Избори 2011 Бургас

Валери Симеонов: Избори 2011 Бургас – много пари за показност.

На изборите в Бургас 2011 кмета от управляващата партия ГЕРБ се е погрижил да превърне Бургас в една показна витрина – това заяви в интервю Валери Симеонов, председател на партия Национален Фронт за Спасение на България (НФСБ), кандидат-кмет за община Бургас на местните избори 2011 и собственик на телевизия СКАТ. На изборите в Бургас на 23 октомври се очаква гражданите да бъдат заслепени от показното харчене на пари за “оправяне” на централните улици на града и морската градина – местата, посещавани от най-голям брой бургазлии и гости на града. Показната акция започна още преди две години, средствата са насочени към центъра на града, докато в същото време крайните квартали на Бургас остават с абсолютно същите проблеми и в абсолютно същото положение, както и преди 4 години, заяви Симеонов.

Проблемите са известни и са от години – незавършени канализации във всички жилищни комплекси и селища, превърнати в квартали на Бургас, дупки по асфалтираните улици, стари калдаръми по голяма част от улиците в старата част на града, липсващи пречиствателни съоръжения и всевъзможни други инфраструктурни проблеми. Според Симеонов, големият проблем на Бургас е увеличаващата се безработица, но вместо да вземе мерки по този въпрос управляващата партия се е заела да сменя пейките и бордюрите в централната градска част. Към индустриалната зона на Бургас не се насочват никакви инвестиции, за разлика от градския център, който е “излъскан” и “фризиран”. Според Симеонов, с показното харчене на пари за козметични предизборни промени в централната част на Бургас трябва да се приключи и бюджета на общината да се разпределя равномерно, за да покрива всички нужди и проблеми на града.

Местни избори 2011 – избори в Бургас

На местните избори в Бургас на 23 октомври 2011, освен вече познатите играчи от ГЕРБ, БСП и др., ще се състезава и новата формация на шефа на телевизия СКАТ Валери Симеонов. Партията, чиито председател е Валери Симеонов, се нарича Национален Фронт за Спасение на България и е регистрирана броени месеци преди местния вот. Симеонов и неговата патриотична формация смятат, че могат да бъдат алтернатива на управляващата партия ГЕРБ, чиито кмет в Бургас е Николов.

Първите 15 имена в списъка с кандидатите за общински съветници от НФСБ са:

1. Валери Симеонов
2. Валентин Касабов
3. Георги Дражев
4. Ангел Божидаров
5. Валентин Фъртунов
6. Здравко Сталев
7. Делян Иванов
8. Христиан Митев
9. Гинка Дянкова
10. Манук Манукян
11. Петър Петров
12. Ваня Чечева
13. Мария Петрова
14. Георги Костадинов
15. Константина Турлакова

Припомняме, че изборите за кметове, общински съветници и президент ще се проведат на 23 октомври. Гласоподавателите ще трябва да гласуват, поставяйки Х със син химикал в квадратчето срещу името на съответния кандидат/партия в три различни списъка.

Важно е гласоподавателите да знаят, че знака, с който отбелязват своя избор в квадратчето на бюлетината, трябва задължително да притежава следните характеристики:

1. знакът задължително да бъде Х (хикс) – не се приемат за валидни знаци като точки, кръстчета, плюсове, чертички, “чавки” и т.н.
2. знакът задължително да бъде изписан със син химикал
3. знакът да не излиза извън очертанията на квадрата

Гласуването на изборите в Бургас ще започне с отварянето на изборните секции в 6 часа сутринта на 23.10.2011 г и ще приключи в 19 часа.

Избори в Бургас 2011 – Алтернатива за икономическото стабилизиране на Бургас

На 17 септември в предаването „Паралакс” на националната телевизия СКАТ кандидатът за кмет Валери Симеонов, издигнат от ПП Национален фронт за спасение на България, направи подробен анализ на четиригодишното управление на Бургас и начерта пътя за икономическото стабилизиране на Общината.

Групата на НФСБ пък в Общинския съвет – Бургас вече доказа, че може да бъде и коректив, и гаранция за спъване на корупционните практики в общината.

Най-добрият град за живеене?

На фона на предишните 3 мандата безвремие на червения Йоан Костадинов, през последните четири години в Бургас се свършиха не малко неща.

