Оборудване и почистване на басейна


Басейн със СПА-секция от Басейни.com
Басейн със СПА-секция от Басейни.com
Басейна на вилата е изключително добра придобивка, по-добра отколкото може да ви се стори на пръв поглед. Той просто кара да оживее целия двор, около него се вдигат глъч, смях и пръски, край него семейства и приятели прекарват огромна част от времето си през лятото и разбират, че басейнът е изключително важна, практически незаменима част от тяхната почивка. Ако все още нямате басейн в двора, помислете дали си струва инвестицията в подобно съоръжание, но преди това прекарайте един ден край нечий чужд басейн и след това вземете решение. Ще осъзнаете, че това ще се превърне в любимото ви място за релаксация, а и спорт – да не забравяме, че освен всичко друго, в масивните и достатъчно големи басейни може и да се плува, а плуването е един от най-добрите спортове за всички възрасти – поддържа формата, извайва тялото, възможностите за травми са малки.

Препоръчително е да се избягват леките конструкции на сглобяеми, надуваеми и други подобни басейни – това всъщност не са истински басейни, а времен съд, в който може да поставите малко вода. Истинските басейни са басейните с бетонно корито, с размери минимум от 3 и повече метра ширина и 5 или повече метра дължина, снабдени с всички необходими аксесуари за басейни и оборудвани с добра пречиствателна система. Всичко останало е някакъв компромис, някакър ерзац-басейн, който играе ролята на заместител на истинския басейн. В зората на демокрацията, в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век, големите мераклии да карат мерцедеси привързваха с тел емблемата на Мерцедес върху броните на очуканите си москвичи и лади, което беше и смешна и жалка гледка. Ако искате басейн – поръчайте си басейн, не се задоволявайте с някакво евтино менте.

Според конструкцията си бетонните басейни се делят основно на басейни с преливник и басейни със скимери. Басейна с преливник разполага със специален улей, през който водата периодично се оттича, за да премине през пречистващата система, а басейна със скимери разполага със специални отвори по стените, през които водата се оттича към пречистващите филтри. Съответно, басейна на преливник се пълни до самият ръб, иначе водата няма как да прелива, а басейнък със скимери се пълни с вода до около двадесетина сантиметра от ръба на бетонното корито.

Преди всичко, за доброто функциониране на басейна е необходимо да се погрижите за две неща – за добро оборудване, което представлява пречистваща систаме и за допълнително почистване и консервиране на басейна, за да се съграни дълго. Някои фирми, като например Басейни.com дават гаранция от 100 години на построените от тях басейни. Но за целта е необходимо басейнът да се поддържа професионално.

Освен добра филтрираща система, басейна трябва да се наглежда от специалисти, които разбират от химия за басейни и могат да натройват оборудването, така че то да работи правилно. Съвременните пречистващи системи имат датчици, които определят степента на замърсяване на водата и автоматично дозират препаратите за пречистване на басейна, но за да функционира правилно цялата система е необходима правилна настройка. Доскоро почти навсякъде за пречистване на водата в басейните се ползваше хлор, но днес има огромно разнообразие от пречистваща химия и методи, които позволяват по-добро пречистване на водата от хлора и нямат отрицателните страни на хлорирането – не дразнят очите и кожата, няма го неприятния мирис и т.н.

Отделно от това, на опроделен период време водата в басейта трябва да се източва, стените и дъното на басейна да се почистват със специални почистващи роботи или на ръка, след което да се налива прясна вода. При приключването на летния сезон басейна трябва правилно да се консервира, за да не започнат в него разрушителни процеси, изискващи скъпоструващи ремонти. Измерването на замърсяването, дозировката на препаратите, настройката на оборудването, механичното почистване, консервацията на басейните – всичко това са дейности, които е най-добре да оставите на професионалистите.

Как да си направим конвейер

Гумена транспортна лента
Гумена транспортна лента
Ще бъде трудно да си направите съвсем сами транспортен конвейер. В най-добрия случай ще се наложи да си закупите всевъзможните му части и да си го сглобите. Сами да изработите носещите ролки, гумираната транспортна лента и всевъзможните джаджи по конвейера няма как да стане – трябва да разполагате с няколко цеха, оборудвани със съответните машини.

Основната част на конвейерната система е гумената транспортна лента. По-точно става дума за няколко типа транспортни ленти, най-известните от които са лентите, направени от каучук и текстилни нишки и лентите, направени от каучук и стоманени нишки. Нишките придават здравина на лентата, като лентите със стоманени нишки, разбира се, са по-здрави, но пък техен минус е по-голямата им тежест в сравнение с лентите с текстилни нишки. Обикновено наричат тези ленти гумени транспортни ленти, макар че, както стана дума по-горе, гумата е само една част от техния състав. Във всеки случай, повърхностите на лентата – и работната и пасивната страна – са гумирани. Гумата е идеален вариант за такива случаи. Гумените ленти могат да са с гладки повърхности, когато се движат хоризонтално, или с оребрени повърхности когато пренасят товари под голям наклон.

