ГЕРБ и контрола на мрежата

Създателите на сайта Моята Библиотека – читанка.инфо едва ли са се надявали на толкова агресивна, ефективна, продължителна и безплатна рекламна кампания, каквато успя да им спретне нещастната поръчкова акция на ГДБОП. Дори и онези юзери, които не си падат по четенето онлайн и които не са знаели за сайта Читанка.инфо, сега вече научиха за него.

Както притеснено твърдят англоезичните борци срещу пиратството – “Piracy” sounds too sexy”. Хората са притеснени от самия термин, който звучи прекалено “секси” и “куул”. Ние бихме го казали по-простичко – всичко забранено изглежда интересно и привлича вниманието като магнит. Така стана и сега – няколко души, които знаеха отпреди Читанката, ми се похвалиха, че никога преди не са изчитали такива количества текстове онлайн, както последните 5 дни.

Обречените защитници на “регулацията” в интернет биха предпочитали да наричат всички пирати просто “престъпници”. Малкия проблем идва от там, че в такъв случай огромна част от населението на почти всички нации в света ще трябва да се обяват за престъпници, включително и близки роднини на борците с пиратството. Не знам как върви строителството на затворите, но ми се струва, че няма да стигнат. По-лесно ми се вижда тези люде да си променят начина на мислене и светогледа. Ако не успеят по лесния начин, тогава значи ще стане по трудния.

Покрай разразилата се интернет буря във връзка с казуса читанка.инфо малко встрани остана друг интересен казус – опита на група депутати от ГЕРБ, начело с Искра Фидосова, да вкарат законови изменения, чрез които блоговете и социалните мрежи да бъдат приравнени към хартиените и електронните вестници, радиата и телевизиите, т.е. – към стандартните електронни и неелектронни медии, за да можело правилата за стандартните медии да важат и за блогерите.

Казано с други думи – опита е да се затулят колкото се може повече усти, които биха критикували управляващите в предизборно време, тъй като някак мимоходом е споменато, че блогерите и участниците в социалните мрежи ще носят “наказателна отговорност”, каквато е предвидена и за “сериозните” медии.

Как точно ще носят отговорност участниците в социалните мрежи от типа на Фейсбук или собствениците на блогове в уеб-базираните блогови системи от типа на Блогспот, които дори не купуват домейн и хост, а ползват безплатно пространство и безплатен поддомейн, уважаемите депутати от ГЕРБ не са уточнили, оправдавайки се, че не били компетентни по въпросите, касаещи интернет и електронните медии. Димо Гяуров от “Синята коалиция” е контрирал идеята с думите, че това е абсурд и няма как да се осъществи.

Това, че депутатите на ГЕРБ не са компетентни по изложените въпроси, си личи още от секундата, в която са си отворили устата да говорят за тях. Аз лично знам около 30 англоезични уеб-базирани блогови системи като Blogger.com и Blog.co.uk и 6-7 рускоезични от типа на Blog.ru и LiveJournal.ru. Реално бройката им е толкова голяма, че едва ли някой може да каже колко точно са. Същото е положението и с броя на социалните мрежи – по-известните могат да бъдат намерени в този списък - http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_social_networking_websites, но реално едва ли някой може да ги изброи всички.

Накратко – аз мога да си направя акаунти в 20-30 или повече социални мрежи и блогови системи, с различни имена и имейли, след което да пиша из всички тях каквото си искам и колкото си искам. Как точно тези мои действия ще бъдат подложени на контрол от герберските депутати, за мене, а очевидно и за тях самите, остава напълно неизвестно.