Chitanka.info или защо на повечето български медии не може да се вярва

Вече три дни гърми скандал с виртуалната българска безплатна библиотека Читанка.инфо. Изчетох по този казус такова невероятно количество лъжи, полулъжи и манипулации, щото не зная отде да захвана. Ще опитам да систематизирам невярната информация, с която беше залято българското общество.

1. Беше тиражирана информацията, че Читанката е книжарница. В това разбира се няма нищо вярно – сайта никога не е действал като електронен магазин и не е продавал нищо.

2. Имаше няколко опита Читанката да се представи за комерсиален сайт, който е печелел “някак си”. Как точно е печелел самите обвинители на читанката нямаха никаква идея.

3. Беше съобщено, че 6-има души са качвали по 600 заглавия на месец, което прави по 100 книги на човек. При среден обем от 300 машинописни страници, това означава, че всеки от шестимата е качвал средно по 30 000 машинописни страници текст на месец, което прави по около 1000 страници на ден. Което, засега поне, не е възможно физически, независимо какъв софтуер се ползва.

Изчетох безброй коментари, които ме наведоха на мисълта, че защитниците на ГДБОП действително нямат идея какво се случва днес и какво ще се случва тепърва в интернет. Няма нужда от телескоп, за да се открие ужасяващата некомпетентност и тотална неграмотност на тези добри хора дори по елементарни въпроси, свързани с интернет.

Например в един форум прочетох дълбокомислените слова, че на сайта Читанка.инфо имало тагове, а щом е имало тагове, то няма начин сайта да не е комерсиален. Как точно присъствието на етикети в един сайт го прави комерсиален, обвинителя на библиотеката не беше сметнал за нужно да разясни. Предполагам, че самият термин “етикет”, който той не разбира (колкото и невероятно да звучи това), му е навял мисълта за “комерсиалност”.

В друг коментар беше написано, че щом сайта е на точка-ком, то няма начин да не е комерсиален. (Читанката е на TLD .info, а не на .com, а и .com не означава автоматично и в 100% от случаите, че сайта е комерсиален). Някаква гражданка пък се възмущаваше от факта, че след като беше ударен сайта, домейна читанка.инфо пренасочваше към сайта thepiratebay.org – след като пренасочва към такъв изразено пиратски сайт, то значи на читанката не и е чиста работата, твърдеше гражданката.

Всички тези нещастни люде, които не могат да проумеят как е възможно някой да хвърли труд и да изгуби време, а да няма никаква материална изгода от това, не се различават по знанията си от специалистите от ГДБОП, които, след като торент-тракерите от години бяха завладели мрежата, продължаваха упорито да търсят “FTP сървъри”.

Когато в производството се появили манифактурите с техните модерни за времето си машини, последователите на Нед Луд – лудитите – решили, че машините ще им изядат хляба и почнали да ги трошат и развалят. Но да кажем, че те са имали оправдание, защото са били нещастни, бедни духом и интелектуално, примитивни и необразовани черноработници. Което не може да се каже за защитниците на гдбопските акции. Или пък може?…

Учудва ме също фактът, че хора, чиито майки и бащи, баби и дядовци, а ако са по-възрастни и те самите, буквално до онзи ден са скандирали “БКП-КПСС – Вечна дружба” и са вярвали, че парите ще бъдат премахнати и всеки ще получава “според потребностите си”, а днес се изстъпват да ни обясняват, че “безплатен обяд няма”. На всички тях искам да напомня, че ако не съществуваха безплатните Apache, Linux, PHP, MySQL, Jumla, Drupal, WordPress, SpyBot и останалите десетки хиляди безплатни софтуери и програми с отворен код, то днес интернет просто нямаше да съществува. И бих препоръчал поне малко да се замислят върху това, ако разбира се могат.

Имаджинариумът на доктор Парнасъс – въображариумът на Тери Гилиам

Осмелявам се да пиша  за “Имаджинариумът на доктор Парнасъс” – последният засега филм на Тери Гилиам, не защото претендирам, че напълно съм разбрал всички мисловни ребусчета и препратки към митологични образи и сюжети във филма, а  като един средностатистически зрител който само иска да  сподели впечатленията си . Оригиналното заглавие на лентата е “The Imaginarium of Doctor Parnassus ” На български буквалният превод би трябвало да бъде “Въображариумът на  доктор Парнасъс”. И този филм наистина е едно потапяне в невероятното въображение  на Тери Гилиам.  Има невероятно много намигвания към зрителя посредством използване на  класически архитипове и митове от различни социокултурни пластове. Но не се лъжете, че това е някаква сложна симиотична амалгама представена по схоластичен начин. Точно обратното. Това е един ведър и приятен филм, който ще ви забавлява през цялото време.

Историята почива на класически мотив  – сделката с дявола. Доктор Парнасъс /Кристофър Плъмър/ сключва такава, за да бъде с жената която обича и да има вечен живот, но в замяна залага душата на неродената си още дъщеря /да ви напомня за Фауст?/. Но историята не свършва дотук. За да спаси дъщеря си Валентина /Лили Коул/, Парнасъс се обзалага с Дявола, че  ще му осигури пет души до 16 – ия й рожден ден. В набавянето им му помагат Том Шепард  /Хийт Леджър, Джони Деп, Джуд Лоу, Колин Фарел/ и Антон /Андрю Гарфилд/. Толкова за сюжета. Целта на това ревю не е да ви разказва филма.

Както вече споменах ролята на Доктора е поверена на брилянтния Кристофър Плъмър /изиграл  злодея  генерал Чанг в “Стар Трек:  Неоткритата страна”/. От това филма само може да спечели разбира се. Плъмър показва всичко , на което е способен и допринас я до голяма степен за успеха на филма. Образа на доктор Парнасъс е едновременно трагичен и комичен като комичното надделява. От една страна Парнасъс съжалява за направения избор на вечен живот срещу душата на дъщеря си, но от друга като стар комарджия не може да се откаже отново да играе опасна игра с Дявола с висока цена. За момент докато гледах как доктора гадае на таро в пътуващия  цирк се сетих за изключителния сериал на НВО “Карнавал”. Но макар да има някакви прилики, “Карнавал” е драматичен сериал, а “Имаджинариумът” прилича на моменти на комедия. Точно този комичен елемент помага филма да не изглежда прекалено философски и е по-лесно да бъде възприет от максимално широк кръг зрители.

Другият  образ за който не мога да не кажа няколко думи е на Том Шепард. И това е така не само защото тази  роля беше лебедовата песен на Хийт Леджър, но и защото героя е изигран от още трима актьори – приятели на Хийт – Деп, Лоу и Фарел. Интересен факт е, че те даряват на дъщерята на Леджър  – Матилда  хонорарите от участието си в лентата . Том Круз е имал голямо желание да играе ролята на Том Шепард, като по време на каста и след смъртта на Хийт предлага услугите си, но Тери Гилиам му отказва и двата пъти. И може би така е по-добре защото изграденият от четиримата актьори образ е изключително любопитен и оригинален. Не мисля, че ако изпълнението беше само на един актьор щеше да се получи същия резултат. За да се обясни защо героят изглежда по различен начин се използва идеята, че след преминаване през магическото огледало той се променя.

