Ще си вземем ли поука от изборите през 2009 г?

Няколко идеи за промени в изборното законодателство.

Последните избори за членове на Европейския парламент от Република България и за 41-во Обикновено народно събрание за пореден път доказаха, че изборното ни законодателство е архаично, неотговарящо на съвременните демократични европейски практики и стандарти. Купуването на гласове, корпоративно контролирания вот, изборния туризъм се превърнаха от изключения в правило при произвеждането на изборите през 2009г. За това помогнаха и зле скалъпените промени на изборните закони направени в «дванайсет без пет» от тройната коалиция.

От много години се говори за създаването на Избирателен кодекс, който да обедини материята свързана с изборите, сега разпръсната в четири закона, и да даде качествено ново уреждане на изборния процес. Такъв кодекс беше внасян на два пъти в 39-то  и 40-то Народно събрание, но беше гледан само на първо четене и така и не се прие. Явно на народните ни избранници не им стигнаха нито смелост, нито мъдрост това да стане.

Новото 41-во Обикновено народно събрание има възможност да докаже, че за разлика от предшестващите го, още в началото на мандата си ще отдели специално внимание върху изборното законодателство и ще намери сили и време да изработи един качествен и модерен Избирателен кодекс. В него трябва да бъде дадена уредба на отделните видове избори /разпръсната понастоящем в четири закона/: местни, за народни представители, президенски и за членове на Европейския парламент. Кодекса трябва да реши въпроса по коя система ще се провеждат изборите за народно събрание: мажоритарна, пропорционална или смесена. Аз съм привърженик на пропорционалната система, възприета между другото в повечето европейски страни, която считам, че е “по-малкото зло” при определянето на мандатите за разлика от мажоритарната и смесената. Като под смесена избирателна система разбирам, не уродливия вариант с 31 мажоритарни и 209 пропорционални мандата, както беше на току що провелите се избори, а 120 пропорционални и 120 мажоритарни мандата, което означава съотношение 50 на 50 както е при изборите за Велико народно събрание. Ако бъде въведена смесена избирателна система трябва да се предвиди възможност за балотаж, която по сега действащия закон е само теоретична и без практическо значение.

В кодекса освен избирателната система, по която ще се провеждат отделните видове избори, Трябва да бъдат уредени и няколко други важни въпроса, за да бъдат премахнати сега съществуващите уродливи практики, за които споменах по-горе.

На първо място трябва да се въведе задължително гласуване по постоянен адрес или по месторождение, като държавата поеме разходите за пътуване до родното място каквато е уредбата в Гърция. По този начин ще бъде премахната възможността за гласуване на друго място различно от постоянния адрес или месторождението на избирателя. Ще бъде обезсмислено купуването на гласове и корпоративно контролирания вот защото при висока избирателна активност тяхната относителна тежест пада /справка резултатите на ЛИДЕР и НДСВ на проведените през 2009г. парламентарни избори/. При задължително гласуване не е сигурно и дали етническата партия ДПС ще влезе в следващия парламент.

Друга важна промяна е премахването на възможността за гласуване на лица с двойно гражданство /бипатризъм/. Отделен е въпроса, че трябва да бъде изцяло премахната възможността за съществуването на бипатризъм. Всеки, който има българско и друго гражданство трябва да реши гражданин на коя държава иска да бъде. Така ще бъде премахната порочната  практика на изборния туризъм.

Не на последно място, крайно време е да се създаде постоянно действаща изборна администрация, която да организира произвеждането на изборите.

21-ви век и новите технологии ни изправят и пред нови предизвикателства  -   например въвеждане на електронно гласуване /което беше проведено експериментално на последните избори в 9 избирателни секции в София/ като алтернативна форма на традиционното гласоподаване с хартиени бюлетини.

Това са само няколко идеи за промени в изборното законодателство. Но те както и всички други предложения следва да се подложат на широк обществен дебат в най-скоро време, за да не се повтаря досегашната практика да произвеждаме избори по лоши  правила  написани незнайно от кого в последния момент, които обслужват тяснопартийни и корпоративни интереси, но не и правата на избирателя.