“Сериозните медии” vs Jolly Roger

Като чета публикациите напоследък, в които се изтъква колко са заблудени защитниците на пиратството, в съзнанието ми изниква една сцена от Карибски пирати I. В нея капитан Джак Спароу се среща за пръв път с героя на Орландо Блум, който веднага се нахвърля върху капитана. Луд ли си, момче – казва Спароу – да вадиш шпага срещу пират… След което Уил обяснява, че не е луд, а се е подготвял дълго за среща с пирати, като е тренирал всеки ден.

Уил се е подготвял и си е “написал домашното”, но същото не може да се каже за нашенските платени драскачи, за някои издателства и за наивните зомбирани люде, които през последните дни изсипаха огромни количества помия по адрес на интернет-обществото, дръзнало да защити Читанка.инфо.

Хора, които довчера са били послушни пионки или даже направо са донасяли на 6-ти отдел на Държавна Сигурност за колегите и съседите си, се изправиха да ни четат морал. Хора, които до вчера декларираха, че вярват в “идеали” и се обявяваха против западното “материалистично общество”, се изстъпиха да ни обясняват, че “сиренето е с пари”. Обясниха ни, че даже Ботев е писал не поради някакви други причини, а именно за пари. Нарекоха ни инфантилни. Нарекоха ни престъпници. Нарекоха ни анархисти, незачитащи авторското право и вършещи всичко само за да “прецакат системата”. Размахаха ни пръст и ни казаха, че така не може.

Казаха ни също да не сравняваме Читанката с безплатните англоезични и рускоезични библиотеки, където стотици хиляди заглавия са предоставени за безплатно четене онлайн или безплатно сваляне.

И що така да не правим сравнения? Ние не живеем в някаква друга галактика. Какъв е точно смисъла на закриването на една безплатна българска библиотека, след като същите книги от чужди автори мога да намеря и да прочета в чужди безплатни библиотеки? Например един от ревовете беше, че някой от романите на Дан Браун (не помня кой точно) бил свалян двадесет и няколко хиляди пъти от Читанката. Заради идеята потърсих в интернет The Da Vinci Code  за безплатно четене на английски. Открих го за около 20 секунди – ето тук: http://www.onread.com/reader/191003

От руски сайтове се чудех дали да давам примери, защото до момента не е имало случай да потърся каквото и да е заглавие и да не го намеря предложено за безплатно ползване онлайн на руски език. Но нали е за идеята – потърсих книжката на Дан Браун на руски и късмета ми се усмихна някъде около 15-тата секунда: http://www.litru.ru/?book=47079

И тъй – книгите, за които се проляха дор до четири реда сълзи и сополи и безплатното предлагане на които, както ни се разясни, ще затрие българската култура – същите тия книги могат да се намерят в интернет за безплатно четене на който и да е от по-известните езици.

На български обаче не бива да се предлагат така – смятат мнозина изтъкнати люде. Понеже България е по-особена държава. Дали пък България не се е отдалечила от образа си на не особено цивилизована страна, след като официални и неофициални лица с такъв жар се борят срещу пиратството?

В страницата на Пиратския Интернационал в Уикипедия (която е – какъв срам – безплатна енциклопедия, ползвана с удоволствие от всички, включително и от обясняващите, че “сиренето е с пари”) има доволно интересна графика. Ето я:

С черно са обозначени онези региони от света, където има официално регистрирани пиратски партии, участващи в предизборната борба. Например Шведската пиратска партия вече има двама депутати в Европейския парламент, а в самата Швеция тя е третата по големина политическа сила.

Със синьо са обозначени регионите, където има активно действащи пиратски партии, но те не са все още официално регистрирани политически партии.

В сиво са регионите, където пиратските партии отсъстват напълно.

Както се вижда от графиката – най-варварските страни, където очевидно живеят голям брой инфантилни анархисти и престъпници, противници на авторското право, и където още не са успели да разберат, че “сиренето е с пари” – това са страните от Европа и Америка, особено от Западна Европа и Северна Америка. Страните, които по дефиниция най-много биха се харесали на българските управници и българските издатели – това са държавите от Африка, от Южна Азия и от Близкия Изток. Там изглежда цари ред и има уважение към авторското право. Ние бихме препоръчали, тъй като тъкмо тия страни излиза, че са им по вкуса, то издателите и управниците ни да не му мислят много, ами направо да хващат пътеката за някоя от тях – там пиратите няма да ги обезпокояват по никой начин. А ние ще си останем при варварите и престъпниците.