Като цяло филмът е изтъкан от множество препратки и намигвания и представлява приятна игра за ума. Впечатляваща в това отношение е сцената с надлъгването между Доктора, Дявола и Том Шепард, в което основна роля играе една свирка. Лентата е истинско пиршество за сетивата и интелекта. Сюрреалистичните картини на света зад огледалото могат да се сравнят само с филмите – приказки за възрастни на Тим Бъртън – “Едуард с ръцете ножици” и “Голяма риба”. Вече са малко хората, които могат да направят нещо толкова приказно и феерично, което да събуди детето заспало дълбоко във всеки от нас без да приспива възрастния. В това отношение и Тим Бъртън   и Тери Гилиам са виртуози. Остава само да им пожелаем житейско и творческо дълголетие и да се наслаждаваме на прекрасните им фантазии. А на всички, които ще надзърнат във въображариума на Тери Гилиам, приятно гледане!

Хиперинфлацията – доверието и златото, част I

В една строго охранявана военна база сред хълмовете на Северен Кентъки правителството на Съединените щати съхранява най-големите запаси от злато в света. Златното хранилище във Форт Нокс съдържа приблизително 4600 тона чисто злато, чиято пазарна стойност възлиза на около 56 милиарда долара. Ако към това количество злато се прибавят още 1781 тона, съхранявани в Уест Пойнт, 1368 тона в Денвър и малко под 1000 тона в други клонове на Федералния резерв, общите запаси от злато на САЩ възлизат на около 8000 тона, а пазарната им стойност — на приблизително 100 милиарда долара.

За разлика от Монетния двор, в който се секат монети, и от Бюрото за гравиране и печат, където се изработват банкнотите на САЩ, във Форт Нокс не се приемат посетители. Достъпът на туристи е забранен по принцип за целия периметър на военната база, а влизането на външни лица в златното хранилище, което се намира приблизително в нейния център и е собственост на Министерството на финансите на САЩ, е абсолютно недопустимо. Заради тези предохранителни мерки самото име Форт Нокс отдавна се е превърнало в нарицателно за богатство и сигурност.

Понеже златото не ръждясва и не се разваля с времето, металът на някои от кюлчетата, съхранявани във Форт Нокс, може да датира отпреди стотици или дори хиляди години. Вероятно част от това злато е било претопявано многократно в най-различни предмети. Отделни количества от него може да са добити още в златните мини на Нубия в Африка или на Лидийското царство в Мала Азия. Почти сигурно е, че значителна част от това злато води началото си от плячката на Ернан Кортес, ограбена от ацтеките в Мексико, или на Франсиско Писаро — от инките в Перу. Тук са претопени златни монети от Византия и диадеми от древната африканска империя Гана; златен пясък, добит от шотландските и ирландските златотърсачи по река Юкон през края на деветнайсети век или изкопан от дълбоките находища на Южна Африка от местните племена. В хранилищата на Форт Нокс може да се проследи цялата световна история на златото.

Металът се съхранява във вид на кюлчета с тегло по 1000 унции, или 31,103 килограма всяко. Те не са опаковани или защитени по друг начин от атмосферните условия, тъй като златото не се окислява и саморазпада. Ако не се смятат незначителните количества, които от време на време се заделят за отсичане на медали или юбилейни монети, златото никога не напуска хранилището. То просто си стои там и чака.

Много други държави от цял свят съхраняват своите златни запаси в едно тихо подземие, изкопано в гранитната скала на Долен Манхатън, в мазетата на Федералния резерв — Централната емисионна банка на САЩ, на двайсет и пет метра под нивото на улицата. Там златото се пази във вид на по-малки слитъци, всеки с тегло 12,441 килограма и приблизителна пазарна стойност 160 000 долара. Хранилището се състои от няколко отделни зали с различна големина, в най-голямата от тях се издига купчина от 107 000 златни блока, наредени във формата на правилен паралелепипед с височина 3, ширина 3 и дълбочина 5,4 метра. Общото количество злато в подземието, което е собственост на много държави, е около 10 000 тона, като пазарната му стойност възлиза на над 125 милиарда долара. В хранилището на Федералния резерв се съхранява около една четвърт от всичкото злато, добито през цялата история на човечеството.

За много от нас тези огромни запаси от злато са нещо като психологическа гаранция за истинността на доларите и другите парични знаци, които носим по джобовете си. Смята се, че златото във Форт Нокс и в сградата на Федералния резерв представлява металният еквивалент на американската парична система. Правителството на Съединените щати не прави нищо, за да разсее тази представа, но това е просто един от многото митове, които се изповядват от иначе рационално мислещия и добре информиран американски народ. В действителност количествата злато във Форт Нокс и във Федералния резерв нямат нищо общо с американската валута. Откакто президентът Ричард Никсън прекъсна и последната връзка между американския долар и златото, зад доларовите банкноти, разпространени по целия свят, не стои и един грам злато. Всичките тези несметни купища злато са част от националното богатство на САЩ, но същевременно такива са и държавните складове, пълни със соя, никел или стари мебели; само че нито една от тези купчини стоки не е част от паричната система на страната. Доларът не се основава на златото повече, отколкото на запасите от топено сирене в държавните хладилни складове.

Щатският долар не е обезпечен нито със злато, нито със сребро. Правителството не е длъжно да размени на приносителя еднодоларова банкнота с никаква друга равностойност, освен със същата банкнота. Доларът е чисто условна валута, една абстракция, която се крепи само на общественото доверие. Това доверие се основава на силата на американската държава и на убедеността на хората, които използват долари като платежно средство, че с тези долари ще могат да купят нещо и утре, че правителството на Съединените щати ще продължи да съществува и да приема доларите като данъци и да заплаща с тях държавните разходи; на убедеността, че и други хора по света ще продължат да вярват в същите тези долари и да ги приемат и използват. Извън това доверие, извън тази всеобща убеденост на хората доларът не се крепи на нищо.

A до какво води хиперинфлацията ще се опитам да обхвана в следващата част.

Hot Tub Time Machine или обратно в джакузито

Пътуването във времето и последващите парадокси от това са тема неизчерпаема и затова една най предпочитаните в фантастиката.Има комедий които също допринасят за добри филми за приключения в миналото и бъдещето.Като един истински Марти Макфлай не пропускам да гледам всичко на тази тема дори и малоумно изглеждащи филми.

Така че когато видях новата комедия  със заглавие “Джакузи-машина на времето не се колебах много.Както личи от заглавието историята не е много сериозна и даже е изпълнена с мръсни лафове, повръщания,зверски напивания ,секс(ама безразборен секс без предпазни средства)и дриги такива атрибути на всяка колежанска комедия от 80-те или пък 90-те.

Само че филма не е колежански и се развива в онова благословено десeтилетие на 80 годдини на 20 век.

За какво става дума:трима приятели неудачници ,вече към 40 заедно с задръстения очилат племеник на главния герой отиват да се напият в същия курорт където са правили купоните като тийнеджъри.

След наистина зверско натряскване в джакузито на двора наште пълни малоумници се събуждат….къде мислите?

В 1986! Майкъл Джексън е черен ,Алф е хит , а всички мадами носят дъ;ги чорапи и огромни тонове грим,да не забравяме и страните зелено -оранжеви цветове на тогaвашните зимни спортни екипи.

А и няма клетъчни телефони,интернет,рекламите на цигари са позволени и моля ви се никой не те пита дали имаш презерватив?!

След първоначалния шок героите разбират че изглеждат млади за другите въпреки  че са на 40 и кусур години,без задръстения племеник разбира се който си е същия защото трябва да се роди 9 месеца по късно.