Как се подобри животът на бургазлии обаче? Истината е, че сегашното управление на Димитър Николов не направи нищо за икономиката на Бургас – основното, което обезпечава бъдещето на града.  Защото решаването на някои инфраструктурни проблеми с държавни и с европейски пари, асфалтирането на няколко улици, не хранят Бургас.

През този период не беше привлечен нито един стратегически инвеститор. Вместо развиване на икономиката, се строиха молове. Един такъв търговски център обаче решава трудовата заетост на стотина души – ниско квалифицирана работна ръка, но в същото време унищожава други 200 в кварталните магазини и съсипва малкия и среден бизнес.

Вместо да създава условия за развиване на производството, екипът на Димитър Николов пълнеше общинската хазна с приходи от продажбата на общинска собственост и повишаване на местните данъци и такси.

Съотношението на банковите влогове в Бургас към кредитите, които са отпуснати в града, е шест към едно! Тоест, само една шеста от парите на бургазлии са вложени в инвестиции, останалите пет шести отиват за кредити в други градове на България.

С други думи – в Бургас няма условия за инвестиране.

Един поглед върху трудовата заетост тук показва, че огромен процент от хората в общината се занимават или с нискоквалифициран труд, или с охрана. Това е 200-хилядният град, някогашната гордост на българската икономика!

Какво направи ГЕРБ през изминалия кметски мандат, за да промени това положение?

Направи Ларгото. С турски плочки. Огромна инвестиция, която обаче няма да напълни хладилниците на безработните бургазлии.

Направи един остарял и глупав проект на изхода на Бургас по пътя за Созопол, който и сега не може да поеме дори летния трафик, а да не говорим за 10 или 20 години по-късно.

И още няколко подобни инфраструктурни проекти, които по никакъв начин не обезпечиха поминъка на бургазлии.

Алтернативата

Конкретни стъпки в областта на икономиката като:

Инвестиране в дейности и предприятия, които да осигурят трудова заетост и да генерират приходи за общинската хазна, която сега се пълни с все по-високи данъци и такси.

Научно анализиране на процесите и набелязване на конкретни мерки:

1. Създаването на Обществен съвет по икономика с участието на представители на икономическата наука и бизнеса, общинска администрация, Общински съвет и на гражданството, в който да бъдат анализирани както проблемите, така и промените в икономическата обстановка.

2. Задълбочени изследвания върху сегашното движение на паричните потоци и спешни мерки срещу изнасянето на парични средства.

3. Привличане на големи инвеститори в областта на хранително-вкусовата и леката промишленост, като им се създават конкретни възможности (подходящи терени) за развиване на производството.

4. Създаване на Общински гаранционен фонд в подкрепа на малките и средни предприятия.

5. Анализ на структурата и дейността на сегашните общински фирми, в голямата си част губещи, и ролята им в икономиката на общината.

6. Създаване на нови икономически и търговски субекти и реформиране на общинските фирми, развитие на печеливши в дългосрочен план дейности:
- Изграждане на общински жилища в условията на ниска себестойност и/или отдаването им под наем;
- Създаване на специализирано предприятие за морски транспорт;
- Регистриране на Общинско предприятие за рибовъдство и аквакултури;
- Създаване на съвременна Рибна борса;
- Създаване на местно Предприятие за сувенирно производство с бургаска знакова определеност;
- Подпомагане и поощряване създаването на предприятия в областта на IТ технологиите;
- Създаване на предприятие за социално-битовите и комунални услуги в общината

7. Създаването на предприятия, които да имат планиращи, координиращи и консултантски функции в областта на енергийната ефективност, новите енергийни източници, санирането, топло- и хидроизолациите, газифицирането, широкото внедряване на соларните технологии за локално отопление и т. н.

8. Създаване на възможности бургазлии да получат право на акционерно участие в общинските дружества.

На предстоящите избори ГЕРБ трябва да има алтернатива. За да има и гаранция, че политическото лицемерие в местната власт ще бъде свито в ъгъла. Бургас вече е патил от такива управници без коректив, поддържани безропотно от Общинския съвет.

Алтернативата на ГЕРБ е Национален фронт за спасение на България, категоричен е кандидат-кметът на патриотичната партия в Бургас Валери Симеонов.

Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп

Генералният извод: в комплекта за оцеляване задължително да се включи и дърт амонячен хладилник с оловни стени – евентуално, ако Северна Корея вземат да се втелят толкова много, че да използват ядрено оръжие. Като изключим тази уникална малоумност, тук-там дупки в сценария и географски несъответствия, филмът беше много добър.

