България е социална държава. Да, ама не.

Не знам дали знаете, но в Конституцията ни е залегнало, че живеем в социална държава. Какво означава това – че държавата и обществото осигуряват особена грижа и внимание на хората с увреждания, децата, майките с малки деца, старите хора.  Това обаче го има само на хартия. И в Конституцията и в законите е декларирано, че тези наши сънародници са под особената закрила на държавата и обществото. Да ама не. В действителност нещата не стоят така. Има създаден огромен брой агенции и друга администрация, които уж да осигуряват тази “особената закрила”, ама нещо не им се отдава особено.

Веднага се сещам за мизерните размери на интеграционните добавки за хора с увреждания, които ги карат да се молят на държава и община за финансиране на медицински, битови и други неотложни разходи за осигуряване на най-неотложните им нужди, като така си осигурят някакво близко до нормалното съществуване.

Нерадостна е картината и с грижата  за децата, от която държавата отдавна е абдикирала. Вече не е новина, насилието извършвано от и срещу деца. То не бяха малтретиране на бебета и деца в крехка   възраст /какъв трябва да си, за да извършиш нещо такова, то  не бяха сбивания между ученици завършващи със сериозни телесни травми, за кражбите и хулиганството извършвани от малолетни най-добре да не говорим, на фона на останалото те изглеждат едва ли не безобидно. И след всичко това няма никаква реакция и адекватни действия от страна на на т. нар. отговорни институции. След инцидентите очите на обществото се замазват със стартиране на разследвания завършващи със съмнителни резултати, а най-често и без тях.

За майките с малки деца и за недостатъчните средства за детски добавки е говорено много, но нищо не е свършено. Там се развива обратна дискриминация. Държавното и общинско финансиране отиват основно за циганското малцинство, което създава деца с единствената цел да се добере до добавките. Така мнозинството българи, които имат едно или две деца се оказват дискриминирани за сметка на циганите. Явно идеята е  за насърчаване на раждаемостта сред малцинствата, а не сред мнозинството от българските граждани.

За старите хора, които не могат да се издържат сам,и даже не си струва да обсъждаме каквото и да било. Отдавна всичко е казано.

За антисоциалната същност на държвата могат да се наведат много доказателства. Ето и най-новото то тях. Сигурно сте чули за отмяната на точковата система в социалното осигуряване. Но това отново се оказва лъжа за лицата имащи стаж от І и ІІ категория труд. Ето какво казва не §22, а §4 от Кодекса за социално осигуряване:

“§ 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) До 31 декември 2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.”

Ясно се вижда, че за тези, които са работили  І и ІІ категория труд не само има изискване за стаж и възраст, но и за т. нар точки. И така до 2014г. точките ще важат и ще са решаващи за пенсионирането на работилите   труд обхванат в тези категории. Отново дискриминация от страна на държвата, но това не е нищо ново.

В заключение можем само да се надяваме, че някога заложеното в Конституция и закони, че България е социална държава, ще се окаже вярно, а няма да е само гола декларация на хартия, която единствено може да ни свърши работа в тоалетната.