Отначало си мислят че трябва да правят същото каквото са правили същото през този уикенд на 1986  за да не ги сполети т.н ефект на пеперудата и да променят бъдещето.

Този план скоро е изоставен и всеки по отделно се заема да се забавлява или да го ступат-според предпочитанията.

Смехът наистина не липсва-ситуацийите стават все по абсурдни и смешни,и дори с мръсните лафове и голите момичета,филмът наистина е забавен и става да разпуснеш напълно -именно и затова го препоръчвам за гледане

Актиорския състав е разнообразен ,но се справя много добре-Джон Кюсак(“2012″,”Стая 1402″ и моя любим-”Самоличности”), който вече май само в порно филм не играл се представя на обичайното си ниво,другите двама главни актиори са Роб Коддри който прави наистина лудо изпълнение и неизбежния чернокож образ-Крег Робинсън.

Основните достойнства на филма са освен няколкото наистина на добри скеча и лафове е и възможноста да чуеш отново музиката на 80-те и тяхната луда атмосфера.

Така че ако вие омръзнал новия век с неговата мания за екология ,здравословно хранене,икономически кризи тем подобни изнервящи неща-гледайте-”Джакузи-машина на времето ” и се върнете там където на никой за нищо не му пукаше – в 80-те!

За модела на социално осигуряване в България

В скорошно европейско социологическо проучване беше установено, че българинът е най-недоволен от живота си в сравнение с останалите представители на европейски нации участвали в изследването. Едновременно с това проучването е стигнало до извода,  че характерна черта на нашенеца е нежеланието му за промяна. Странно ми се струва това почти шизофренично хем не ни харесва как живеем, хем не искаме да променим нищо. Животът е непрестанна промяна, но явно българина още не е разбрал това.

Каква е връзката между горното и модела на социално осигуряване в България? Въпросният модел е недолюбван от всички, но единственото което се предлага са само козметични промени, а не жизнено необходимите радикални мерки.

Но да започнем отначало.  За първи път социалното осигуряване е въведено в края на 19 век от германския канцлер Ото фон Бисмарк, като тогава пенсия се е получавала само от хората доживели до 70г., да правилно чухте, много повече от предлаганото сега увеличение на пенсионната възраст на 65 години. Основен е бил така наречения принцип на солидарност. Всички са били задължени да се осигуряват, но пенсия са получавали малцината щастливци доживели до преклонните 70 години. Постепенно възрастта за пенсиониране намалява, за да достигне дори до 55 години и да обхване много повече хора от времето на Бисмарк. В наши дни   обаче тази система започва да се срива. След извършен внимателен анализ на процесите в социалната сфера Организацията за икономическо сътрудничество и развитие заключава, че поради демографската криза в Европа и всеобщото застаряване на населението ще се наложи увеличаване на   възрастта за пенсиониране и връщане към времената на Бисмарк.

Но да се върнем в България. Какво представлява сегашният модел на социално осигуряване и защо се нуждае от пълна промяна. Сега действащият модел на осигуряване разчита на т. нар. три основни стълба – основно задължително, допълнително задължително и допълнително доброволно. Първият стълб основното задължително социално осигуряване  обхваща всички работещи и самоосигуряващи се.  Вноските по него се правят в Националния осигурителен институт /НОИ/ .  Допълнителното задължително осигуряване се отнася само за родените след 1959г. Вноските се правят в частни пенсионни фондове. За доброволното, и най-смисленото между другото, няма нужда да обяснявам, че който иска се осигурява който не иска не се осигурява. Ще кажете добре какъв е проблема, всичко изглежда чудесно и подредено като в аптека. Да ама не. Проблемите тръгват от Конституцията, където е записано, че гражданите на републиката имат право, повтарям имат право на социално осигуряване, а не задължение както е сега. На следващо място единствено първите два стълба функционират в момента. Просто никой средностатистически пълнолетен гражданин няма финансовите възможности да се осигурява доброволно. Но и това не е всичко. Вноските правени в НОИ не се натрупват по индивидуални партиди както е при другите два осигурителни стълба, а отиват в общ кюп, от който,  да сетихте се, се изплащат пенсиите на обичните ни баби и дядовци. И това е така не защото те не са се осигурявали, а защото в  периода 1987 – 1997г.  поради ограбването /да ограбване е точната дума/ на пенсионния фонд и хиперинфлацията, вноските, които са направили ги няма. Виновни са познайте кои ? Да скъпите другари от БКП-БСП, за които въпросните измъчени старци дават гласа си от избори на избори. Но вина носи и венцехваления от едни и сатанизиран от други Костов. Няма да правя нито едното, нито другото, но не мога да не спомена, че сега действащия модел и прословутата точкова система за пенсиониране бяха измлислени по негово време от “корифея” тогава министър на труда и социалната политика Иван Нейков. И така сега на практика единствените, които със сигурност могат да разчитат на някаква пенсия след време, и ако доживеят разбира се, са родените след 1959г. Защо те ли? Ами много просто, родените преди това се осигуряват само в НОИ, от който вече казахме се плащат пенсиите на сегашните пенсионери. Но ще кажете вие колелото на живота се върти ще дойдат други поколения и когато родените преди 1959г. се пенсионират младите и работещи ще внасят достатъчно пари в НОИ, за да има за изплащане на пенсиите. Да ама не. Раждаемостта в България намалява и няма изгледи да се увеличи в близко бъдеще. Младите хора в трудоспособна възраст гледат да избягат от милата татковина защото не виждат никакви перспективи за развитието си тук. Така, че изгледите не са никак розови пред бъдещите пенсионери. Разбира се и на това може да се опонира, че сегашните, а и бъдещитае пенсионери съвестно са внасяли в НОИ осигуровките си и имат право да получат пенсия, ако доживеят да се пенсионират, а държавата да му мисли откъде ще се вземат парите. Да ама държавата не е виртуално понятие, а сме всички ние колкото и клиширано да звучи това. И така омгьосаният кръг е пълен и спиралата е низходяща. Не е розово положението и на родените след 1959г. Те могат да разчитат само на вноските си направени във втория стълб освен ако не се осигуряват доброволно, което както казахме е малко вероятно.

Какъв е изхода от създалата се ситуация. Без да съм специалист смятам, че е необходима тотална смяна на модела. И това трябва да се направи веднага ако искаме да не се стигне до тотален колапс на цялата система на осигуряване. На първо място осигуряването трябва да стане доброволно, а не задължително, то следва да се извършва по индивидуални партиди, а не в един общ кюп както е сега в НОИ. Необходимо е да се извършва непрестанна информационна кампания за ползите и необходимостта от осигуряването. Друга важна промяна е възможносттта за закупуване на стаж и на по-ранно пенсиониране при намален размер на пенсията. Такива възможности почти не съществуват в досегашния модел.

Ще кажете ами кой ще плаща на пенсионерите ? Както и до сега държавата тоест всички ние, но не по стария модел.  Считам в тази връзка, че ДДС трябва да се увеличи с 5 % и да стане 25%. Спокойно!!! След като осигуряването не е вече задължително /тук ще вмъкна, че съм за доброволност и на здравното осигуряване, но за това друг път/ осигуряваните  ще разполагат с повече пари, а работодателите ще могат, ако желаят разбира се, да увеличат заплатите тъй като ще имат вече ресурс за това.  Така общият размер на данъците става 35% от доходите – 25% ДДС и 10 % плосък данък. Сега заедно осигуровките и данъците отнемат около 50% от доходите на всеки работещ, независимо дали е самоосигуряващ се или не. По-високото ДДС основен приходоизточник във фиска би трябвало да позволи безпроблемното изплащане на пенсиите, като разбира се за целта могат да се ползват и други приходи. По важното е , че всеки сам ще решава ще се осигурява ли или не, върху  какъв доход и при кого. Така НОИ ще се принуди да стане конкурентноспособен на частните фондове и да привлича средства.