Всъщност, вече се научих да не очаквам кой знае какво от продължения на култови филми, правени повече от десетилетие след последната серия. Просто когато ги гледам, очаквам нещо съвсем различно, и не се ангажирам с емоциите си и спомените от предходните филми. Знам, че няма да е като едно време, но ако е от добрия стар екип, ще е нещо добро и качествено. Такъв беше случая и с „Умирай трудно 4”, и с „Роки 6”, и с „Рамбо 4”, и сега с последната серия за Инди.

Доста негативни мнения чух за филма, особено за сценария му.

Погледнати от контекста на времето, по което са правени, и на времето, в което се развиват, фабулата на филмите следва логиката на желанията и вълненията както на публиката, така и на сценаристите. По време на Втората световна война нацистите наистина хвърлят много пари и ресурси за издирването на християнски реликви, които да помогнат на арийска раса да господства над света. А и кои са двете най-пикантни „археологически” тайни за западната публика!? Няма как да ги трогнете и развълнувате зрителя с нещо обикновено. Обикновените неща ги вършат скучни хора като Шлиман и Керам, и техните открития не са никак колоритни и епохални. Сетихте ли се кои са тези две реликви, които са свещени за три от най-разпространените монотеистични религии в света, но изключително ценни за християните? Граала и Кивота! И точно с тях се занимават две от сериите за археолога-чешит. Хитлер ги е търсил през четиридесетте години на 20 век, тъй като силно вълнували хората; вълнуват ги и през осемдесетте години на същият век, нищо че сведенията за тях са толкова достоверни и исторически, и археологически, колкото и доказателствата в полза на това, че Земята е плоска.

Но тогава къде се вмества „Храмът на обречените”? Ами пак в рамката на западния зрител-мечтател. Източна култура, тъмна Индия, странни и кървави ритуали, и фокусът е върху различията и странностите, а не върху древната култура. Пак си пасва идеално на интересите.

И някак логично идва и фабулата на последната серия. Аз лично смятах, че ще се върти около извънземни и посещение на Земята от тяхна страна – както сега, така и в древното ни минало, а също и около следите които са оставили. И така стана. Логично беше, след като действието се развива в петдесетте години. Точно времето на бума на НЛО-манията, случая „Розуел”, „Синята книга”, теориите за посещението на Земята в древни времена от свръх-напреднали цивилизации; книгите на Деникен и теориите за Наска и пирамидите; нищо, че всичко това е разтегнато във времето дори и след датата, на която се развива действието. За западния зрител то е по онова време – някъде там, след средата на 20 век. Така че, за мен, четвъртата серия не беше изненада като идея.

Според мен, последната серия беше добра. Имаше си всички елементи, характерни за старите серии – загадъчни надписи; стада от гадинки (да припомня – змии, пълчища насекоми, плъхове, а сега мравки-човекоядци, при това с доста пресилени дарби и глад); мадамата която си пада по бат’ Инди; преследване с някакво моторно превозно средство, готини лафове и тънко чувство за хумор; естествено, и лоши типове, които искат безгранична власт или богатство и т.н., а и да не забравяме най-важното – накрая всичко рухва (отдавна ми е писнало от този прийом в киното). Изобщо, всичко със запазената марка Индиана Джоунс.

Освен това, четворката най-накрая обръща повечко внимание на личното щастие на Инди, намира му една отдавна изгубена половинка, че на всичкото отгоре го дарява и със син. Какъв по-добър край на тази легендарна поредица можем да си пожелаем!

Е, явно можехме да си пожелаем малко по-добре съшит сценарий. Направо се чудя как, след около две десетилетия умуване, може да има толкова явни дупки във фабулата, и същевременно толкова ярко да личи как биха могли да бъдат избегнати. Такова нещо нямаше във старите серии. Или златните момчета на Холивуд вече остаряват, или Лукас и тук се е направил на всеможещ, и се е заел основно с писането на сценария, защото виждам стила на същите грешки и бели конци като в новите серии на Междузвездни войни. Но тук, слава на извънземните с кристалните черепи, те са далеч по-малко, дори могат да бъдат пропуснати, ако не се задълбочава много човек.

