Робин Худ (2010)

Няма нищо по кошмарно за един историк като моя милост, който е и киноман да види поредния филм направен на рядка боза от некадърни или просто незнаещи сценаристи. Примери има много като да речем оная помия – версията на мускетарите на Дисни от 1993 – да, да онази с готината песен на триото Адамс, Стюарт и Стинг.

Или далече по пресния пример като римейка на “Сблъсъка на Титаните”, където пък крилатия кон Пегас беше ЧЕРЕН, да не говорим че изобщо е от друга легенда и няма нищо общо с Персей. За малоумната идея гаджето на героя да не е Андромеда, а кой знае защо Йо – няма да говоря само защото съм фен на великолепната Джейма Атертън.

С този увод пристъпваме към новия исторически епос обаче със стара тема – “Робин Худ”.

Митът за разбойника от Шеруудката гора и неговата дружина със соцнаклонности които следват девиза на Ленин – граби награбеното от богатите е широко известен и филмиран десетки пъти.

След няколко неми версии първата по амбициозна екранизация е от 1922 с вездесъщия Дъглас Феербанкс а после идва ред на Ерол Флин с класическия “Приключенията на Робин Худ” (1938). Той поставя жалоните на историята и следващите версии горе долу  я спазват. Гледах тази версия преди дестина години – изключително добра за епохата, като махнем разбира се смешните мустачки на Флин.

През 50-те години приключенския жанр е в своя разцвет и се появявaт доста версии за благородния разбойник като по качествените са “Разбойниците от Шеруудската гора”(1951) и “Мечът от Шерууд”)1960) .

Създават се дори съветска версия от 1975 с музиката на Висоцки, както две по известни анамицаи по темата – едната на Дисни (1974) в която героте са антропоморфни животни и един сериал развиващ се в космоса.

Изключително попадение е продукцията от 1976 : “Робин и Мериан” с участието на Шон Конъри и Катрин Хепбърн – един ревизинистичен и поостарял Робин Худ,но много човешки и романтичен филм.

Така стигаме до омръзналата вече класика на Кевин Костнър от 1991. Там попаденията бяха Морган Фрийман и Алън Рикмън ,който изигра най-добрия шериф на Нотингам поне за мен. Е, вярно и там имаше глупости като това че Робин има брат пубер или че шерифа е син на вещица ама филма определно ставаше, а освен това има адски добър саундтрак – главано заради песента на Брайн Адамс.

И така вече е 2010 и с темата за краденето от богатите се заема не кой да е, а Ридли Скот. Тоя човек го уважавам още от ПРИШЪЛЕЦА(1979), умее да прави и епики като имам предвид разбира се ГЛАДИАТОР(2000) и “Небесно царство”(2002).

Ролята на шерудския разбойник се изпълнява от правилния човек – Ръсел Кроу, който прави стабилно изпълнение, малко в стила на Максимус ама по небрежно. Има само един съвсем мъничък проблем – изобщо не става въпрос за Робин Худ! Главния герой се казва Робин Лонгстрайд, а не да речем сър Робърт от Локсли, граф на Хънтингдън; нещо повече – въпросния робърт умира в първите 15 мин и толкоз по въпроса.

Всъщност това е нещо като историята на Робин преди да стане ХУД, обаче зрителя очакващ обичайната романтика и горски подвизи ще остане като гръмнат-просто защото няма такива.

Историческите неточности ме поразиха но вместо да ме влудят се оказа че не са направени просто така от некадърност или нещо подобно, а сюжета само е спечелил от това. Да изкараш крал Ричард Лъвското сърце мародер обиращ френски замъци на връщане от Ерусалим си е малко нагло, ама да го убиеш поне 15 години преди реалната дата, при това от някъв готвач с някъв кол е просто върха!

И това е само началото – има френска инвазия начело Филип II Огюст при това с галери моля ви се, и десантни лодки подобни на т.нар. лодки на Хигинс използвани при десанта в Нормандия през 1944. Само ще вметна че в цялата история на Англия няма френски десанти.

Но да преминем към останалите герои – Лейди Мариан е добре, даже много добре – Кейт БЛАНШЕТ се справя отлично, макар че е по скоро екшън героиня и всъщност май играеше Елизабет отново.

Нотингамския шериф е във филма, ама можеше и спокойно да го няма, екранното му време  е горе долу 5 минути в което той се опита да забие една обява на дърво, а пък после му запалиха къщата.

Принц Джон всъщност е крал Джон и замалко да подпише прочутата Magnus Harta 50 години по рано, освен това сам води атаката срещу френския десант. Главния зъл е англичанин на френска служба – някой си сър Годфри ранен от Робин така че заприличва на Джокера. Ролята се изпълнява от Марк Стронг, за тези дето помнят само физиономии ще напомня професор Мориарти в последния Шерлок Холмс.

Не мога да спомена Макс фон Сюдов който изпълнява страхотно ролята на стария сър Улям Локсли ,който пък убеждава нашия човек да се прави на сина му – сър Робърт даже убеждава Мариан да се прави на съпруга на селянина Лонгстрайд.

Весела дружина няма до последните 2 минути от филма – имаше някакви мутирали пубери с кукерски маски обикалящи и палещи нивите на хората.

Няма да се разпростирам подробно на сюжета защото въпреки изцяло сменената история ,герои и типажи се е получил изключително интересен пълно мащабен исторически епос ,всяка минута от който те изненадва отново и отново.

За първи път историческите грешки в сценария не дразнят толкова защото са направени целенасочено за да бъде филма интригуващ и достатъчно реалистичен. Аз лично бях очарован от това че отидох да гледам една позната история ами поднесоха епика с интриги, големи батални сцени поне десет изнендващи обрата – абе чичо ви Ридли Скот пак се справил а тези дето вече оплюват продукцията да си пуснат пак сапунката на Костнър и Браян Адамс!