Паметникът – измит. А умовете?

Поклонниците на най-уродливото и в пряк и в преносен смисъл “изкуство” – тоталитарното “изкуство”, могат да спят спокойно – паметникът на съветската армия беше измит с пароструйки и долу-горе поизчистен.  Разбира се въпрос само на време е той отново да бъде преобразен я в група герои от комиксите, я в героите от някой Sci-Fi-сериал. След което ще се надигне поредният плачлив и трагикомичен вой, ще бъде извършено поредното изчистване, което пък ще даде поле на изява на поредния талантлив художник. Вероятно това ще започне да се повтаря и в други градове на България, където също има ценни образци на споменатото по-горе изкуство. Докато най-после някой не сметне, че проблема трябва да се реши кардинално, щото иначе само ще се задълбочава.

В самата Русия мненията изобщо не са еднородни, както може да си помисли някой, който чете само официалната, обслуждаща Кремъл преса. Всъщност голяма част от самите руснаци станаха горещи поклонници на изрисувания паметник. LiveJournal.ru е най-големият безплатен руски блогов хостинг и истинската територия на свободното слово, в което може да се убеди всеки, който го поразгледа дори само няколко часа. В блоговете на ЛайвЖурнал мнението на поне половината руснаци се разминава твърде много с мнението, насаждано от официалните руски медии.

Например в официоза Российская Газета, в описанието на разкрасения паметник е използвано изречението:

Также основное место в композиции занял солдат в американской военной форме. (Превод: Основно място в композицията заема войник в американска военна униформа)

Къде е тоя солдат в американска военна униформа никой не може да каже колкото и фотографии да разгледа. Изглежда автора на статията е убеден, че униформата на Супермен е въведена в американската армия. Това са руските официални медии, какво да се прави…

Позволявам си да публикувам превод на няколко десетки мнения от няколко форума и най-вече от блогове в ЛайвЖурнал, които казват всичко по-добре от който и да е коментар в нашите и руските официални медии.

Nagmor: Ама че уроди…

Bonmaier: Надявам се тия художници-уроди да измрат, и те, и семействата им…

Sudapadles: напразно проливахме кръвта си за българите, трябваше да ги оставим на турците да ги издушат. Тогава може би нямаше да има и Сараево, и Първа световна, и 1917 и съответно – Хитлер също нямаше да го има. Ето тогава Русия щеше да е свръх-държава…

Ambrosij: Значи българите са ни попречили да станем свърх-държава?

plakh: Значи съветската армия е освободила България от турците?

Alexandr:  В цял свят възприемат историята адекватно и адекватно се отнасят към съветските фетиши. Само Русия като удавник за сламка се държи за несъществуващата история на несъществуваща държава. Хората, живеещи в несъществуващо минало, нямат бъдеще…

etorodnaia:  Българите вече почнаха да забравят, идеологията на НАТО дава плодове…

bankinobi: Гадове проНАТОвски…

zlobnyfoz Ама и вие сте майтапчия…

adam_librikov: Сам по себе си този паметник е тягостно-уродлив представител на съветския имперски стил. Поставянето на подобен паметник само по себе си е неуважение към падналите във войната, тъй като той увековечава не загиналите, тъй като не показва трагедията на рано прекъснатите животи, а се явява знак за покорство към съветския режим.

vadim16rus: Красота, на мен ми хареса.

xo66u: При цялото ми уважение към паметта… яко е все пак, художника е велик.

Mazibox: Лично аз не виждам проблем това изхвърляне на съветската скулптурна школа да бъде пооцветено… Не оскърбява естетичното ми чувство, щото естетика в това бронзово говно просто няма.

Е2-Е4: Паметника си е паметник – ни повече, ни по-малко. Той е История! Но странна е тенденцията… Естония, Украйна, Грузия – всички тия разлюбиха своите освободители. Какво е това – странна неблагодарност някаква?

nemec_vader: Наоколо е пълно с врагове… Даже хлапетата, рисуващи комикси по паметниците на героите не са просто хлапета, а замаскирани агенти на ЦРУ, МИ-6 и Мосад. Всяко действие в света има една-единствена цел – да оцапа (в оригинала – подосрать) Русия и нейните съвеЦки патриоти. Докога бе?

