Падна ли берлинската стена и в арабския свят?

Много наблюдатели, международници, журналисти и изобщо интересуващи се от случващото се в арабаския свят изказаха  предоложението,че това са събития напомнящи смяната на комунистическите тоталитарни режими в Източна Европа от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Кулминацията на онези събития отпреди повече от 20 години беше падането на Берлинската стена символизиращо и премахването  на границите между източна и Западна Европа. Но да се върнем на арабска тема.

В началото всичко започна съвсем безобидно като мирни демонстрации в Египет с искания за политически реформи. Но постеенно това се промени и затова безусловно допринесоха твърдоглавието и жаждата за власт на президента Хосни Мубарак. В крайна сметка протестиращите остигнаха своето и принудиха Мубарак да подаде оставка. Сега положението в Египет е непредсказуемо. Уж военните упражняват властта до есента когато трябва да има избори. Ами ако забравят да ги насрочат /защото властта развращава а абсолютната власт развращава абсолютно/.  Дали няма да избухне гражданска война ? Или след демократични избори ще дойдат недемократични талибани и ислямски фундаменталисти и с илюзиите за демокрация в Египет, а и в останалите страни от арабския свят ще бъде свършено веднъж завинаги ?

Другият режим, който може би ще последва съдбата на този в Египет е на полковник Муамар Кадафи. Великата социалистическа арабска джамахирия, както е официалното наименование на Либия в момента, също е разкъсвана от протести, но Кадафи няма да си тръгне без бой като Мубарак и нищо чудно там да избухне гражданска война. Наскоро от приятел историк научих,  че всъщност Либия е изкуствено създадена държава от три области, така че нищо чудно да се раздели на съставните си части като бивша Югославия. Въобще мъглата в арабския свят е пълна и надали скоро ще се разсее.

В Бахрейн и Кувейт обаче се усетиха накъде вървят нещата и взеха правилните мерки – увеличение на заплати и финансови помощи. Това със сигурностще ги спаси от бъдещи сътресения и проблеми. Освен това тези богати на петрол страни могат да си го позволят. Ако Мубарак и Кадафи бяха постъили по сходен начин се съмнявам, че изобщо щяхме да чуем за протести.

Така или иначе пожара на протести и демонстрации вече е запален, а знаем, че  окрай сухото гори и суровото. Очерта се и още един щрих – никой от големите играчи не беше готов за такъв развой на събитията – нито ЕС, нито САЩ, нито Русия. За Китай няма да говоря те никога не бързат да дават оценки и се държат настрана, което не е чак толкова лош подход. Но да се върнем към отношението на т. нар. международна общност. Когато започнаха протестите в Египет, всички се ослушваха и оглеждаха накъде ще задуха вятъра. Щом се разбра, че това не са поредните вели демонстрации срещу режима на Мубарак всички големи играчи на световната сцена тръгнаха да го призовават да се оттегли. Когато заочнаха протестите в Либия обаче същите тези велики сили се обявиха веднага срещу Кадафи. Обяснението на тези реакции се крие в разликите между двата режима и между Мубарак и Кадафи. Режима на Мубарак беше удобен на всички защото малко или много спираше ислямистите в страната и ги държеше под контрол. Следвайки интересите си Мубарак играеше ролята на двоен агент – от една страна защитник на арабската кауза, от друга някой, на когото заадняците могат да се доверят и да разчитат. Дори израелците работеха добре с него, а това вече си е един вид ризнание. В случая с Кадафи никой няма причина да го харесва или да му симпатизира. подготвящ терористи – случая Уокърби, задържащ хора без причина – случая с нашите мед. сестри в Бенгази, държащ се враждебно и напълно непредсказуемо към запада и останалия свят. И най – важната причина – в Либия има много богати залежи на петрол, а това подклажда апетитите на немалко петролни комании.

Едно е сигурно – случващото се в арабския свят не беше очаквано, а може би и не беше ланирано и желано от големите играчи на световната сцена, които трудно и бавно се ориентират в ситуацията – сравка САЩ и водената от Обама администрация. Не мисля, че някой може да предвиди какво ще се случи, а оттам и да действа адекватно в създалата се ситуация.  Най – вероятно случващото се ще доведе до промени независимо дали са желани или не. Да се надяваме, че на мястото на свалените режими няма да дойдат ислямисти и фундаменталисти като аятоласите в Иран, които да ни накарат да съжаляваме за низвергнатите диктатори.