Проблемите на съвременния мениджмънт – прекалената интелигентност


В рамките на даден животински вид, род, семейство или царство има по-интелигентни и по-малко интелигентни животни. Например в царството на птиците папагалите и гарваните се считат за едни от най-умните – умеят да възпроизвеждат части от човешката реч, да си служат с помощни средства (клонки и клечки) и т.н. В царството на насекомите за най-интелигентни се считат пчелите. Те имат сложно организирано общество, умеят да строят перфектни шестоъгълни пити, комуникират помежду си. Когато една пчела открие ново пасище тя пристига при отвора на кошера и изпълнява сложен танц с който предава пълна информация за пасището – колко е голямо, в каква посока от кошера се намира и на какво разстояние. Останалите пчели внимателно наблюдават откривателката, възприемат информацията, след което отлитат да събират цветен прашец на новооткритото място. Освен “високотехнологични” и “умни”, пчелите са също така и “работливи”.

В сравнение с пчелите мухите са технологично изостанала, глуповата, разхайтена и мързелива пасмина.

Има един знаменит експеримент, извършен с интелигентните пчели и глупавите мухи.

Еднакво количество мухи и пчели се поставят в стъклена бутилка, обвита в тъмна непрозрачна хартия. Гърлото на бутилката е отворено, но затъмнено. Дъното на бутилката е оставено прозрачно, т.е. не е обвито с хартия и срещу него се поставя силен източник на светлина.

Пчелите започват да действат по “най-разумния” възможен начин – те се стремят да излязат от бутилката от този край, където е светлината. Там обаче ги посреща прозрачното стъклено дъно на бутилката, през което те не могат да преминат. Но интелигентността им подсказва, че отвора трябва да е там, където е светло. И те безуспешно продължават да упорстват да излязат именно от тази страна на бутилката. В резултат след дълги и обречени усилия всички пчели измират.

Мухите, напротив – нехаейки за логиката и не притежавайки пчелната интелигентност, летят безразборно из цялата бутилка и рано или късно уцелват гърлото, което е пътят им към свободата.

Този пример, подобно на лентата Форест Гъмп, показва, че перцето на късмета и щастието понякога пада върху рамото на глупците, докато образованите и умните твърде често не успяват да се справят с проблеми, които по дефиниция не би трябвало да ги затруднят.

В експеримента с мухите и пчелите има един ключов момент – пчелите си “мислят”, че знаят точното решение на проблема и упорстват в тази насока докато не претърпят пълно фиаско (умират от глад), а мухите, бидейки “глупави”, не упорстват в една посока, а извършват множество експерименти (летят безразборно в различни посоки), докато накрая не уцелят верния път (гърлото на бутилката).

Голяма част от съвременните мениджъри се държат като пчелите от експеримента. Такива мениджърите страдат от “образователно високомерие”. Завършили тежки университети и школи по бизнес, стъпвайки върху своята образованост, те твърдоглаво са убедени, че знаят решението на дадени проблеми. В повечето случаи те не експериментират, не нанасят “безразборни удари в множество посоки”, а предпочитат интелектуалната “игра на хартия”, където всичко е ясно и подредено. Такава игра може би носи интелектуална удовлетвореност, но не показва истинската ситуация на пазара и мястото на организацията в него.

Успяващата съвременна бизнес-организация е преди всичко експериментираща организация. Това е необходимост, породена от множество причини. Най-простата от тях е, че ако се експериментира на пазара с един нов продукт и стане ясно, че той не се възприема добре от клиентите и ще донесе единствено загуби, тогава този продукт може безболезнено да “умре” още в началния стадий, когато не се похарчени големи суми за разработката му и масовото му производство. Т.е. редно би било организацията да произведе малко и да опита да продаде малко, а едва след това да мисли за по-мащабно производство и продажби.

Но в много от случаите това не е пътя на внедряване на новите продукти. В много случаи големи звена или дори цялата организация залага на един или няколко “суперпродукта”, върху които се работи с години, без да се осъществява непрекъсната връзка с пазара – с клиентите – потенциални купувачи на този продукт. Всеки един елемент от този продукт или продукти, изглежда прекрасен и съвършен в очите на мениджерите, които вместо на всеки стадий да изпробват стоката на реалния пазар, години наред живеят в “кули на мечтите”. След като са похарчени огромни суми за развойна дейност и са произведени големи количества от продукта, организацията най-после със стиснати палци го пуска на пазара. И в големия процент подобни начинания краят е подобен на края на пчелите от стъклената бутилка.