Nemolodoj: Красиво и остроумно… И надписът е напълно уместен. Нямам пиетет към монумента. Смятам, че уважението към паметта на загиналите е похабено от официалното пропагандно натякване и навиране в очите на подобни паметници.

mylifeyd: Все пак – креативно е… Макар че техния креатив е трябвало да се прояви другаде и все пак – получило се е…

IgorOdy: Разбрах за себе си, че твърдението на Путин, че Русия е можела да се справи във Втората Световна без всякаква чужда помощ, дори без помощта на украинските войски, е много по-голяма плюнка по загиналите войници отколкото оцветяването на някакъв паметник. Така че руснаците поддържащи Путин трябва да изпълняват съвета му и по-често да се поглеждат в огледалото. Може би тогава ще разберат защо не ги обичат.

sernep: Извинявайте, но фейсбучното бутонче Харесва ми към подобна новина изглежда само като допълнително издевателство над и без това поруганите ни деди…

ibidgan: А може пък на някого да му хареса?

Sernep: считаш, че трябва да им дадем още един повод да се надсмеят над паметта на нашите деди? Аз на такъв бих му откъснал ръцете…

nemec_vader: На мене пък ми харесва, забавно е…И съчувствам на тези, които за да почитат паметта на дедите си се нуждаят непременно да имат пред очите си десет тона дялан гранит…

constructer На любителите на този вид изкуство предлагам на наемат художника, за да украси надгробните паметници на техните баби и дядовци с образите на американски супер-герои. Сигурно това ще довеве до пристъп на умиление техните родители. Расте поколение от морални олигофрени и неандерталци, неспособно да различи кое е красиво и кое е подигравка над тях самите.

Zlobnyfoz: Прощавайте, но какво отношение имат паметниците в страните, където е процъфтявал тоталитаризма, към паметните плочи на нечии баби и дядовци?

engineer_kpi: На хората все по-малко им харесва да играят натрапени роли – оттук идва и това творчество

coptimizer: Аз съм объркан – от една страна е красиво и креативно. От друга – това е гадост и тоя трябва да го разстрелят…

engineer_kpi :Май е трябвало да разстрелят политиците, заради които се появяват такива паметници.

ars333: Това е яко… А на който не му харесва – да ходи на психолог. Отсъствието на чувство за хумор е сериозно психическо разстройство.

Nagmor: Бихте ли искали да изрисуват надгробната плоча на дядо ви? Оскверняването на паметника на падналите в боевете против нацизма – това е сериозен морален проблем, неумение да се отличава кое е допустимо и кое – не в човешкото общество.

mantix: Какви загинали, в какви боеве. По време на окупацията на България, загубите на Червената армия, ако не ми изневерява паметта, се състоят от 6 души случайно попаднали на мина на черноморския бряг… За българите съветският войник никога не е бил освободител, а гнусен окупант (в оригинала – сраный оккупант), който се е довлякъл неканен и е установил за цели 50 години мерзките си порядки. Така че пак добре, че паметника са го оцветили с боя, а не са го омазали с лайна…

nagmor: Айде да не говорите от името на всички българи…

mantix: Така се получи, че често пътувам до България и често разговарям с българи, вече много години. Затова мога да кажа, че не говоря от свое име, а сумирам това, което съм чул и видял.

Nagmor: Аз пък съм бил в България по времето на СССР и друго съм чувал – братя завинаги, България – 16-та република на СССР – от обикновени хора съм го чувал. И сега какво, да спорим? Моято дума против вашата?

Mantix: Не виждам смисъл да спорим – всеки си има неговият опит.

Mazibox: Ура-патриотите е ясно, че не разбират от съвременно изкуство… Затова изказват своето “пфу” псувайки максимално – както винаги впрочем. Аз тия паметници бих ги премахнал, защото те са омерзителни и по съветски гротескни. Защо да стърчи това бронзово говно…

mr_however: Аз бих го оставил паметника както е – това е памет и за героите, пролели кръвта си и за героите изсрали се… Уверен съм, че художниците точно това искат – да се почисти паметника. Защото това ще породи легендата за тях…

geers: Най-после в сивата шибана съветска (в оригинала – совковая) уродливост някой добави цветове… А който иска да почита съветските войници – него го съветвам някак да помогне на останалите ветерани от войната, щото осраната паЦреотична кремълска сган (в оригинала – кремлядь) е напълно неспособна да го направи.