Да, можехме да си пожелаем и други злодеи. Да, знам, че по това време студената война е в разгара си, че СССР в лицето на Сталин извършва зверства, равностойни на холокоста, и че те са логичния и достоен противник, но въпреки всичко нещо не ми се връзваха. Не защото не могат да направят това, което им приписаха. О, напротив, можели са, и още как. Просто им липсва ореолът на мистицизъм, магията на въплътеното в арийския идеал зло, аурата на окултното. Руснаците са просто изключително сурови, праволинейни, а и комунизмът никога не се е славел с откритото си влечение към окултното, паранормалното и извънземните посещение в миналото. Но пък, погледнато реално, няма и кой да изпълни тази роля. Всяка друга избрана страна или режим, или правителство, щяха да изглеждат съвсем не на място, плоски и бутафорни.

Но като цяло, въпреки забележките, „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп” си е един превъзходен филм. Различен от предходните серии, но носещ техния дух, дори бих казал малко помъдрял, както е остарял и героя, и едновременно с това имащ заряд и индивидуалност, което го прави не просто поредното продължение, а достоен и щастлив край за един от най-популярните кино образи.

Аниме:или защо японците правят по -добрата анимация

Манга

Манга се нарича специфичен вид японски комикси, чието създаване датира от XIII век. В Япония комикси се правят от незапомнени времена – съществуват карикатури на хора и на животни отпреди хиляди години, които носят в себе си отличителни знаци на модерната manga (стилизираните черно-бели графики с опростени линии). Манга комиксите процъфтяват в Япония след края на Втората световна война (1945 г.), като за баща на течението се смята писателят-илюстратор Осаму Тезука. В последните 10 години манга списанията и манга книжките надхвърлят 40% от всички книги и списания, продавани в Япония. Несъмнено е огромното влияние, което манга комиксите оказват върху различните форми на култура – японски и неяпонски.

След 1945 г., японската нация преживяла икономическа криза и тежка духовна депресия. Хартията се пестяла (а така се намалявала и сечта на дървета в горите!), затова списанията с комикси се печатали върху тънка вестникарска хартия. А тази хартия не можела да поеме много мастило. По тази причина днес рядко има по някоя и друга цветна страница, обикновено – заглавната и някоя от вътрешните. Понякога някоя кратка глава може да бъде цялостно оцветена, но това е изключение, потвърждаващо правилото. Безцветните комикси станали традиционни, а японците не се славят като нация, нарушаваща установените традиции. Четенето на комикси се превърнало в евтина психотерапия за японското общество (съществуват различни видове арт терапия, а литературната терапия е един от тях).

Стилът – опростените линии и стилизации на рисунките – е характерно японски, въпреки че влияние върху manga е оказало и китайското изкуство. В комиксите рисунки и думи са неразделно цяло. Една рисунка може да въздейства повече от хиляда думи, а думите могат да предадат това, което изкуството понякога не може. Двете заедно са невероятно силна комбинация. Рисунките са един вид виртуална реалност, но рисунките без история са нищо.

Anime

Anime се наричат японските анимационни филми, правени на основата на манга.

Първото аниме е създадено през 1916 г., по времето на Първата световна война. Отличавало се от съвременното аниме по преобладаващите тъмни цветове, неизпипаните детайли и скованите движения на героите. Съвременните аниме филмчета се отличават с огромните изразителни очи на героите, с техните щръкнали като бодли на таралеж прически с причудливи цветове. Главите на човешките фигури са уголемени, а понякога се издължава и тялото – тези нови детайли се появяват през 90-те години на XX век. Разбира се, има филми, в които пропорциите на човешкото тяло са спазени.

Манга комиксите и аниме филмите не са заимствани от Запада, а са нещо типично японско. Техните читатели и зрители принадлежат към най-различни възрастови групи. За разлика от неяпонските анимационни филми, смъртта и еротиката не са спестени дори и в комиксите и филмите, предназначени за деца. В тематично отношение в манга комиксите и в аниме филмите има всичко. Подразделят се на такива, предназначени за женската публика и такива, предназначени за мъжката публика. Жанрово са много разнообразни. Има сапунени сериали, исторически, психологически, фантастични, спортни, забавни, комични, трагични, с чудовища, с роботи, за катаклизми, има още ужаси, екшъни, има и еротични, а има и откровено порнографски…

Четенето или гледането на т.н. “хентай” комикси или филми – рисуваната еротика, преливаща в откровено порнографски сцени – пък е елемент от сексуалните перверзии на съвременните японци.

