13 години под щита

На днешния ден – 1-ви юли 2010 година, се навършват 13 години от въвеждането на валутния борд в България. Което означава, че от 13 години българските правителства не могат да провеждат собствена монетарна политика. И слава на всички богове за което, щото в противен случай с голяма доза вероятност може да се твърди, че от страната, наречена България, едва ли щеше да е останало нещо. Както се изразява един мастит български професор по право: “България е опит за действащ макет на държава”. А в периода 1996 – началото на 1997 макета почти беше престанал да действа.

Предполагам, че юзерите под 25 годишна възраст имат само смътен спомен за времената, които предшестваха въвеждането на Борда. Затова днес е полезно да си припомним какво се случи в тоя знаменит момент от най-новата българска история.

Валутния борд беше въведен след натиск от Международен Валутен Фонд (МВФ), който левите политически кръгове в България смятат за финансов и политически сатана, така както фанатизираните ислямисти виждат в САЩ земното превъплащение на Луцифер. Реално Борда беше осъществен от синьото правителство на Иван Костов, чиято личност също беше дълго и продължително сатанизирана през годините, тъй щото днес има люде, които вдигат слаба температура само като чуят името му.

Има дори и един още по-страшен факт – валутен борд е предлаган на България още през 1990 година от групата експерти, водени от сатанизирания Ричард Ран, един от съставителите на доклада “Ран-Ът”, който доклад в левите среди е наричан за по-конспиративно “план”. Но за това – друг път.

Става ясно, че България беше спасена от тотален финансов и политически колапс благодарение на злите сили, а знайно е, че злите сили не са харесвани даже от тия, на които са спасили задниците. Затова днес от страна на широките простонародни маси не може да се чуе добра дума за нещастното правителство на Костов, напротив – периода на управление на Обединените Демократични Сили беше заклеймен като най-мракобесен и рушителен за България, макар че именно синьото правителство спаси 72 големи български предприятия, приготвени от червеното правителство за ликвидация и хлопване на кепенците. Но това много трудно може да бъде обяснено на определени групи от населението на страната. Както казва един от героите на Ярослав Хашек – идват моменти, когато всеки от нас става глух като пън.

Малко след изборите на 18 декември 1994, спечелени от БСП, някаква номенклатурна ръчица беше изографисала следния дълбокомислен надпис “Помни 10 ноември, пази 18 декември”. Демек – дотука беше с демократичните промени (започнали на 10 ноември 1989), сега пак ще си правим квото ни е кеф.

Проблема на БСП е стар колкото самата столетна партия – нейните превъзнасяни кадри никога не са имали понятие как стоят нещата в реалната икономика. Само с лозунги икономика не се прави. А когато тоталната некомпетентност се съчетае с генетичната крадливост (“Граби заграбеното!” е един от лозунгите на социалистическата революция), тогава резултата е ситуацията в България в периода пролетта на 1996 – пролетта на 1997 г.

В този знаменит период в България хлопнаха кепенците на 14 банки, отнасяйки дългогодишните спестявания на ококорените простонародни маси. Парите на населението бяха източвани и с помощта на финансови пирамиди, най-известната от които беше Ийст-Уест Интернешънъл Холдинг Груп. Инфлацията достигна трицифрени процентни стойности на месец. Цените се покачваха толкова бързо, че в малкото останали отворени магазини сменяха ценовите етикети на стоките по няколко пъти на ден, докато накрая не се умориха и не изписаха цените в долари. Пред магазините за хляб се извиха дълги опашки. Средната заплата падна до около 8-10 долара на месец, средната пенсия – до около 3-5 долара на месец. Производството и търговията замряха, за чужди инвестиции не можеше да става и дума.

След всичко това, на предсрочните избори през пролетта на 1997 година, се намериха около 1 000 000 души, които отново пуснаха гласа си за БСП – нещо, което аз така и не съм проумял до ден днешен.

Все пак изборите бяха спечелени от сините. В началото и самото СДС се е опъвало за въвеждане на валутен борд с аргумента, че страната е в тази сложна ситуация заради проваленото социалистическо управление и след отстраняването на БСП от власт България бързо ще се възстанови. В СДС не са отчели старата мъдрост, че лесно и бързо се руши, но трудно и бавно се гради. В крайна сметка става ясно, че няма да минем без Борда и той бива въведен на 1-ви юли 1997, като фиксира българския лев към германската марка в съотношение 1000 тогавашни лева за 1 марка. Следва светкавично подобряване на всички макроикономически показатели на България – икономическия растеж, който всъщност е “падеж”, защото е отрицателен в периода 1989-1997, става положително число; инфлацията намалява от трицифрено число месечно до едноцифрено число годишно; отрицателният ръст на инвестициите също се превръща в положително число; бюджетния дефицит намалява до нулеви стойности, започват да се отчитат дори излишъци. Така страната България беше спасена и можа да продължи безметежното си съществуване на “опит за действащ макет на държава”.