаршал Аугуст фон Макензен.

И така генералът се връща там, където се чувства най-добре - на фронта.

Той поема командването на Първа българска армия, която през октомври-ноември 1915 г. атакува сръбската войска по линията от устието на Тимок до Трън. Боевете са тежки, но победата е сладка - Бояджиев превзема цялото Поморавие: Ниш, Зайчар, Пирот. Следват Битоля и Охрид, родния град на българина.

"...Нека македонските българи получат своята свобода непосредствено от българските войски. Ген. Бояджиев е от Охрид. Той да ги освободи...", пише в дневника си ген. Константин Жостов, главнокомандващ щаба на армията ни тогава, който също е от македонския край.

В първото си писмо до своето семейство от 19 октомври самият Бояджиев пише: Исках с нещо да зарадвам вас и българския народ, та после да ви пиша. Слава Богу, с един удар сполучих да обруля доста круши - вече са свободни Неготин, Зайчар, Княжевац, Пирот и Бела паланка... Моята система е бавно, но сигурно и с най-малко жертви."
В друго писмо от 11 ноември той изразява надежди, че борбата за Македония няма да трае дълго, стига да не станат политически или военни усложнения.
"Аз не работя, за да добия похвалите на бай Ганя, който и без това е завистлив. На 1 декември ще мина през Велес и оттам за Битоля и Охрид. Там ще видя Стойкова, който пръв влезе в Охрид и ми телеграфира възторжени думи за моя роден град", пише той на 29 ноември 1915 г.

Епопея на забравените

След големите военни успехи в своя роден край генералът поема настъплението срещу съюзническите армии в Егейска Македония. Именно тогава се състои и една от най-тежките битки в съвременната българска история - тази за Каймак-Чалан.
Тя е считана от някои за най-голямата битка в историята, водена на толкова голяма надморска височина - цели 2524 м. Окопани на върха българите се изправят срещу сръбската армия между 12 и 30 септември 1916 г. Целта е била да се пробие българската отбрана и да се напредне по долината на р. Вардар, а оттам - към София, като се принуди България да капитулира.

Боевете на планината са изключително жестоки и настървени и от двете страни. Съглашението буквално смалява върха, след като в резултат от непрекъснат артилерийски обстрел от френски и сръбски оръдия Каймак-Чалан губи 10 метра от височината си. Освен че са по-многобройни, враговете ни са и по-добре снабдени, благодарение на близката до тях железница, а българите нямат дори муниции.

Въпреки това неговите защитници не се предават и храбро отблъскват настъпващите сърби цели 60 пъти, когато най-накрая вземат решението да отстъпят тактически. Равносметката е 1876 загинали български войници, 51 офицери и 5941 ранени войници и 126 офицери, както и множество полудели. От своя страна, сърбите губят близо 5000 войници, а ранени са още няколко хиляди.

Победата на сърбите обаче е безплодна, тъй като българите устояват до последния възможен момент и отстъпват точно с идването на зимата, която пречи на сръбските войски да напреднат и те се окопават, като по този начин спират настъплението си.

Водач на българите на върха обаче не е ген. Бояджиев, а полк. Алекси Попов, който проявява изключителна храброст и успява да удържи войниците си на позиции. Самият Бояджиев, който е главнокомандващ на всички войски на този фронт, включително каймак-чаланските, също претърпява няколко неуспеха и подава оставка от поста командир на Първа българска армия и се уволнява от армията.

Каймак-Чалан - година след боевете.

 След края на войната, през ноември 1918 г., заминава за Германия, притеснявайки се от политическо преследване. Подозренията му са верни и през 1923 г. бива осъден на 5 години затвор като един от виновниците за Втората национална катастрофа. Амнистия получава една година по-късно след свалянето на правителството на Александър Стамболийски. Почива на 15 юли 1932 г. в София.

Да откажеш обяд с царя

За личността на ген. Бояджиев не е известно много освен че е бил изключително упорит, дисциплиниран и строг човек със силна любов към отечеството.

Доказателство за отдадения му в служба на България живот освен редицата му военни успехи е и фактът, че той изработва първата релефна карта на страната.

Живота си за отечеството дава и неговият син, също военен, поручик Никола Бояджиев, който загива на 1 февруари (14 февруари нов стил) 1915 г. в атентата в софийското Градско казино (днешна Софийска градска художествена галерия) заедно с още трима души.