Художниците на манга комикси се наричат mangaka (където наставката –ка, също като българската наставка –ист, описва човек, който се занимава с нещо; така се образуват думите каратека, джудока – каратист и джудист са българските им съответствия). Преобладаващо са мъже, но има и жени, които създават предимно комикси, предназначени за женската публика. Японската манга се рисува от един, максимум двама художници, затова и не е трудно да се разпознае стила на любимия творец. Художникът напълно сам композира сюжета на мангата си и я рисува, придържайки се единствено към собствените си желания. Когато стане нужно черно-белите картинки да добият по-изразителен вариант, същият този mangaka издава албуми, наречени artbooks, в които представя цветови изображения на героите от мангата си. В Artbooks не се съдържа нищо друго, освен портрети, в тях няма история и последователността от картини не е от никакво значение. В случай, когато мангата се хареса, може да се пристъпи към изработването на аниме. Художникът няма никакъв достъп до анимирането на произведението му. Негова намеса може да има единствено по отношение на сценария, но твърде рядко неговите желания са от значение. Всичко е в ръцете на сценаристи, които променят сюжета така, както си пожелаят. Накрая различията между първоначалния продукт – мангата – и анимето са често значителни. В много случаи се е стигало до конфликти между сценаристите на филма и художника на комикса. За съжаление, промяна в историята наистина се налага, тъй като една евентуална дословно анимирана манга не би имала никаква стойност, а и от техническа гледна точка нещата се различават съществено. Още повече че анимето трябва да се обособи като отделен жанр, а не – да копира вече съществуващи произведения…

Всъщност, между манга и аниме има толкова прилики, колкото са и разликите. Двата жанра се преплитат и си влияят взаимно. Някои от героите в манга комиксите и в аниме филмите са грозни или отритнати от обществото. Но личностите им са изпипани психологически, имат свои мечти и надежди, а лошите герои имат оправдание за злините, които вършат. За разлика от неяпонските комикси и анимационни филми, тук липсват супергерои, които спасяват света от гибел. Съществуването на всеки герой – добър или лош – е добре аргументирано. Драматизмът на разказа не е повърхностен, характерите на героите са многопластови. В процеса на преодоляване на някаква екзистенциална криза, те търсят пътя към себе си, търсят себепознанието и в крайна сметка го намират. Противоположностите не се изчерпват с добро – зло, бяло – черно. Героите претърпяват множество взаимно влияещи си промени на съзнанието и на личността. Manga и animе съдържат един вид духовен оптимизъм, а не само – вариации на тема “добро срещу зло”. Дори злите герои (те не са просто лоши и зли – те са реални като теб и мен) могат да получат шанс за изкупление. Нещастните могат да бъдат на крачка от щастието и, все пак – да не го постигнат до края. Силата се използва за защита на слабите. В манга и аниме се разказва за любов, омраза, предателства и смърт, а действителността може да бъде показана откъм най-бруталната й страна, като хепиендът съвсем не е задължителен. В аниме филмите има повече автентични емоции, отколкото можем да видим в реалния живот – рисуваните герои правят по-изразителни физиономии и жестове с ръце, например тяхното изчервяване е основен похват в японската анимация (също така, големите очи символизират невинност, а малките – злоба). В манга и аниме няма невъзможни неща – тук въображението е превърнато в култ, в оръжие срещу действителността! И накрая, както в повечето добри и истински истории, manga и anime свършват. Героите и героините се женят, умират или изчезват. Често се случва едно от следните неща: героят печели (тронa, човек от противоположния пол или изобщо всичко), героят умира (обикновено след като постигне мечтата си), героят побеждава (но на много висока цена). Обичайно е в края на някои филми в очите ви да напират сълзи или пък да зяпате ококорени до финалния надпис…

В крайна сметка, за да схванете философията на манга и аниме културата, трябва да вложите много време и постоянство. Трябва да подходите към новото без предразсъдъци и без комплекси. Ще сгрешите, ако си помислите, че заниманията с манга и аниме са единствено “детска работа”, признак за неизживяно детство или признак на някаква лудост. За жалост, японската анимация не се радва на такава популярност в България, както – в повечето страни по света. У нас липсват книжарници, където да се продават манга комикси, телевизионните канали почти не показват аниме или пък показват, но спират сериалите по средата. Всяка книжка и всяко списание с манга, донесени от чужбина, се посрещат тук като “манна небесна”. Не може да се даде лесен отговор на въпроса, защо в България манга и аниме не са популярни, но пък бъдещето е пред нас!