В една демократична и свободна страна трябва да дадеш на хората възможност за избор и да оставиш съдбата им в техните ръце, а не да се правиш уж на загрижен, а всъщност да ги обричаш на мизерно съществуване. Иначе защо изобщо ни трябваше да променяме системата през 1989г. Сегашната система не е нито демократична, нито пазарноориентирана, нито либерална, а ретроградна, социалистическа и несвободна.

Забележка: Авторът не претендира, че предлаганото от него е единствено възможното и необходимо решение, но счита, че е нужна радикална промяна на осигурителния модел в страната, за да се избегне социална катастрофа в бъдеще.

СТАРГЕЙТ СГ 1

Когато гледах през вече далечната 1994 година филма “Старгейт”,той ми се видя като манна небесна.Това беше защото в онзи мътен период в началото на 90-те Холивуд беше забравил за чистата научна фантастика.Снимаха се отегчителни комедии които не бяха смешни или бяха смешни само ако си на 10 и то в САЩ или още по лошото полицейски филми с абсолютно еднакви сюжети за наркобарони или серийни убийци- с една дума безкрайна скучана ширпотреба.

И изведнъж се появава филм с с изключително оригинална идея много добри артисти и нелоши специални ефекти. Идеята за извънземните преставящи се или набедени за богове не беше нова (Деникен да го помните а?!),но беше добре преставена , а Кърт Ръсел и Джеймс Спейдър направиха култови роли.

Така че когато разбрах че  има сериал на базата на филма хич ,ама хич не бях очарован.Повечето телевизонни опити да се копира успеха на някой кинохит бяха плачевни-епизодични истории,никаква връзка между тях,лош каст и малоумни сценаристи.

И ето стигаме до “Старгейт СГ-1,започнал през 1997 година.Поради обективни причини чак през 2004 можах да гледам пилотния филм на сериала и част от първи сезон.Пилота беше добре, каста малко дразнеше ама се преживяваше,обаче сериите след него си бяха направо зле .Приспаха ме няколко пъти и накрая сложих сериала в графа”Излагации и прахосване на пачки”и просто го зарязах.

Като хардкор фен на Стар Трек не се поддавах на гейтфендъма,но миналато година реших да опитам отново дали ще мина през Старгейт.

Оказа че трябвало да издържиш края на първи сезон и едва нататък се развива истинския потенциал на СГ-1.Борбата с  Гоаулд все повече увлича и се оказва че Апофис е само дребна брънка от могъщ враг- Системните Господари

Артистите се оказаха ключови за успеха и най вече на Ричард Дийн Андерсън,който е душата на шоуто.Без него Старгейт нямаше да е това което е.Приличайки малко на Макгайвър неговия Джак О Нийл внася нужния хумор когато сериала се вземе твърде на сериозно или пък когато очевидно сценария издиша той спасява някак си положението.

Моята любимка е Аманда Тапинг-нейната Сам Картър е умна гениална секси чаровна,освен това поне има еднокило дипломи,разбира от квантова физика и може да пече курабийки.Обикновенно такива образи се получават неправдоподобни и по скоро комични и феминистични,но не нещо което д а ти хареса.Но Саманта е просто чар и интелект и освен това не мърмори!

Майкъл Шанкс е подбран първоначално заради приликата с  Джеймс Спейдър и това като че ли му пречи в първите сезони,но с развитието на сериала той се превръща в мозъка на екипа и неговата морална съвест.

Тийлк виниги ми приличаше на Уорф от “Стар Трек:Следващото поколение”-извънземен воин със силно развито чуство на чест ,лоялен до смърт кмм своте приятели и прегърнал изцяло каузата на Земята или Федерацията както искате го наречете.

В последните два сезона след отеглянето на Андерсън сценаристите правят много хитър ход взимайки готова екранна двойка от друго култово шоу- “Фарскейп”- Бен Браудър и Клаудия Блек.

Бен  се справя блестящо като на моменти просто си играе пак Джон Крайтън от ФАРСКЕЙП. А за Клаудия просто нямам думи-тя е пефектна!

След напускането на Андерсън именно тя внася онази нотка на хумор и лековатост от която шоуто се нуждае когато нещата станат прекалено сериозни.Химията която се образува между нейната Вала и Даниел Джаксън е изключително сполучлива и все ми струва истинска на моменти.

Относно сюжета : войната с Гоаулдската империя продължава 8 сезона,макар че практически сериала е трябвало да приключи след 7 сезон клифхангера на 7 сезон достига небивал рейтинг и продуцентите са без избор за продължаване на шоуто.

След разгрома на гоаулдите и напускането на ключови герои 9 сеозн започва мъчително-въведени са нови врагове Ораите-религиозни фанатици с безкрайна мощ и позната цел-завладяването на Галактиката.За разлика от първите сезони сега историята е базирана на митологията за крал Артур и Кръглата маса.Въпреки трудното начало СГ-1  се завръща към върхова форма към средата на 9 сезон и целия 10 .Финалния епизод на сериала е просто очарователен и леко носталгичен.Всъщност е това не истинския край-след финала е заснет пълнометражен филм наречен “Кивота на истината ” където завършва борбата с Ораите-само мога да кажа че филма е много добро постижение.

Създаден и още филм от вселената на Старгейт СГ-1-това е “Континиум”,който преставлява страхотно приключение с пътуване с времето и най важното всички важни герои от всичките 214 епизода на шоуто се появават -дори и мъртвите .

Смъртта не е никъкъв проблем в Страгейт -всички главни герои умират по няколко пъти но винаги възкръсват или са в алтернативни вселени или са клонинги ,някъде вездесъщия саркофаг на Гоаулдите също помага.Даниел държи рекорда по умиране,даже се възнася за малко после се връща пак умира и пак и пак…

Не мога да не отбележеа като върл трекер че част от сюжетите са доста подобни на епизоди от различните Стар Трек сериали,но всичко се прави с финес и почит към сериала -майка на телевизионната фантастика.Даже и има и редица референции към Междузвездни войни

Накрая ще поясня че нарочно не описвам сериала спин-офф -Старгейт Аталантис защото не съм го гледал и и ще има анализ и за него.

А за СГ-1 само ще кажа защо сериала е уникален и един от най успешните-малко шоута могат да накарат зрителите да почустват героите като приятели и част от семейството.Такива сериали са Стар Трек -ТНГ,Вояджър и особено Ентърпрайз,Досиетата -X,и т.н

Е,за мен Джак Онийл ,Даниел Джаксън,Тийлк ,Камерън Мичъл ,Вала Мал Дорн и особено Саманта Картър са в списъка на моите вечни приятели!

Всички версии на химна на МВР

На Веско Маринов не може да му се отрече едно нещо – винаги избухва в най-точното и подходящо време.

