Химко, Балкан и Кремиковци, плюс още 70

Безкрайните разговори, изнесените в медиите информации, полуистини, коментари и селските раздумки по въпроса за приватизацията и съдбата на няколко емблематични български “предприятия” ме накараха да потърся вода от извора и да видя какво казва по тия въпроси самият Иван Костов. Тук са няколко от неговите отговори по въпроса за съдбата на споменатите заводи, останалите могат да се видят на сайта www.otgovori.eu

В отговорите си на няколко места Командира споменава, че е правителството на Виденов е направило списък със 73 големи български предприятия, фактически – гръбнака на българската икономика, които са били в необявен фалит и затова правителството на Виденов ги е приготвило за ликвидация (не за приватизация, а за хлопване на кепенците).

Прочее, ето думите костови без никакви коментари от моя страна.

Въпрос: На кого дадохте „Химко” – Враца? Защо го дадохте, какво получихте като партия от това и Вие лично?

Отговор: Нищо не сме получили срещу едно предприятие, което беше практически в изключително тежко състояние. За какво може да се продаде един губещ завод? Ако сте… ако сте вече научили основни елементи на пазарната икономика (вече 10–12 години ние сме в пазарна икономика), ще знаете, че едно предприятие, което няма никаква печалба, не може да бъде продадено за никакви пари. Ако то генерира само загуби, то не може да бъде продадено наистина за никаква печалба. Просто трябва да се намери някой, който да го санира, да поеме загубите му първоначално, да го изправи на крака, което е много тежка предприемаческа дейност. Не вярвайте на такива щуротии. Това наистина е истинска щуротия.

Въпрос: Защо и как правителството на ОДС приватизира „Кремиковци“?

Отговор: Приватизацията на „Кремиковци“ беше осъществена също в последния момент. Предприятието беше обявено в списъка за ликвидация, съставен от Жан Виденов. Беше приватизирано в последния момент. Нашето правителство направи много, за да удължи живота му. Като под „много” разбирам, бяха опростени задължения, които „Кремиковци“ беше натрупал към българската държава, бяха разсрочени други задължения, само и само хиляди хора, може би тогава по това време там работеха около 13000 или 14000 души, да не останат безработни в една ужасяваща обстановка, в която всички се намирахме 98-ма и началото на 99-та година. Тогава беше решено да се осъществи приватизацията за 1 лев.

Един лев е символична сума, зад която стояха гигантски задължения, които собственикът пое да издължава към най-различните кредитори и по този начин все пак ефективната полза на българската държава е, че тези задължения се снеха от нея, и отидоха в този, който закупи „Кремиковци“.

Аз мисля, че това решение сега, отлагайки най-тежкия момент на „Кремиковци“, нека така да кажа, защото не знам точно какво ще бъде окончателното решение, с 10 години, даде възможност на редица хора да се преквалифицират, да се преориентират, изобщо да намерят друг път за себе си. По този начин считам, че ние изпълнихме дълга си.

Въпрос: Защо и как правителството на ОДС приватизира авиокомпания „Балкан”?

Отговор: Много пъти съм отговарял за приватизацията на авиокомпания „Балкан”. Много лесно може да бъде намерен отговор – когато в Google по подходящ начин се зададат ключовите думи, непременно ще попаднете на моя статия, на мое интервю, в което отговорите ги има и по-пространни, и по-кратки. Тук ще кажа само следното: първо, общият икономически контекст на продажбата на авиокомпания „Балкан” беше следният, както и на „Кремиковци” – седемдесет и три предприятия в ликвидация, поставени от правителството на Жан Виденов, седемдесет и три. Нека добре се разбере, това са гигантски предприятия, всички гигантски български предприятия, големите български предприятия, изпаднали в тежка неплатежоспособност, бяха обявени за ликвидация и бяха включени в един списък за ликвидация от правителството на Жан Виденов. Същевременно 14 банки фалираха. Това беше обстановката, при която трябваше да се решават задачите. Задачите имаха само две решения: първото е да бъдат ликвидирани тези предприятия, второто е да се опита да се намери решение, което да им удължи живота, или поначало да се намери устойчиво икономическо бъдеще. Единственият начин – вторият, е чрез приватизация, защото българската държава нямаше пари да инвестира в тях, да ги изправи на крака и т.н.

Положението беше плачевно. Ние нямахме пари да храним сираците в училищата. Тогава беше избран първият начин. Всички предприятия, заплашени от ликвидация, да бъдат приватизирани. Започнаха да се продават, за да бъде осъществявана приватизация на тези практически фалирали предприятия. Тогава може би малцина българи са знаели, преди 10 години, какво означава да продаваш предприятие в ликвидация. Сега, вярвам, знаят мнозина. Знаят какво струва едно предприятие в ликвидация с огромни задължения зад гърба си. Нищо не струва. Нищо не струва, стига да се намери някой да поеме неговите задължения. Това е и обяснението защо срещу някои от тези предприятия не бяха взети големи суми, които се привиждат на хора отстрани, просто защото тези предприятия имаха огромни задължения.

Най-трудна беше приватизацията на няколко предприятия. За приватизацията на „Балкан” мога да кажа, че тя стана няколко часа преди предприятието да бъде фалирало, по силата на споразумението, което беше сключил Жан Виденов. Практически тогава, по желание на всички, на профсъюзите основно, и разбира се с подкрепата на мнозинството в Народното събрание и с твърдата воля на правителството, авиокомпания „Балкан” беше приватизирана с идеята да се удължи животът й, да се намери решение, фирмата да просъществува. Това е единствената неуспешна сделка (от тия 73), на която неуспехът се видя още по времето на нашето правителство. И ние атакувахме собственика за неизпълнение на задълженията. Ние атакувахме Гад Зееви за това, че не изпълнява приватизационния договор и започнахме съдебни дела срещу него. Така че приватизацията на авиокомпания „Балкан” беше осъществена в условия на крайна принуда спрямо държавата. Сега ако ме запитате така: „Ако знаехте, че това ще се превърне в мит срещу Вас, който ще бъде експлоатиран в продължение на десет години, независимо от съвършено очевидната фактология по случая, бихте ли направили същото?”, аз ще кажа „Бих направил същото”. В онзи момент, не можех по никакъв начин да се съглася 2000 души елитни летци, стюардеси и състав на авиокомпанията, техници и прочее, да останат „на улицата”…

Това е обяснението на Костов. Ако някой има повече информация по въпросите ще е добре да я сподели в коментар или в друг сайт към който да даде линк.