За модела на социално осигуряване в България

В скорошно европейско социологическо проучване беше установено, че българинът е най-недоволен от живота си в сравнение с останалите представители на европейски нации участвали в изследването. Едновременно с това проучването е стигнало до извода,  че характерна черта на нашенеца е нежеланието му за промяна. Странно ми се струва това почти шизофренично хем не ни харесва как живеем, хем не искаме да променим нищо. Животът е непрестанна промяна, но явно българина още не е разбрал това.

Каква е връзката между горното и модела на социално осигуряване в България? Въпросният модел е недолюбван от всички, но единственото което се предлага са само козметични промени, а не жизнено необходимите радикални мерки.

Но да започнем отначало.  За първи път социалното осигуряване е въведено в края на 19 век от германския канцлер Ото фон Бисмарк, като тогава пенсия се е получавала само от хората доживели до 70г., да правилно чухте, много повече от предлаганото сега увеличение на пенсионната възраст на 65 години. Основен е бил така наречения принцип на солидарност. Всички са били задължени да се осигуряват, но пенсия са получавали малцината щастливци доживели до преклонните 70 години. Постепенно възрастта за пенсиониране намалява, за да достигне дори до 55 години и да обхване много повече хора от времето на Бисмарк. В наши дни   обаче тази система започва да се срива. След извършен внимателен анализ на процесите в социалната сфера Организацията за икономическо сътрудничество и развитие заключава, че поради демографската криза в Европа и всеобщото застаряване на населението ще се наложи увеличаване на   възрастта за пенсиониране и връщане към времената на Бисмарк.

Но да се върнем в България. Какво представлява сегашният модел на социално осигуряване и защо се нуждае от пълна промяна. Сега действащият модел на осигуряване разчита на т. нар. три основни стълба – основно задължително, допълнително задължително и допълнително доброволно. Първият стълб основното задължително социално осигуряване  обхваща всички работещи и самоосигуряващи се.  Вноските по него се правят в Националния осигурителен институт /НОИ/ .  Допълнителното задължително осигуряване се отнася само за родените след 1959г. Вноските се правят в частни пенсионни фондове. За доброволното, и най-смисленото между другото, няма нужда да обяснявам, че който иска се осигурява който не иска не се осигурява. Ще кажете добре какъв е проблема, всичко изглежда чудесно и подредено като в аптека. Да ама не. Проблемите тръгват от Конституцията, където е записано, че гражданите на републиката имат право, повтарям имат право на социално осигуряване, а не задължение както е сега. На следващо място единствено първите два стълба функционират в момента. Просто никой средностатистически пълнолетен гражданин няма финансовите възможности да се осигурява доброволно. Но и това не е всичко. Вноските правени в НОИ не се натрупват по индивидуални партиди както е при другите два осигурителни стълба, а отиват в общ кюп, от който,  да сетихте се, се изплащат пенсиите на обичните ни баби и дядовци. И това е така не защото те не са се осигурявали, а защото в  периода 1987 – 1997г.  поради ограбването /да ограбване е точната дума/ на пенсионния фонд и хиперинфлацията, вноските, които са направили ги няма. Виновни са познайте кои ? Да скъпите другари от БКП-БСП, за които въпросните измъчени старци дават гласа си от избори на избори. Но вина носи и венцехваления от едни и сатанизиран от други Костов. Няма да правя нито едното, нито другото, но не мога да не спомена, че сега действащия модел и прословутата точкова система за пенсиониране бяха измлислени по негово време от “корифея” тогава министър на труда и социалната политика Иван Нейков. И така сега на практика единствените, които със сигурност могат да разчитат на някаква пенсия след време, и ако доживеят разбира се, са родените след 1959г. Защо те ли? Ами много просто, родените преди това се осигуряват само в НОИ, от който вече казахме се плащат пенсиите на сегашните пенсионери. Но ще кажете вие колелото на живота се върти ще дойдат други поколения и когато родените преди 1959г. се пенсионират младите и работещи ще внасят достатъчно пари в НОИ, за да има за изплащане на пенсиите. Да ама не. Раждаемостта в България намалява и няма изгледи да се увеличи в близко бъдеще. Младите хора в трудоспособна възраст гледат да избягат от милата татковина защото не виждат никакви перспективи за развитието си тук. Така, че изгледите не са никак розови пред бъдещите пенсионери. Разбира се и на това може да се опонира, че сегашните, а и бъдещитае пенсионери съвестно са внасяли в НОИ осигуровките си и имат право да получат пенсия, ако доживеят да се пенсионират, а държавата да му мисли откъде ще се вземат парите. Да ама държавата не е виртуално понятие, а сме всички ние колкото и клиширано да звучи това. И така омгьосаният кръг е пълен и спиралата е низходяща. Не е розово положението и на родените след 1959г. Те могат да разчитат само на вноските си направени във втория стълб освен ако не се осигуряват доброволно, което както казахме е малко вероятно.

Какъв е изхода от създалата се ситуация. Без да съм специалист смятам, че е необходима тотална смяна на модела. И това трябва да се направи веднага ако искаме да не се стигне до тотален колапс на цялата система на осигуряване. На първо място осигуряването трябва да стане доброволно, а не задължително, то следва да се извършва по индивидуални партиди, а не в един общ кюп както е сега в НОИ. Необходимо е да се извършва непрестанна информационна кампания за ползите и необходимостта от осигуряването. Друга важна промяна е възможносттта за закупуване на стаж и на по-ранно пенсиониране при намален размер на пенсията. Такива възможности почти не съществуват в досегашния модел.

Ще кажете ами кой ще плаща на пенсионерите ? Както и до сега държавата тоест всички ние, но не по стария модел.  Считам в тази връзка, че ДДС трябва да се увеличи с 5 % и да стане 25%. Спокойно!!! След като осигуряването не е вече задължително /тук ще вмъкна, че съм за доброволност и на здравното осигуряване, но за това друг път/ осигуряваните  ще разполагат с повече пари, а работодателите ще могат, ако желаят разбира се, да увеличат заплатите тъй като ще имат вече ресурс за това.  Така общият размер на данъците става 35% от доходите – 25% ДДС и 10 % плосък данък. Сега заедно осигуровките и данъците отнемат около 50% от доходите на всеки работещ, независимо дали е самоосигуряващ се или не. По-високото ДДС основен приходоизточник във фиска би трябвало да позволи безпроблемното изплащане на пенсиите, като разбира се за целта могат да се ползват и други приходи. По важното е , че всеки сам ще решава ще се осигурява ли или не, върху  какъв доход и при кого. Така НОИ ще се принуди да стане конкурентноспособен на частните фондове и да привлича средства.

В една демократична и свободна страна трябва да дадеш на хората възможност за избор и да оставиш съдбата им в техните ръце, а не да се правиш уж на загрижен, а всъщност да ги обричаш на мизерно съществуване. Иначе защо изобщо ни трябваше да променяме системата през 1989г. Сегашната система не е нито демократична, нито пазарноориентирана, нито либерална, а ретроградна, социалистическа и несвободна.

Забележка: Авторът не претендира, че предлаганото от него е единствено възможното и необходимо решение, но счита, че е нужна радикална промяна на осигурителния модел в страната, за да се избегне социална катастрофа в бъдеще.