Например, когато беше придворен бард в БСП, баш по времето на правителството на Жан Виденов той изпълни незабравимата песен:

Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб…

Всеки, който има поне бегъл спомен от тъй наречената Жан Виденова зима, не може да не съзре кристално чистата истина, съдържаща се в горния стих. По времето на изпълнението на песента държавата България действително беше в такова състояние, щото нямаше аналог нито на земята, нито в безкрайния космос. Не случайно мастити чуждестранни икономисти пращаха студентите си в София, за да могат да видят неща, които едва ли някога ще им се усмихне късмета да наблюдават на живо.

Та мисълта ми е, че и днес Веско Маринов не изневерява на стила си да се проявява тъкмо навреме. След брилянтната акция по затварянето на безплатната библиотека Читанка.инфо, МВР напълно заслужено се сподоби с химн, изпълнен от Веско. Ето оригиналния текст, написан от Евтим Евтимов:

Нашата полиция

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР!

Разбира се интернет не спи и само часове след като изтече новината за новия химн на МВР, в мрежата се появиха многобройни варианти на същия:

Нашата полиция

От http://neverojatno.wordpress.com/2010/07/04/ourpolice/

Ако някой, някъде предава
своето отечество на скрапа,
ако клетвата за дълг погази -
моята полиция е тази.(2)

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес ний знаем с вази -
родната полиция е тази.(2)

Припев:
Хора, вий пари носете,
хора, подкупете ни добре!
Яко е да служиш в редовете,
да си в българското МВР (2)

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой лъже, че ви пази -
нашата полиция е тази.(2)

Ако някой днес ви уверява,
че с властта не злоупотребява,
а на дело ви правата гази -
милата полиция е тази.(2)

Припев:
Хора, вий пари носете,
хора, подкупете ни добре!
Яко е да служиш в редовете,
да си в българското МВР (2)

Тяхната милиция
От коментарите в Дневник

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
”моята” милиция Го пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната милиция Го пази.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
”нашата” милиция Го пази.

Припев: Ора, джобетата си изпразнете!,
Ора, запомнете ни добре!
Бием, мъчим враговете
Гордост е да служиш
на Властта и КДС !

Народната милиция
От http://www.misho.eu/?p=82

Ако Бойко в блога критикувам,
и не ща под строй да марширувам,
Дорде Стенли от закона пази,
народната милиция ме гази.

Ако качвам книги във читанки,
без да плащам долари и марки,
истината днес е само тази -
народната милиция ме гази.

Ако някой снима акции във поза
А Веско му закичи бяла роза,
ако всеки бивш министър лази -
народната милиция те гази.

Припев: Хора, дайте двайсетак от раз
на старшината, скрит зад оня храст !
Далавера е да служиш в редовете
на Народната милиция и МВР-то.

Нашата полиция
От коментарите в http://www.julianpopov.net

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция НЕ пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция НЕ пази – тя дори в краката им ще лази!

Части от Химна
От коментарите в http://www.dnes.bg

Припев:
Абе, хора, к`во да Ви разкажа,
зная, че така ми е добре.
Горд съм да съм част от слугинажа
и на БСП и МВР.

Ако някой някъде раздава
пачки тлъсти в таз държава,
ако закона пак прегази -
моята полиция и СЪД ГО пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция и СЪД ГО пази.

Ако някой ДДС укрива
и далаверите си сам прикрива,
ако някой в Парламента лази -
нашата полиция и СЪД ГО пази.

Припев: Хора, подарете 20 лева,
хора, почерпете ни добре!
БИЗНЕС е да служиш в редовете
на КАТ и МВР.

Тяхната милиция – кавър
От http://forum.mediapool.bg/

Ако някой някъде продава…
твоето отечество и слава,
ако с “Хамър” някой те прегази -
тяхната милиция го пази.

Знаем всички, че продажно братство
точеше народното богатство,
заобиколено от гавази;
тяхната милиция ги пази.

Многократно вярата убиха,
множество престъпници прикриха -
от ДС и КГБ и ЩАЗИ –
тяхната милиция ги пази.

Хора, имайте търпение,
хора, запомнете го добре –
ако жертва сте на престъпление,
не разчитайте на МВР.

Моята полиция
http://www.vsekiden.com/72020

Ако някой някъде продава
момичета с форми на Преслава,
ако Максим с Хамър ни прегази -
моята полиция ги пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
и разбойник през закона гази -
родната полиция ги пази.

Ако някой някъде убива
и престъпниците сам прикрива,
а Темида пред лъжата лази -
нашата полиция ги пази.

Ако дилър наркотик продава,
а наблизо полицай минава
полицаят дилъри не мрази
родната полиция ги пази.

Родната полиция
От http://aig-humanus.blogspot.com/2010/07/1976.html

Ако някой някъде продава
Де хашиш, де друга плява
Ако акции провежда на талази
Родната полиция е тази.

Ако някъде командва физкултурник
Строен, недочел номенклатурник
Фъфли глупости, но ето
Той е шеф на МеВеРето

Ако вярваш в родната естрада
Пада ти се таз награда
Пот и танци да съзреш
От певеца от Тръмбеш

Припев:
Хора, палци си стиснете
Чуйте и го запомнете
Щом запя и МеВеРе-то
Отиде коньо у дерето!

Народната полиция
От http://www.avramov.com/blog/?p=1232

Ако някой някъде предава
ГЕРБ, отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
Народната полиция го гази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
с камера и пищов в ръката
МВР го просва на земята.

Ако някой вярата убива
и на престъпниците информация дава,
чака го вербовка и награда,
амфетамини започва да продава.

Допълнение от Иво Инджев
http://ivo.bg/2010/07/03/химена-на-мвр/

Всички родни меверета
да проникнат в интернета
и да усмирят писачите
дето пречат на задачите,

спускани за изпълнение
с полицейско умиление ( вдъхновение, настървение, нетърпение – по избор на всяко управление).

От Мартин Карбовски
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-07-06&article=331295

И ловим митничари на празника си
И маймуни със трици ловим
А съдебните зали са празни
И напразен трудът ни любим.

Не блестят униформите сини
И тежи ни над норма тегло
Но работим с пишещи машини
И подпираме с джанта бюро.

Припев:
Хора, подарете левче,
Хора, вий сгънете го добре
Щото левче се римува
Най-добре със МВР

Ако някой някъде ви сгази
Там полицията ще го опази
А на делото в съдебни фази
Жертвата по пода лази.
Пейте! Песента е с фрази
Силни, и със фин мотив!

Примерно: полицията ни пази.
С палка.
А на палката – презерватив.

И понеже стана приказка, да припомня, че сред феновете на Веско във FaceBook се носят легенди, които също ще си позволя да подредя тук:

Песните на Веселин Маринов са лековити: инвалиди, сакати и парализирани стават и  бягат от концертите му.

Веселин Маринов зарадва свойте почитатели с новия си албум. Дискът не се отваря и не се чете.

Новият световен шампион по хвърляне на диск е българин. Хвърленият диск е бил на Веселин Маринов.

В Маринов нападнал беззащитен човек в парка, като го заплашил, че ще му изпее някоя своя песен.

Вчера Веселин Маринов е нападнал човек в парка и му е изпял новата си песен…

– Чу ли, че US войници пускали на талибаните хард метъл музика, за да ги плашат и да сломяват духа им. – А защо не им пускат Веско Маринов – всички талибани веднага ще се предадат. Не може – Маринов е забранен от Женевската конвенция – не е хуманно да им го пускат…

Лилипут среща Веско Маринов:

- Веско, приятелю, израснах с твоите песни!

