Земята на България – обречена на чужденци

Още преди години винаги патетичния и винаги малко объркан другар професор Велко Вълканов, почетен председател (или нещо подобно) на българския антифашистки съюз, написа патетична и малко объркана статия под заглавие “Долу ръцете от земята на България”. Тезата на добрия професор беше простичка, а именно, че земята на България е добра, а чужденците – зли. И понеже нищо добро не бива да се оставя в зли ръце, то и земята на България не бива да се дава на чужденците. Цялата му статия беше изпъстрена с ценни мисли, като например:

“Обработката на земята не се нуждае от особени капиталовложения.”
и други подобни, които като ги прочете човек, даже и да не е запознат с автора, веднага ще му стане ясно, че последният е виден антифашист.

Другаря беше направил също и ценното откритие, че, макар и в Чехия да се разреши продажбата на земя на чужденци, то “чехите няма да тръгнат да продават земята си, защото не са притиснати от нуждата (от глада)”. Как точно стана тъй, щото чехите, макар да бяха в соц-лагера, във Варшавския договор и в СИВ, все пак не са притиснати от мизерия, за разлика от населението на България – по тоя въпрос другаря мъдро бе запазил мълчание, като само мимоходом беше споменал, че всички беди са се стоварили върху страната благодарение на “реставраторските правителства”. Кои са тия реставраторски правителства и кво точно са искали да реставрират – остава покрито под булото на неизвестността.

Сетих се за тая стара статия днес, защото наоколо изпълзяват все повече мишки и цанцугери, които пищят и цвърчат до възбог, че със земята на България е свършено – ще дойдат злите чужденци и ще я изкупят. Забраната за продажба на земя пада през 2014 година, което значи, че само след 3 години време тежки орди чужденици ще разграбят на безценица парчета от райското кътче, наречено България. Което ще доведе до тежки последствия от сорта -  чужди пенсионери с огромни пенсии ще наводнят страната и ще живеят като бейове, а местните аборигени – сиромасите-пенсионери – ще им бъдат аргати. Или още по-лошо – злите чужденци  ще вземат земята под мишка и ще си я занесат в злото странство, за да злорадстват там над нея още по-успешно. И тъй нататък.

Обаче стига майтапи. Работата е сериозна.

Земята на България, поне една голяма част от нея, ще принадлежи на чужденци, така или иначе. И никакви забрани не могат да предотвратят ситуацията. И може би (казвам само – може би) това ще е добре.

Започвам да пресмятам роднини и приятели, които са в чужбина и нямат намерение да се връщат – двама първи братовчеди, една първа братовчедка, две втори братовчедки, две бивши гаджета, четирима приятели…И това са хора, които мога да изброя на прима виста. Ако се позамисля повечко ще докарам списъка поне до двадесетина души. А почти всеки жител на страната България може набързо да направи подобен списък.

Накратко, ясно е, че едно доволно голяма част от българите вече са в чужбина, децата им също са в чужбина, те са сключили бракове с чужденци или по друг начин са  получили гражданство или документи за постоянно пребиваване и т.н. Техните деца, както и децата на техните деца – вече няма да са българи, а чиста проба чужденци.

Хубаво, ама тия всички българи, живеещи в чужбина и отглеждащи деца и внуци, които практически вече не са българи, имат някакви роднини, останали в България. Повечето от тия роднини са възрастни хора и повечето от тях имат по някой имотец, включително и многобройни парчета земя.

При това положение схемата е съвсем ясна – когато възрастните роднини в България измрат, техни наследници в голяма част от случаите ще се окажат хора, които са много повече чужденци, отколкото българи. Ще рече, че за да попадне в ръце на чужденци, земята на България няма нужда изрично да бъде продавана – тя ще попадне в ръце на чужденци при всички случаи, независимо какви си ги бръщолевим.

Освен ако не бъде отменен закона за наследството, разбира се.

В тоя ред на мисли много по-интересни са отговорите на въпросите – защо половината ми роднини са в чужбина и никога няма да се върнат,  а децата на техните деца вече няма да имат нищо общо с България; защо страната обезлюдява с невероятна скорост и каква е заслугата за това на онази партийна структура, която Велко Вълканов продължава да словослави. Но в статиите на добрия професор и подобните му отговори на такива въпроси няма, не е имало и няма да има.