Смята се, че терористичният акт е направен с помощта на Османската империя, за да бъде вкарана България във войната на страната на Централните сили. Той е насочен срещу цар Фердинанд, а пряк организатор са т.нар. Червени братя.
Червените братя са анархистка терористична група, действала в Османската империя и България в периода между Младотурската революция и Първата световна война. Те са имали османски възгледи, като нейни членове са били редица български левичари. Освен за атентата в Градското казино са отговорни и за още няколко нападения.
Въпреки - или по-скоро точно заради - трудностите, с които се сблъсква, Климент Бояджиев нито за момент не отстъпва от интересите на България, нито от своите. Не се плаши от нищо и от никого, свидетелство за което е отказът, който прави, на поканата за обяд с цар Фердинанд.

Това се случва в годината, когато генералът е начело на българската армия - позиция властна, но и опасна. Тогава, в деня на "Св. Константин и Елена", Фердинанд го кани на обяд, но Бояджиев отказва, тъй като съпругата му има празник на тази дата.

На което царят възкликва: "Той наистина е един много упорит македонец".

Прочети още

25-годишна търновка разработи проект в един от терминалите на летище Хийтроу

СИЯНА ПЕТРОВА Е ВЪЗПИТАНИЧКА НА МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ ВЪВ В. ТЪРНОВО.
Днес е на 25 г. и бакалавър от университета „Гринуич” в Лондон, където завършва архитектура. В същото време през последните години работи в една от най-мощните архитектурни фирми на Острова – „3D рийд“, като асистент. Майка й е съдебен служител в старата столица, а баща й работи в банка. Сияна е единствената от старата столица, отишла да учи за архитект в Лондон и после поканена на стаж в тамошна фирма.

ЗА ДА УЧИ В ОГРОМНИЯ ГРАД, МОМИЧЕТО Е ПОЛУЧИЛО СТУДЕНТСКИ КРЕДИТ, КОЙТО още изплаща.
 За да смени държавата и след референдума за излизане на Великобритания от Евросъюза, Сияна е решила да си доучи в Стокхолм в Кралския технически университет на Швеция. Вече е записала магистратура там и заминава тези дни.
„Завърших „Гринуич” през 2014 г., където бакалавърската степен по архитектура е три години. Следването бе по 3600 паунда на година, а сега вече е много по-скъпо. После има стаж и степен на квалификация и се учи общо 7 години за архитект. Като завърших, започнах да работя за английската компания. Винаги съм мечтала да стана архитект и там ми дадоха възможност да науча много неща. Компанията има офиси на много места, но аз работих в лондонския им офис и дори имам един почти самостоятелен проект за 4-ти терминал на летище Хийтроу“, разказва Сияна. Участвала е в разработването и на още няколко авиационни проекта, а работната й мечта е да проектира летище или поне стадион някъде по света. Казва, че познава цялото летище Хийтроу и всичките му терминали и за две години в екипа на компанията като асистент по архитектура е научила страшно много неща.
ПОНЕЖЕ КОМПАНИЯТА БИЛА МНОГО ДОВОЛНА ОТ ТЪРНОВКАТА СИЯНА ПЕТРОВА, заплатата била доста над приемливата за стажант. Не искали да я пуснат да отива в Швеция и дори й предложили да работи през ваканциите пак в Лондон. Изборът обаче надделял, когато страната решила да излезе от Европейския съюз. Сега Сияна казва, че в Швеция ще вземе европейска диплома за магистър по архитектура, а в Лондон тя би била само английска. Основната й мотивация обаче е заради пътуването, което много обича, и предизвикателството да бъде в друга страна. Освен това обича скандинавската архитектура, не си пада по небостъргачи и за разлика от нейни връстници, си почива с четене на… хартиени книги. Казва, че не признава електронната информация, защото книгата е нещо живо и вечно.
Сияна не казва, че смята да се връща скоро във В. Търново и в България. Това би могло да се случи, ако успее да бъде ръководител на международен проект у нас. Тя все още не е срещнала мъжа на живота си и не е обвързана. Смята, че това ще се случи, но още не му е дошло времето. Засега й стига, че е успяла, но все още има към какво да се стреми.

Прочети още