Веско Маринов се хвали на свой приятел:

- Вчера се върнах от Сомалия. Направих благотворителен концерт в помощ на децата там!

- Браво, Браво! Нека видят, че има и по-страшно от глада…

След ядрената война останали само хлебарките. Тогава зазвучала песен на Веселин Маринов и животът на земята свършил

- Има 100 крака с 10 зъба – що е то?

- Концерт на Веселин Маринов

- Какво има 50 крака и 3 зъба?

- Първия ред на концерт на Веселин Маринов.

Канадската рок-група The Total Annihilator са се прекръстили на Annihilator от уважение към творчеството на Веселин Маринов?

Личен приятел на Веско Маринов му споделя:

-Слушах твоя албум.

-Последния ли?

-Силно се надявам…

Приликата между гръмотевицата и Веселин Маринов е, че не се знае къде и кога ще удари.

Каква е разликата между една глава лук и Веселин Маринов?

Никой не плаче, когато нарязват Веско на парчета.

Каква е разликата между Веселин Маринов и терорист?

Терористите имат симпатизанти.

Попитали Радио Ереван: Какво е единственото нещо по-лошо от Веселин Маринов на концерт?

Радиото отговорило: Добър въпрос. Ние все още се опитваме да разберем същото!

Присъединете се към фенгрупата на Веско, която днес прехвърли 57000 души – тук:  http://www.facebook.com/pages/Da-pomognem-na-Veselin-Marinov-da-spre-da-pee/278427226255

Приказка за Арктическите Маймуни

Приказка за Арктическите Маймуни – последен опит за изясняване вредите и ползите от Читанка.инфо

Имало едно време четири обикновени момчета. Те живеели в Шефилд. Нямали кой знае какво понятие от музика. През 2000 и някоя година две от тях получили за коледен подарък електрически китари и решили да си организират непретенциозна музикална банда. Нарекли се “Arctic Monkeys”. Понякога, когато решавали да изкарат някой паунд, свирели по местните кръчми. Понякога, когато били на кеф, пишели собствени парчета.

Някъде през 2003-2004 те започнали да качват своята продукция в интернет – песните им били напълно безплатно предоставени за теглене от тях самите. Музиката им се “завъртяла” в торентите, парчетата били изтеглени безплатно стотици хиляди пъти, обсъждали ги в социалните мрежи, в блоговете и форумите. Само за година-две време групата се сдобила с верни фенове без да изхарчи нито пени за реклама по вестници, телевизии и пр. традиционни медии.

И когато през 2006 Арктическите Маймуни издали първия си албум (“Whatever People Say I Am, That’s What I’m Not”), те влезли с летящ старт в историята на британската музикална индустрия. Само за първата седмица били продадени 363 735 диска, което превърнало албума им в най-бързо продаващият се дебютен албум в историята на британската музика. На този диск били записани точно онези парчета, които вече 2 години феновете си разменяли безплатно и обсъждали в интернет.

А някъде много, много далече, през девет царства в десето господарство, което се казвало България, имало един сайт, наречен Chitanka.info…

Който разбрал – разбрал, мили деца.

Супермен и Батман – Обществени врагове (2009)

Досега не съм попадал на рецензия или ревю на пълнометражна анимация. Тук изключвам обичайните заподозрени – продукциите на Пиксар и Дисни. Имам предвид анимациите на Уорнър по комиксите на Ди Си Комикс. Ще се постарая в настоящия материал да направя кратък анализ на  “Супермен и Батман – Обществени врагове”. Колегата Марти Макфлай е по-голям спец и по-добре се оправя с необятните сториарки на франчайза свързан с героите от Лигата на справедливостта и ако желае може да поеме щафетата.

Но да се върнем на филма. Очаквах той да е схематичен, образите плоски, а финала сладникав. Изключително съм доволен от факта, че тези ми предвиждания не се оправдаха. Филмът представя една мрачна атмосфера, когато архиврага на Супермен – Лекс Лутър е станал Президент на САЩ. Тук сценаристите са направили едно намигване към избирателите и са подчертали  колко е важно да се гласува – преди да бъде избран Лутър има само 22% популярност. След встъпването си в длъжност Лекс започва да се саморазправя със стария си противник Супермен и неговия приятел – Батман. За целта Лутър  привлича с мотива, че  закона е еднакъв за всички,  супергерои  водени от капитан Атом. Междувременно към Земята се движи огромен астероид от криптонит – зеленият минерал смъртоносен за Супермен. Но стига толкова за сюжета. Ако Ви е станало интересно  просто гледайте филма.

Филмът  прави впечатление с оригиналните си сценарийни решения дело на Стан Берковиц и Джеф Лоеб . Двамата супергерои са поставени във враждебна среда, обявени са извън закона и не се ползват от комфорта създаван им от публичното им алетр-его. Принципно не съм фен на Супермен. Признавам, че образа му винаги ми се е струвал захаросан и плосък. Но този път останах приятно изненадан. Супермен едва не беше убит, въобще не му беше лесно да се справя сам и на няколко пъти беше на косъм от смъртта спасяван  в последния момент от Батман. В този филм Супермен не е онзи по-бърз от куршум и по-здрав от стомана герой, който сме свикнали да виждаме, което само може да ни радва, защото представя един по-реалистичен и добре изграден образ. Батман също поднася изненади. Тук видях един не толкова отчужден и самотен черен рицар, а човек загрижен за приятеля си и готов да се жертва за него когато е в опасност. Няма да забравя и злодея Лекс Лутър също майсторски пресъздаден на екрана пълнокръвен образ опитващ се да скрие до финала маниакалната си лудост нарастваща в резултат от дрогирането с криптонит.

Основните персонажи във филма са прекрасно пресъздадени  със средствата на професионалистите аниматори от  “Уорнър анимейшън студиос” и от гласовете на актьорите Кланси Браун – Лекс Лутър, Кевин Конрой – Батман, Тим Дейли – Супермен. Не мога да не отбележа присъствието в каста на Ле Вар Бъртън /изиграл блестящо ролята на лейтенант-командир Джорди Ла Фордж в емблематичния “Стар Трек: Следващото поколение”/ , а тук  озвучаващ Черната Светкавица. Приятно впечатление прави и добрата музика напълно подкрепяща цялостното внушение на филма.

В заключение силно се надявам от Уорнър и Ди Си Комикс да не свалят, а все по-високо да вдигат летвата, както в анимациите, така и игралните филми, които правят за вселената на Супермен и Батман.

“Сериозните медии” vs Jolly Roger

Като чета публикациите напоследък, в които се изтъква колко са заблудени защитниците на пиратството, в съзнанието ми изниква една сцена от Карибски пирати I. В нея капитан Джак Спароу се среща за пръв път с героя на Орландо Блум, който веднага се нахвърля върху капитана. Луд ли си, момче – казва Спароу – да вадиш шпага срещу пират… След което Уил обяснява, че не е луд, а се е подготвял дълго за среща с пирати, като е тренирал всеки ден.

Уил се е подготвял и си е “написал домашното”, но същото не може да се каже за нашенските платени драскачи, за някои издателства и за наивните зомбирани люде, които през последните дни изсипаха огромни количества помия по адрес на интернет-обществото, дръзнало да защити Читанка.инфо.

