Времевите парадокси и персийските нощи – “Принцът на Персия”(2010)

Като запален фен на приключенското кино, независимо дали става въпрос за класическите френски  филми от 50-те и 60-те или техните американски аналози от същия период имах стабилни очаквания за “Принцът на Персия:Пясъците на времето”. Сега мога да кажа че те се оправдаха. Филмът е достоен продължител на ориенталските фентъзи приключения с които Холивуд е добре известен в миналото. Жанрът на т.н “арабски нощи” беше позабравен последните деситилетия, но нaдявам се стабилния боксофис на Принца да създаде не само планирания от седем части франчайз (да,наистина седем!) но и да възроди чистото приключенско кино.

Преди да се върна към настоящия блокбъстър да видим откъде е започнало всичко, даже преди прочутите игри.

През 1924 се появава първата версия на Багадатския крадец с Дъглас Феербанкс. Макар и ням филмът е забележителен за епохата и поставя началото за филмите за ориента и хиляда и една нощ. По късната версия от 1940 е мой личен фаворит, истинско пиршество с току що създадения Tehnicolor и фамозните си специални ефекти за онова време. През същия период се появат няколко филми за ориента но те са главно евтини продукции или наивни сапунки с прочутия тогава Валентино. След втората световна война гения на Рей Харихаусен и измисленaта от него висококачeствена стоп анимация наречена Dinamation позволява да се появи на бял свят много качествени филми от жанра. Трилогията за СИНДБАД-1952,1974,1974 и някой италиански филми от пеплум ерата-нови версии на Крадеца, Синдбад, Сандокан и т.н. Но за италианското кино друг път!

През 70-те и 80 те няма почти никакви ориенталски приключения, ако несе броят някои подобия от разцвета на фентъзи филмите в ранните 80-те започанал с КОНАН през 1982. И ето достигаме 1989 когато се появава първата игра наречена Prince of Persia. Макар и аркадна и напарвена за DOS тя е огромен хит и създава цял жанр в гейм индустрията. За гледащите тъпо ще поясня че не кака ви Лара която аз дълбоко уважавам е първата катереща се по древни храмове и търсеща сложни механизми и направо откачени загадки които бавно ви подлудяват. След няколко версии през годините стигаме до 2003 когато се появава Пясъците на времето и поставя началото на трилогия от игри, като другите две са Воинът в мен (2004) и Двата трона(2005). Именно те поставят базовата основа за филма.

Отсега да предупредя че игрите дават само основните идеи но не са следвани дословно, което е добра идея като се има предвид каква е съдбата на филмите създадени по мотиви от дигиталния свят – да бъдат шумни касови провали!

Сюжетът все пак се върти около познатия от играта кинжал на времето който кой знае защо може и да  докара гибел на света. Това е едно от малко нелогични части от сценария. Филмът е рожба на компанията ДИСНИ но следвайки духа на Карибски пирати се е получил мащабен епос. Убеден съм че това се дължи изцяло на продуцента Джери Брукенхаймър, който е най добрия специалист в тази област – правенето на гигантски продукции които да си върнат бюджета. На актьорите няма се спирам подробно колегите са го направили, само ще спомена че мен лично Джейк Гиленхал ме изненада приятно, защото бях скептик че е подходящ за екшън герой особено след “Планината Броукбек”.

Да се върна на времевия парадокс във филма който казах че е нелогичен. Като хардкор фен на СТАР ТРЕК съм добре запознат с парадоксите от този род и веднага ми направи следното впечатление: кинжалът пазен от прекрасната Джейма Атертън може да връща времето назад с няколко минути, защото събира само шепа от вълшебния пясък на времето, но ако се забие в извора на пясъка-т.н. слънчев часовник под древния град на принцеса Тамина (Атертън) можеш да се върнеш десетки години в миналото, но рискуваш да унищожиш света.Дотук добре – това е основния мотив на двата главни герои да спрат Бен Кинсли (на този човек му е писано да прави великолепни роли на източни типажи), те не успяват напълно, той го забива , унищожението започва, но нашичкия принц се възползва и се връща достатъчно назад за да спаси всички загинали предните два часа, че и да разобличи злия си чичо. Значи за нашите може да връщат времето а за лошите не може а!?

Като оставим това чисто мое заяждане филмът е точно това което трябва да бъде: пищен приключенски епос в стила на арабските фантазии и според мен тепърва ще има подобия на него. Това се потвърждава и от слуховете че сър Антъни Хопкинс е ангажиран с нова версия на “Хилада и една нощ” планирана за премиера през 2012 година.

Ами остава само да чакаме!