По всичко изглежда, че и за Русия има надежда – и там расте поколение с различно от това на мухлясалите глави мислене.

Всъщност ефектът на снежната топка вече започна – който желае може да си поръча тениска с щампован върху нея паметника на съветската армия във веселият му вариант и надписът “В крак с времето”:

Интересно дали ще арестуват облечените с подобна тениска? Всъщност това е реторичен въпрос. По градовете на България свободно се продават тениски с лика на Сталин и кръстосаните сърп и чук отдолу. При това положение значи никой не може да има претенции към тениските с изрисувания паметник на съветската армия.

Облечете нещо цветно, поръчайте си тениска с паметника. Трябва само да си изтеглите безплатния psd-файл или eps-файл и да го дадете в първото ателие, където печатат върку тексил. Повече информация – в BulBlog.com. Enjoy!

Военно обучение и наборна армия – да или не

Твърде и твърде много се изписа по повод на предстоящите промени във връзка с военното обучение на учениците, отменено през 1987 година. ГЕРБ щели да го връщат в училищата в наши дни, та да се научат младите да боравят с оръжие, по-точно – с прословутия автомат Калашников (създаден всъщност от немски оръжейни майстори, щото сержант Калашников е бил едно глуповато неграмотно сержантче, ама тва е друга тема). Също много клавиатури се изтъркаха и по темата да се върне ли наборната армия или не. Много “за”, много “против”, много нещо. Чета две основни тези. Теза №1 е, че от военното обучение няма да има файда и че то е неадекватно в 21-ви век, особено за страна, член на НАТО, която няма пари за компютри в училищата, но изглежда ще намери пари за Калашници. Теза №2 е, че военното обучение ще дисциплинира разхайтените тийнейджъри и ще подготви младите да боравят с оръжие, щото сега ако някой ни нападне, малката ни наемна армия няма да се справи, а пък и НАТО не е гарант за сигурността ни.

Пиша тази статия не за да наливам масло в огъня или в мелницата на защитниците на едната или другата теза. Искам повече за себе си да подредя и да погледна отстрани всички плюсове и минуси на родната казарма, в която служих 2 пълни години. И накрая да тегля чертата. За мене самият ще бъде изненада, точно в момента аз също не знам какъв ще е крайния резултат.

Служих в едно от тъй наречените “елитни” поделения. Ще се опитам да оценя всеки аспект на обучението там по скала от 0 до 10. Ето какво помня от цялото прекарано време в казармата.

Бях радист. Ама не станах радист в казармата – имах граждански клас по радиотелеграфия още докато учех. Можех да защитя “1-ви клас” (най-високия) по радиотелеграфия още първата години, но ми казаха, че така не става – първата година 2-ри клас, втората година – 1ви. Тъй трябвало. Така и стана. Не вдигнах скорост нито на приемане, нито на предаване на радиограми – останах си със скоростта, с която предавах и приемах като ученик.  Обучението по радиотелеграфия се водеше от един лейтенант, който не беше хващал ключ през живота си. Радиостанцията, която ми беше поверена, беше лампова и на една метална пластина беше гравирана годината на производство – 1958. А аз служих 1987-1989. Т.е. техниката в “елитното” поделение беше 30 годишна. Не ми се иска да си представям каква е била в неелитните поделения. И тъй, трябваше да изучавам тая лампова радиостанция, която тежеше около 60 килограма и предаваше на не повече от 40-50 километра. Подготовката по ползването на въпросната радиостанция продължаваше минимум половин час – опъване и закрепване на телескопична антена, като всичко това се правеше на ръка, след  това груба и фина настройка на радиостанцията. Едва след това можеше да почне радиообмена. В радиоклуба, в който ходех като ученик, имаше японска радиостанция, не по-голяма от дипломатическо куфарче, с която безпроблемно се свързвахме с коя да е държава в света, включително Япония и Канада.

И тъй, първите два аспекта, които трябва да оценя са техническа обезпеченост и техническо обучение в казармата. Не мога да си изкривя душата и да дам и в двата случая друга оценка, освен кръгла нула.

Минавам на физическата подготовка.

