Принцът на Персия: Пясъците на времето

“Принцът на Персия: Пясъците на времето” – Една добре разказана приказка

За първи път чух за “Принцът на Персия” след като прочетох ревю за едноименната игра в едно списание и гледах трейлър към една от частите на играта. След разговор със запознати с геймърската материя хора разбрах, че играта има шест части, а не три както си мислех и датира още от края на 80-те години. Останах впечатлен от оригиналния фентъзи сюжет и драматизма особено на финалната трета част. Между нас казано някои “признати” автори на фентъзи могат само да си мечтаят да напишат подобна история.

Но да  се върнем към екранизацията  направена от лидера в забавленията за цялото семейство, да познахте  “Уолт Дисни”.  Дисни заедно с всепризнатия майстор на хитове продуцента Джери Брукхаймър /само си спомнете за впечатляващата трилогия “Карибски пирати” вдъхновена от едноименната атракция в “Дисниленд”/ са направили едно добро приключенско фентъзи, което не ви кара нервно да си поглеждате часовника. Накратко историята се върти около могъщ древен артефакт, който отключва скритата магическа сила в пясъците на времето, надарени с огромна разрушителна мощ и предизвикващи невероятни времеви парадокси. Ако ви е станало интересно отивайте веднага до най-близкия киносалон. Целта на това ревю не е да ви разказва филма.

В ролята на главния герой принц Дастан се превъплъщава Джейк Гиленхал. Трябва да отбележа, че на Джейк тази роля му отива все едно е писана специално за него. Партнира му очарователната Джема Атъртън /в ролята на принцеса Тамина/ позната ни като Йо от “Сблъсъкът на титаните”  /очаквайте скоро ревю и за него/. Джейк и Джема се сработват прекрасно и правят добър екранен дует, за което помагат и добре написаните диалози. В ролята на злодея е брилянтният Бен Кингсли /”Ганди“/. Интересна роля прави и Алфред Молина /“Спайдър мен 2“, „Фрида“/ като разбойнически главатар и търговец на роби. Добрата актьорска игра е умело режисирана от имащия опит във фентъзито, и не само, Майк Нюъл /“Хари Потър и огненият бокал“/. Филмът впечатлява с многобройните добре изпипани каскади и буквално не ви остава да си поемете дъх. Запознати признават, че са впечатлени от начина по който екшън сцени от играта са пресъздадени на големия екран. Хореографията на бойните сцени е на достатъчно добро ниво и как иначе след като Джери Брукхаймър е карал Джейк Гиленхал и останалите актьори да тренират поне по един час на ден, за да са във форма.

Във филма има няколко намигвания към съвременността и реалния свят. Военната кампания, която персийците предприемат срещу кралството на принцеса Тамина е провокирана от шпиионски данни за скрити оръжейници. Защо ли ми напомня за повода за една война по същите причини от началото на века. Друга препратка към реалността и съвремието ни е репликата на един от царедворците към принцесата, че персийците не признават друга истина освен тяхната, напомнящо за фанатичния режим на аятоласите в днешен Иран. Но макар, че има подобни намигвания и препратки, „Принцът на Персия“ няма нищо общо нито със злободневните теми и проблеми, нито с историята. Във филма се говори за Персийската империя, за Судан, за Турция, но това не бива да ви заблуждава. Имената на държавите можеха да са всякакви и в случая можем да кажем, че е налице т. нар. алтернативна история, жанр доста популярен във фантастиката и фентъзито.

От всичко, което видях не се съмнявам в боксофис успеха на филма, което ме навежда на мисълта, че най-вероятно ще видим принца отново. Силно се надявам да екранизират и трите части на играта, за да можем тази невероятна фентъзи история да разгърне пълния си потенциал. Като слаби страни на филма ще посоча мелодраматичните моменти, по които не си падам особено, и захаросания по холивудски финал, но да не забравяме, че това все пак е продукция на Дисни, които явно са гонили рейтинг: “Без ограничения в показа”. Със сигурност ще трябва да чакам следващите части, които ако се съди по играта ще са порядъчно драматични особено третата, където  принца има зло алтер его /а не, има Уикипедия, има Гугъл сядайте и четете там повече/. В заключение -  “Принцът на Персия: Пясъците на времето” е една добре разказана приказка, която си заслужава всеки лев даден за билета за кино. Защо на кино ли? Не заради лицемерната  борба с т. нар “пиратство”, а защото има филми, които задължително трябва да се гледат на кино и този безспорно е един от тях!