Пазарлък в Капалъ Чарши

Всъщност правилното произнасяне от турски на името на големия Закрит пазар в Истанбул е Капалъ Чаршъ.

Трудно е да се каже колко точно са магазинчетата в Капалъ Чарши – чел съм и съм чувал да казват, че са около 3000, а някои турски екскурзоводи твърдят че са дори към 5000. В официалните справочници се посочват цифри от 3000 до 3600 магазина. Но това в края на краищата не е толкова важно.

Пазара е разположен на площ от около 300 декара.

Няма да е точно да се каже, че в Капалъ Чарши има улици или алеи. Там хората се придвижват по тунели със сводести тавани, нали е закрит пазар. Има един голям, централен тунел, от който наляво и надясно се разклоняват множество по-малки тунелчета. От тях пък се разклоняват още по-малки, така щото ако човек влиза от тунел в тунел и върви достатъчно дълго, накрая започва да се придвижва в толкова тесни коридори, че трябва да се промъква странично, с едното рамо напред, за да не забърсва стените.

По цялата дължина на централния тунел и от двете страни са разположени само златарски магазини, чиито ярко осветени витрини са отрупани със златни бижута. Затова руснаците често наричат Капалъ Чарши “золотой базар”.

Освен злато, сребро и платина в Закрития пазар се продават всякакви стоки и джунджурии – кожени якета, чанти, килими, сувенири от всякакъв вид и сорт, напитки и храна и т.н. Освен магазини вътре има и няколко кафенета и ресторанта, няколко фонтана и 2 джамии.

Но голямата атракция на Капалъ Чарши не са стоките, а продавачите.

Викачи стоят край вратите на някои от магазините и буквално придърпват вътре за лакътя загледалите се  във витрината туристи. Веднъж попаднал в магазина, клиента бива ошашавен от цяло театрално представление, изнасяно от персонала – знаменития капалъчаршийки пазарлък за цената на стоката.

Идеята на пазарлъка е следната – продавача предлага стоката на някаква доста висока цена, а купувача предлага да я вземе за много по-малка сума. Съответно продавача започва да намалява цената, а купувача – да вдига сумата, която е готов да плати, доката накрая двете суми не се “срещнат” някъде, така щото и двете страни да са удовлетворени.

Присъствал съм на такъв пазарлък в Капалъ Чарши, в магазин за кожени облекла. Ще се опитам да го възпроизведа с всички подробности и с оригиналната реч на продавача и клиентите.

Действащите лица са продавач в магазин за кожени облекла и две руски туристки, едната от които купува кожено яке за брат си. Продавача говори руски език доста прилично. След дълго разглеждане якето е избрано. Двете питат за цената.

Продавач: – Това яке струва по принцип 320 долара, но специално за вас – 280 долара.

Клиентки: – Ха, 280 долара… Това не струва повече от 120… Повече от 120 не даваме.

Продавач: – Ама как така 120… Това е изумително… Аз ви свалих цената от 320 на 280, а вие – 120… Добре, мога да ви предложа цена от 270 долара, но не по-малко…

Клиентки: – Не, не, 120…

Продавач (смее се нервно): – Не, това е просто невероятно… Ама как 120.. Добре, вижте, аз вече на два пъти свалям цената – от 320 на 280, после на 270, а вие все държите на 120. Покачете малко.

Клиентки: – Добре – 125…

Продавача се побърква. Започва да се смее истерично и да подскача из магазина. Вика “О, Боже… Не, не мога повече…(на руски: Ой, не могу…)”, приближава витрината на магазина и започва да си удря главата в стъклото. Целия магазин зазвънтява. Снове напред-назад, с вдигнати ръце към тавана и призовава Бог да вразуми клиентите. Накрая уморен спира. В ъгъла на магазина има нахвърляни направо на земята парчета кожа. Продавача отива в ъгъла и се пльосва върху кожите. Лежи известно време. После с мъка надига глава и маха с ръка: – Взимайте го без пари и се махайте (на руски: Берите без денег и уходите)…

Клиентки: – Не, не, ставай, стига си се занасял, ставай да се пазарим.

Продавача се изправя: – Добре, свалям ви цената на 220 долара – или го вземайте или го оставяйте.

Клиентки: – Ще го купим, но на 125…

Продавача (пуфти) – Добре, вижте сега… Ще бъда откровен с вас. Якето съм го взел на 140 долара. За да ми остане и на мене все пак някаква печалба, защото аз вися по цял ден в тоя магазин, ви го давам на 160 долара и си стискаме ръцета, а?..

Клиентки: – 125…

Продавача: – Е хайде поне за 150 – така ще имам 10 долара печалба

Клиентки: – 125

Продавач: – Дайте за 145 – поне 5 доларчета да ми останат

Клиентки: – 125

Продавач (избухва в гръмогласен смях): – Добре, добре, добре… 125. Нека да е за 125 – ваше е.

След плащането любезно изпраща клиентките чак до централния тунел като през цялото време сипе хиляди заръки да не забравят къде е магазина му и пожелания за здравето на този, който ще носи якето.