Днес навсякъде е пълно с фитнес-зали, но преди 1989 словосъчетанието фитнес-зала беше непознато. Имаше успоредки и лостове за набиране в дворовете на училищата. И толкоз. Хората обаче са различни, с различна генетика и различни силови способности. Не всяко момче на 17-18 години може просто така да скочи на успоредката и да почне да прави помпички. Ако един човек тежи примерно 70 килограма и не може да направи нито една помпичка на успоредка, то вероятно той няма да може да повдигне 70 килограма от лежанка. Но също тъй вероятно ще може да повдигне примерно 30-40 килограма от лежанка. Следователно, неговата физическа подготовка трябва да започне във фитнес-зала с по-малки тежести. При редовни и правилно провеждани тренировки, съвсем скоро хипотетичния 70 килограмов младеж ще започне да вдига 50, след това 60 и накрая 70 килограма от лежанка. И тогава ще може да направи и няколко помпи на успоредката. Същото важи за набирането на лост – ако нашия 70 килограмов хипотетичен младеж не може да се набере дори веднъж на лоста, то вероятно на скрипеца той няма да може да изтегли тежест от 70 килограма, но сигурно ще може да изтегли 20-30 или 40 килограма. Трупайки постепенно мускулна маса и сила, след само няколко седмици тренировки той би могъл да направи първото си набиране на лоста.

Тая проста система на постепенното качване на килограми е позната от древността – един от древните атлети всеки ден качвал на врата си едно теле и го носел, телето растяло, растяла и силата на атлета и така накрая в един хубав ден атлета вече носел цял вол на раменете си – и бил многократно по-силен отколкото в началото. Но цитираните прости принципи на тренировка никога не достигнаха до съзнанието на военните. Цялата подготовка на слабите физически войници, които не можеха да се справят с лоста и успоредката, се състоеше в безкрайното им висене като дроб на ченгел. Изглежда другарите офицери са мислели, че висенето на лоста някак ще подпомогне силовите качества на войника и в един момент, изведнъж като по чудо, той ще направи най-после заповяданото набиране или коремно възлизане. Разбира се, ясно е, че подобни “тренировъчни методи” даваха нулев резултат – войниците, които имаха някаква силова подготовка преди казармата се справяха с физическата подготовка, тези които нямаха си останаха на същото или почти същото ниво. Ако имаше все пак някои, които отбелязаха напредък, то беше поради това, че имаха желание и тренираха индивидуално без някой да ги кара.

Пряко сили, на физическата подготовка в казармата ще дам 2-ка по десетобалната система, макар да съм наясно, че това е твърде завишена оценка.

Минавам на стрелковата подготовка. Стрелбите в поделението, където служех, се провеждата не по-често от веднъж на месец – месец и половина. Изстрелвахме от 6 до 12 патрона на всяка стрелба. Разбира се многократно съм разглобявал и сглобявал калашника – чистехме оръжието долу-горе поне веднъж седмично. За стрелковата подготовка и познаване на оръжието с чиста съвест мога да дам 3-ка.

За цялата останала подготовка не мога да дам друга оценка, освен нула. Обучението по химическа защита беше чиста пародия – плащовете бяха стари и накъсани, противогазите бяха от най-стария модел, с маркуча и долу-горе един на 10 вършеше работа. При една реална химическа атака всички щяхме да бъдем изтрепани. Строевата подготовка не е много ясно какви бойни качества развива, които ще са необходими при реална война, а що се отнася до политическата подготовка – тя беше по-смешна и от химическата защита. Пълзенето по хълмове, даването на караули, миенето на коридори и метенето на плаца също не смятам, че повишават особено много шансовете за противостоене на хипотетичен чужд нападател.

И тъй, да обобщим:

Техническа подготовка – 0

Физическа подготовка – 2

Стрелкова подготовка – 3

Друга общовойскова подготовка – 0

Крайна оценка: 1,25 по десетобалната система.

Извода е очевиден – ако се възстанови наборната армия и ако обучението в казармата ще прилича дори наполовина на това, което минаваха наборите преди 1989, то полза от подобна армия няма да има абсолютно никаква, напротив, тя ще натовари бюджета на и без това не цъфтящата и връзваща България. Що се отнася до военното обучение в училищата – ако е съчетано с обучение по гражданска защита и реагиране при природни бедствия и аварии – може би да има някаква файдица. Но като знам как ще се води това обучение оставам много повече песимистично отколкото оптимистично настроен по въпроса.