Майната им

Наскоро забелязах интересен феномен. Когато през 2000 година на майтап изчислявах след колко време ще се пенсионирам, излизаше, че ще бъде след около 30 години.

Тия дни, след като бяха обявени промените в пенсионната система, пак се захванах с изчисления. И – о, ужас – оказа се, че днес, след 10 години време, онези 30 години продължават да стоят пред мен.

За работоспособното население на страната пенсията се превръща в някаква химера, нещо легендарно, за което мнозина са чували, но никой не го е преживявал и колкото и да се приближаваш към него, то, подобно на хоризонта, винаги ти избягва и никога не можеш да го достигнеш.

Аз не съм този, който решава промените в пенсионната система и законодателство. Само гледам отстрани. Но поне мога да кажа – майната им на законотворците и законопроменителите.

Направих кратка равносметка на трудовата си дейност. Оказа се, че почти няма форма на труд, която да не съм изпробвал.

Работил съм на нормирано работно време.
Работил съм на плаващо работно време.
Работил съм на смени.
Работил съм без каквото и да е работно време.
Работил съм на трудов договор.
Работл съм на граждански договор.
Работил съм без какъвто и да било договор.
Работил съм на твърда заплата.
Работил съм на хонорар.
Работил съм на процент.
Работил съм на процент плюс твърда заплата.
Работил съм постоянна работа.
Работил съм сезонна  работа.
Работил съм на пълен работен ден.
Работил съм на непълен работен ден.
Работил съм висококвалифицирана работа.
Работил съм нискоквалифицирана работа.
Работил съм работа, неизискваща каквато и да е квалификация.
Работил съм в офиси.
Работил съм в цехове.
Работил съм вкъщи.
Работил съм в превозни средства.
Работил съм под открито небе.
Работил съм работа, за която изрично по закон се изисква точно определено образование.
Работил съм работа, изскваща знания, които не се преподават в нито едно средно или висше училище в света.
Работил съм работа, която може да бъде свършена от първия срещнат на улицата..
Бил съм наемен работник.
Бил съм съсобственик.
Бил съм freelancer.

Първият ми работен ден, фиксиран в първата ми трудова книжка, е през юни 1990 година. От 1990 до 2010 година съм сменил 18 работни места. Кандидатствал съм за работни позиции, подавал съм CV и съм се явявал на изпити, интервюта и събеседвания не по-малко от между 30 и 40 пъти.

Общо в трите ми трудови книжки към момента има натрупан около десетина години трудов стаж. Не по-малко от 4 изработени години не са фиксирани никъде поради причината, че през 90-те години, докато следвах ту редовно, ту задочно, а и след това, смених няколко работни места, където на роботодателите и през ум не им минаваше да обявяват работниците си и да плащат осигуровки. На мене обаче, като на всеки млад човек, ми трябваха поне някакви джобни пари. Изборът беше между това да работя и да ми се плаща на ръка без да се водя никъде на отчет или да не работя изобщо. Избрах да работя. А може би не е трябвало. Щото днес за особеностите на трудовия пазар през 90-те не му пука на никого. Така че няма какво друго да кажа освен – майната им на ония работодатели.

Не че въпросните около 4 невписани години ще ми свършат кой знае каква работа. И с тях и без тях пред мене има над четвърт век трудова дейност. Ако разбира се съм жив след четвърт век. И ако не прекъсвам въпросната трудова дейност нито за миг.

При така описаната ситуация, както казва Джак Никълсън в “The Departed”: “възникват съмнения”. И въпроси.

Например възниква въпроса откъде накъде трябва да плащам пенсията на някой 70-80 годишен льохман, който я получава вече четвърт век и който е достигнал до пенсионна възраст без да си мръдне задника от работното място, където е започнала трудовата му дейност. Ако случайно доживея неговата възраст на мене все още ще ми се налага да продължавам да работя. Да си повишавам квалификацията. И да правя всичко зависещо от мене, щото организацията в която работя да не фалира. Докато в 80% от случаите основната дейност на споменатия пенсионер се е заключавала в следобеден белот с бира, поклащане на краката и очакване на заплатата в края на работния месец.

Знам, че мнозина ще ми напомнят, че това са нашите бащи, майки, баби и дядовци. Знам, че ще ми кажат, че “времето е било такова” и че днешните пенсионери не са криви – само са се нагаждали към тогавашната ситуация.

Съгласен съм с това. Било квото било. Да си налягат парцалките и да си затварят плювалниците. Аз ще продължавам да изработвам моята заплата плюс пенсията на един-двама от тях.

Но трудно понасям ситуация при която същите пенсионери изскачат от дупките си и почват да ми обясняват неща, от които имат толкова понятие колкото аз от езика на древните маи. И изобщо не съм съгласен, когато те, бидейки огромна маса, влияят на посоката, която страната трябва да поеме. А те го правеха многократно през годините. Защото имат същите права като мене. Понеже сме демократична страна. И трябва да останем такава.

Така че, както каза Джим Кери в “Liar, liar” – мога само да духам ауспуха.

Добре, така да бъде – те са печелившите в цялата игра. Ние ще изработваме нашите заплати и техните пенсии още много, много дълго време. Да, пенсиите им са малки. Защото те пожелаха това. Надявам се да са доволни.

Но няма сила, която да ме накара да уважавам тия… същества. Независимо колко са бели косите им. Така че – майната им и на пенсионерите.