Хиперинфлацията – доверието и златото, част I

В една строго охранявана военна база сред хълмовете на Северен Кентъки правителството на Съединените щати съхранява най-големите запаси от злато в света. Златното хранилище във Форт Нокс съдържа приблизително 4600 тона чисто злато, чиято пазарна стойност възлиза на около 56 милиарда долара. Ако към това количество злато се прибавят още 1781 тона, съхранявани в Уест Пойнт, 1368 тона в Денвър и малко под 1000 тона в други клонове на Федералния резерв, общите запаси от злато на САЩ възлизат на около 8000 тона, а пазарната им стойност — на приблизително 100 милиарда долара.

За разлика от Монетния двор, в който се секат монети, и от Бюрото за гравиране и печат, където се изработват банкнотите на САЩ, във Форт Нокс не се приемат посетители. Достъпът на туристи е забранен по принцип за целия периметър на военната база, а влизането на външни лица в златното хранилище, което се намира приблизително в нейния център и е собственост на Министерството на финансите на САЩ, е абсолютно недопустимо. Заради тези предохранителни мерки самото име Форт Нокс отдавна се е превърнало в нарицателно за богатство и сигурност.

Понеже златото не ръждясва и не се разваля с времето, металът на някои от кюлчетата, съхранявани във Форт Нокс, може да датира отпреди стотици или дори хиляди години. Вероятно част от това злато е било претопявано многократно в най-различни предмети. Отделни количества от него може да са добити още в златните мини на Нубия в Африка или на Лидийското царство в Мала Азия. Почти сигурно е, че значителна част от това злато води началото си от плячката на Ернан Кортес, ограбена от ацтеките в Мексико, или на Франсиско Писаро — от инките в Перу. Тук са претопени златни монети от Византия и диадеми от древната африканска империя Гана; златен пясък, добит от шотландските и ирландските златотърсачи по река Юкон през края на деветнайсети век или изкопан от дълбоките находища на Южна Африка от местните племена. В хранилищата на Форт Нокс може да се проследи цялата световна история на златото.

Металът се съхранява във вид на кюлчета с тегло по 1000 унции, или 31,103 килограма всяко. Те не са опаковани или защитени по друг начин от атмосферните условия, тъй като златото не се окислява и саморазпада. Ако не се смятат незначителните количества, които от време на време се заделят за отсичане на медали или юбилейни монети, златото никога не напуска хранилището. То просто си стои там и чака.

Много други държави от цял свят съхраняват своите златни запаси в едно тихо подземие, изкопано в гранитната скала на Долен Манхатън, в мазетата на Федералния резерв — Централната емисионна банка на САЩ, на двайсет и пет метра под нивото на улицата. Там златото се пази във вид на по-малки слитъци, всеки с тегло 12,441 килограма и приблизителна пазарна стойност 160 000 долара. Хранилището се състои от няколко отделни зали с различна големина, в най-голямата от тях се издига купчина от 107 000 златни блока, наредени във формата на правилен паралелепипед с височина 3, ширина 3 и дълбочина 5,4 метра. Общото количество злато в подземието, което е собственост на много държави, е около 10 000 тона, като пазарната му стойност възлиза на над 125 милиарда долара. В хранилището на Федералния резерв се съхранява около една четвърт от всичкото злато, добито през цялата история на човечеството.

За много от нас тези огромни запаси от злато са нещо като психологическа гаранция за истинността на доларите и другите парични знаци, които носим по джобовете си. Смята се, че златото във Форт Нокс и в сградата на Федералния резерв представлява металният еквивалент на американската парична система. Правителството на Съединените щати не прави нищо, за да разсее тази представа, но това е просто един от многото митове, които се изповядват от иначе рационално мислещия и добре информиран американски народ. В действителност количествата злато във Форт Нокс и във Федералния резерв нямат нищо общо с американската валута. Откакто президентът Ричард Никсън прекъсна и последната връзка между американския долар и златото, зад доларовите банкноти, разпространени по целия свят, не стои и един грам злато. Всичките тези несметни купища злато са част от националното богатство на САЩ, но същевременно такива са и държавните складове, пълни със соя, никел или стари мебели; само че нито една от тези купчини стоки не е част от паричната система на страната. Доларът не се основава на златото повече, отколкото на запасите от топено сирене в държавните хладилни складове.

Щатският долар не е обезпечен нито със злато, нито със сребро. Правителството не е длъжно да размени на приносителя еднодоларова банкнота с никаква друга равностойност, освен със същата банкнота. Доларът е чисто условна валута, една абстракция, която се крепи само на общественото доверие. Това доверие се основава на силата на американската държава и на убедеността на хората, които използват долари като платежно средство, че с тези долари ще могат да купят нещо и утре, че правителството на Съединените щати ще продължи да съществува и да приема доларите като данъци и да заплаща с тях държавните разходи; на убедеността, че и други хора по света ще продължат да вярват в същите тези долари и да ги приемат и използват. Извън това доверие, извън тази всеобща убеденост на хората доларът не се крепи на нищо.

A до какво води хиперинфлацията ще се опитам да обхвана в следващата част.