Хора, които довчера са били послушни пионки или даже направо са донасяли на 6-ти отдел на Държавна Сигурност за колегите и съседите си, се изправиха да ни четат морал. Хора, които до вчера декларираха, че вярват в “идеали” и се обявяваха против западното “материалистично общество”, се изстъпиха да ни обясняват, че “сиренето е с пари”. Обясниха ни, че даже Ботев е писал не поради някакви други причини, а именно за пари. Нарекоха ни инфантилни. Нарекоха ни престъпници. Нарекоха ни анархисти, незачитащи авторското право и вършещи всичко само за да “прецакат системата”. Размахаха ни пръст и ни казаха, че така не може.

Казаха ни също да не сравняваме Читанката с безплатните англоезични и рускоезични библиотеки, където стотици хиляди заглавия са предоставени за безплатно четене онлайн или безплатно сваляне.

И що така да не правим сравнения? Ние не живеем в някаква друга галактика. Какъв е точно смисъла на закриването на една безплатна българска библиотека, след като същите книги от чужди автори мога да намеря и да прочета в чужди безплатни библиотеки? Например един от ревовете беше, че някой от романите на Дан Браун (не помня кой точно) бил свалян двадесет и няколко хиляди пъти от Читанката. Заради идеята потърсих в интернет The Da Vinci Code  за безплатно четене на английски. Открих го за около 20 секунди – ето тук: http://www.onread.com/reader/191003

От руски сайтове се чудех дали да давам примери, защото до момента не е имало случай да потърся каквото и да е заглавие и да не го намеря предложено за безплатно ползване онлайн на руски език. Но нали е за идеята – потърсих книжката на Дан Браун на руски и късмета ми се усмихна някъде около 15-тата секунда: http://www.litru.ru/?book=47079

И тъй – книгите, за които се проляха дор до четири реда сълзи и сополи и безплатното предлагане на които, както ни се разясни, ще затрие българската култура – същите тия книги могат да се намерят в интернет за безплатно четене на който и да е от по-известните езици.

На български обаче не бива да се предлагат така – смятат мнозина изтъкнати люде. Понеже България е по-особена държава. Дали пък България не се е отдалечила от образа си на не особено цивилизована страна, след като официални и неофициални лица с такъв жар се борят срещу пиратството?

В страницата на Пиратския Интернационал в Уикипедия (която е – какъв срам – безплатна енциклопедия, ползвана с удоволствие от всички, включително и от обясняващите, че “сиренето е с пари”) има доволно интересна графика. Ето я:

С черно са обозначени онези региони от света, където има официално регистрирани пиратски партии, участващи в предизборната борба. Например Шведската пиратска партия вече има двама депутати в Европейския парламент, а в самата Швеция тя е третата по големина политическа сила.

Със синьо са обозначени регионите, където има активно действащи пиратски партии, но те не са все още официално регистрирани политически партии.

В сиво са регионите, където пиратските партии отсъстват напълно.

Както се вижда от графиката – най-варварските страни, където очевидно живеят голям брой инфантилни анархисти и престъпници, противници на авторското право, и където още не са успели да разберат, че “сиренето е с пари” – това са страните от Европа и Америка, особено от Западна Европа и Северна Америка. Страните, които по дефиниция най-много биха се харесали на българските управници и българските издатели – това са държавите от Африка, от Южна Азия и от Близкия Изток. Там изглежда цари ред и има уважение към авторското право. Ние бихме препоръчали, тъй като тъкмо тия страни излиза, че са им по вкуса, то издателите и управниците ни да не му мислят много, ами направо да хващат пътеката за някоя от тях – там пиратите няма да ги обезпокояват по никой начин. А ние ще си останем при варварите и престъпниците.

Химко, Балкан и Кремиковци, плюс още 70

Безкрайните разговори, изнесените в медиите информации, полуистини, коментари и селските раздумки по въпроса за приватизацията и съдбата на няколко емблематични български “предприятия” ме накараха да потърся вода от извора и да видя какво казва по тия въпроси самият Иван Костов. Тук са няколко от неговите отговори по въпроса за съдбата на споменатите заводи, останалите могат да се видят на сайта www.otgovori.eu

В отговорите си на няколко места Командира споменава, че е правителството на Виденов е направило списък със 73 големи български предприятия, фактически – гръбнака на българската икономика, които са били в необявен фалит и затова правителството на Виденов ги е приготвило за ликвидация (не за приватизация, а за хлопване на кепенците).

Прочее, ето думите костови без никакви коментари от моя страна.

Въпрос: На кого дадохте „Химко” – Враца? Защо го дадохте, какво получихте като партия от това и Вие лично?

Отговор: Нищо не сме получили срещу едно предприятие, което беше практически в изключително тежко състояние. За какво може да се продаде един губещ завод? Ако сте… ако сте вече научили основни елементи на пазарната икономика (вече 10–12 години ние сме в пазарна икономика), ще знаете, че едно предприятие, което няма никаква печалба, не може да бъде продадено за никакви пари. Ако то генерира само загуби, то не може да бъде продадено наистина за никаква печалба. Просто трябва да се намери някой, който да го санира, да поеме загубите му първоначално, да го изправи на крака, което е много тежка предприемаческа дейност. Не вярвайте на такива щуротии. Това наистина е истинска щуротия.

Въпрос: Защо и как правителството на ОДС приватизира „Кремиковци“?

Отговор: Приватизацията на „Кремиковци“ беше осъществена също в последния момент. Предприятието беше обявено в списъка за ликвидация, съставен от Жан Виденов. Беше приватизирано в последния момент. Нашето правителство направи много, за да удължи живота му. Като под „много” разбирам, бяха опростени задължения, които „Кремиковци“ беше натрупал към българската държава, бяха разсрочени други задължения, само и само хиляди хора, може би тогава по това време там работеха около 13000 или 14000 души, да не останат безработни в една ужасяваща обстановка, в която всички се намирахме 98-ма и началото на 99-та година. Тогава беше решено да се осъществи приватизацията за 1 лев.

Един лев е символична сума, зад която стояха гигантски задължения, които собственикът пое да издължава към най-различните кредитори и по този начин все пак ефективната полза на българската държава е, че тези задължения се снеха от нея, и отидоха в този, който закупи „Кремиковци“.

Аз мисля, че това решение сега, отлагайки най-тежкия момент на „Кремиковци“, нека така да кажа, защото не знам точно какво ще бъде окончателното решение, с 10 години, даде възможност на редица хора да се преквалифицират, да се преориентират, изобщо да намерят друг път за себе си. По този начин считам, че ние изпълнихме дълга си.

Въпрос: Защо и как правителството на ОДС приватизира авиокомпания „Балкан”?

Отговор: Много пъти съм отговарял за приватизацията на авиокомпания „Балкан”. Много лесно може да бъде намерен отговор – когато в Google по подходящ начин се зададат ключовите думи, непременно ще попаднете на моя статия, на мое интервю, в което отговорите ги има и по-пространни, и по-кратки. Тук ще кажа само следното: първо, общият икономически контекст на продажбата на авиокомпания „Балкан” беше следният, както и на „Кремиковци” – седемдесет и три предприятия в ликвидация, поставени от правителството на Жан Виденов, седемдесет и три. Нека добре се разбере, това са гигантски предприятия, всички гигантски български предприятия, големите български предприятия, изпаднали в тежка неплатежоспособност, бяха обявени за ликвидация и бяха включени в един списък за ликвидация от правителството на Жан Виденов. Същевременно 14 банки фалираха. Това беше обстановката, при която трябваше да се решават задачите. Задачите имаха само две решения: първото е да бъдат ликвидирани тези предприятия, второто е да се опита да се намери решение, което да им удължи живота, или поначало да се намери устойчиво икономическо бъдеще. Единственият начин – вторият, е чрез приватизация, защото българската държава нямаше пари да инвестира в тях, да ги изправи на крака и т.н.

Положението беше плачевно. Ние нямахме пари да храним сираците в училищата. Тогава беше избран първият начин. Всички предприятия, заплашени от ликвидация, да бъдат приватизирани. Започнаха да се продават, за да бъде осъществявана приватизация на тези практически фалирали предприятия. Тогава може би малцина българи са знаели, преди 10 години, какво означава да продаваш предприятие в ликвидация. Сега, вярвам, знаят мнозина. Знаят какво струва едно предприятие в ликвидация с огромни задължения зад гърба си. Нищо не струва. Нищо не струва, стига да се намери някой да поеме неговите задължения. Това е и обяснението защо срещу някои от тези предприятия не бяха взети големи суми, които се привиждат на хора отстрани, просто защото тези предприятия имаха огромни задължения.

Най-трудна беше приватизацията на няколко предприятия. За приватизацията на „Балкан” мога да кажа, че тя стана няколко часа преди предприятието да бъде фалирало, по силата на споразумението, което беше сключил Жан Виденов. Практически тогава, по желание на всички, на профсъюзите основно, и разбира се с подкрепата на мнозинството в Народното събрание и с твърдата воля на правителството, авиокомпания „Балкан” беше приватизирана с идеята да се удължи животът й, да се намери решение, фирмата да просъществува. Това е единствената неуспешна сделка (от тия 73), на която неуспехът се видя още по времето на нашето правителство. И ние атакувахме собственика за неизпълнение на задълженията. Ние атакувахме Гад Зееви за това, че не изпълнява приватизационния договор и започнахме съдебни дела срещу него. Така че приватизацията на авиокомпания „Балкан” беше осъществена в условия на крайна принуда спрямо държавата. Сега ако ме запитате така: „Ако знаехте, че това ще се превърне в мит срещу Вас, който ще бъде експлоатиран в продължение на десет години, независимо от съвършено очевидната фактология по случая, бихте ли направили същото?”, аз ще кажа „Бих направил същото”. В онзи момент, не можех по никакъв начин да се съглася 2000 души елитни летци, стюардеси и състав на авиокомпанията, техници и прочее, да останат „на улицата”…

Това е обяснението на Костов. Ако някой има повече информация по въпросите ще е добре да я сподели в коментар или в друг сайт към който да даде линк.

13 години под щита

На днешния ден – 1-ви юли 2010 година, се навършват 13 години от въвеждането на валутния борд в България. Което означава, че от 13 години българските правителства не могат да провеждат собствена монетарна политика. И слава на всички богове за което, щото в противен случай с голяма доза вероятност може да се твърди, че от страната, наречена България, едва ли щеше да е останало нещо. Както се изразява един мастит български професор по право: “България е опит за действащ макет на държава”. А в периода 1996 – началото на 1997 макета почти беше престанал да действа.

Предполагам, че юзерите под 25 годишна възраст имат само смътен спомен за времената, които предшестваха въвеждането на Борда. Затова днес е полезно да си припомним какво се случи в тоя знаменит момент от най-новата българска история.

Валутния борд беше въведен след натиск от Международен Валутен Фонд (МВФ), който левите политически кръгове в България смятат за финансов и политически сатана, така както фанатизираните ислямисти виждат в САЩ земното превъплащение на Луцифер. Реално Борда беше осъществен от синьото правителство на Иван Костов, чиято личност също беше дълго и продължително сатанизирана през годините, тъй щото днес има люде, които вдигат слаба температура само като чуят името му.

Има дори и един още по-страшен факт – валутен борд е предлаган на България още през 1990 година от групата експерти, водени от сатанизирания Ричард Ран, един от съставителите на доклада “Ран-Ът”, който доклад в левите среди е наричан за по-конспиративно “план”. Но за това – друг път.

Става ясно, че България беше спасена от тотален финансов и политически колапс благодарение на злите сили, а знайно е, че злите сили не са харесвани даже от тия, на които са спасили задниците. Затова днес от страна на широките простонародни маси не може да се чуе добра дума за нещастното правителство на Костов, напротив – периода на управление на Обединените Демократични Сили беше заклеймен като най-мракобесен и рушителен за България, макар че именно синьото правителство спаси 72 големи български предприятия, приготвени от червеното правителство за ликвидация и хлопване на кепенците. Но това много трудно може да бъде обяснено на определени групи от населението на страната. Както казва един от героите на Ярослав Хашек – идват моменти, когато всеки от нас става глух като пън.

Малко след изборите на 18 декември 1994, спечелени от БСП, някаква номенклатурна ръчица беше изографисала следния дълбокомислен надпис “Помни 10 ноември, пази 18 декември”. Демек – дотука беше с демократичните промени (започнали на 10 ноември 1989), сега пак ще си правим квото ни е кеф.

Проблема на БСП е стар колкото самата столетна партия – нейните превъзнасяни кадри никога не са имали понятие как стоят нещата в реалната икономика. Само с лозунги икономика не се прави. А когато тоталната некомпетентност се съчетае с генетичната крадливост (“Граби заграбеното!” е един от лозунгите на социалистическата революция), тогава резултата е ситуацията в България в периода пролетта на 1996 – пролетта на 1997 г.

В този знаменит период в България хлопнаха кепенците на 14 банки, отнасяйки дългогодишните спестявания на ококорените простонародни маси. Парите на населението бяха източвани и с помощта на финансови пирамиди, най-известната от които беше Ийст-Уест Интернешънъл Холдинг Груп. Инфлацията достигна трицифрени процентни стойности на месец. Цените се покачваха толкова бързо, че в малкото останали отворени магазини сменяха ценовите етикети на стоките по няколко пъти на ден, докато накрая не се умориха и не изписаха цените в долари. Пред магазините за хляб се извиха дълги опашки. Средната заплата падна до около 8-10 долара на месец, средната пенсия – до около 3-5 долара на месец. Производството и търговията замряха, за чужди инвестиции не можеше да става и дума.

След всичко това, на предсрочните избори през пролетта на 1997 година, се намериха около 1 000 000 души, които отново пуснаха гласа си за БСП – нещо, което аз така и не съм проумял до ден днешен.

Все пак изборите бяха спечелени от сините. В началото и самото СДС се е опъвало за въвеждане на валутен борд с аргумента, че страната е в тази сложна ситуация заради проваленото социалистическо управление и след отстраняването на БСП от власт България бързо ще се възстанови. В СДС не са отчели старата мъдрост, че лесно и бързо се руши, но трудно и бавно се гради. В крайна сметка става ясно, че няма да минем без Борда и той бива въведен на 1-ви юли 1997, като фиксира българския лев към германската марка в съотношение 1000 тогавашни лева за 1 марка. Следва светкавично подобряване на всички макроикономически показатели на България – икономическия растеж, който всъщност е “падеж”, защото е отрицателен в периода 1989-1997, става положително число; инфлацията намалява от трицифрено число месечно до едноцифрено число годишно; отрицателният ръст на инвестициите също се превръща в положително число; бюджетния дефицит намалява до нулеви стойности, започват да се отчитат дори излишъци. Така страната България беше спасена и можа да продължи безметежното си съществуване на “опит за действащ макет на държава”.