Сравнително прост конвейр може да си направите ако разполагате с валяци, електромотор и гумена лента. Необходимо е да закрепите здраво два валяка – някакви въртящи се цилиндри, остстоящи на малко разстояние един от друг – не повече от 2-3 метра. Към единия валяк трябва да закрепите електромотор, а между валяците трябва да опънете и закрепите гумената лента – и вашият конвейер е готов. На практика, разбира се, не е толкова просто, както звучи на теория. Най-трудната част е снаждането на гумената лента. Има няколко начина това да се направи, като най-сигурен за гумените ленти е метода на горещата вулканизация, тъй като при него снаждането на лентата е най-здраво и надеждно. Както знаем, при вулканизацията роля играят температурата и налягането, така че едва ли ще бъде удачно да опитвате това у дома – ще трябва да изпълните снаждането на лентата в някой вулканизатор. Имайте предвид, че за качествено снаждане на транспортната гумена лента чрез вулканизация ще са необходими поне няколко часа. Освен горещата вулканизация, съществува и метод на студената вулканизация, който също може да бъде ползван.

Ако не е възможна вулканизация на гумената лента, тогава може да се направи механично снаждане, като за целта се използват метални снаждащи скоби или шарнири. Този метод далеч не е толкова надежден като вулканизацията, но за сметка на това е много бърз и е за предпочитане ако целта ви не е дългосрочна работа на конвейера, а е необходимо просто конвейра да заработи в най-кратък срок. При този метод лентата се съединява за броени минути.

След като лентата е съединена, тя трябва да се напъха във валяците, валяците да се раздалечат максимално, така че транспортната лента да се опъне добре, след което да се застопорят в това положение, за да остане опъната лентата. Това може лесно да се направи ако предварително валяците се закрепят на подвижни релси с възможност за застопоряване – така те ще могат да се придвижват докато опънат лентата колкото е необходимо, след което да се застопорят в това положение. Сега остава към единия от валяците да се инсталира електромотор, който ще задвижва валяка и ще привежда в движение транспортната лента. Имайте предвид, че колкото по-раздалечени са валяците, толкова по-голяма е вероятността лентата да провисне. При дълги транспортни ленти, освен двата валяка в двата края на конвейера,  са необходими и множество носещи ролки, по които лентата да се движи.

Нови ръководители в българското УШУ


От ляво на дясно: Петър Драгоев, Георги Деничин, Стефан Колев и Димитър Тодоров
На 29.06.2014г. в град София се проведе редовно общо събрание на Българска федерация по ушу. Една от точките в дневния ред беше избор на президент и управителен съвет.

Ръководителят и главен инструктор на СК „Черен Дракон“ – София, Петър Драгоев беше избран за член на Управителният съвет на Федерацията. След като през 2013 оглави комисията по Традиционно Ушу, сега софиянецът получава още по-голям вот на доверие от клубовете развиващи ушу в България.

Останалите двама души в Управителния съвет са Стефан Колев – председател, който до сега заемаше поста заместник председател и Димитър Тодоров – главен секретар за втори мандат.

Досегашният председател Георги Деничин беше избран за президент на Българска федерация по ушу.

Ето и малко повече информация за хората, които в следващите 3 години поемат нелеката задача да развиват българското ушу!

Георги ДЕНИЧИН – Президент на БФУ

Роден през 1945 година, занимава се с бойни изкуства от 06.03.1964 до сега, без прекъсване. Първите години - джудо, от 1968 година - добавя и Те Кьон (тогава известно у нас като "Схай джус"). През тези години - национален състезател по джудо. От 1979 година - Тай Джи Чуан в Ню Йорк - при Франклин Куонг - 1 година и при Уилиам Чен - три години и половина до  края на 1983 година. Преподаване на Тайджи от 1984 година, до сега. От 1991 до 1992 година -  Пекин (КНР) - изучаване на тайджи при Ли Бин Цъ и Шъ Мин. От декември 1997 до март 1998 година- Тайван с целодневни тренировки по Тайджи - т. нар. "Стар Ян стил" с грандмайстор Дън Ши Хай, личен учител - Ян Тин Уей. През 1999 година - участие на голямото международно състезание в Тайпе в рамките на този стил с класиране на второ място на сабя. На всеки две години води свои ученици в Тайван за продължаване на обучението, като те на три пъти се класират на призови места, както в отборното, така и в индивидуалното международно състезание.

Член на БФУ от 2000 година. Заемани длъжности: заместник председател на Управителния съвет, председател на Управителния съвет, президент. От май 2014 година - президент на Балканската регионална федерация по ушу. Първи носител на ордена на Европейската федерация по ушу за заслуги за развитието на този спорт.

Стефан КОЛЕВ – Председател на Управителния съвет на БФУ

Стефан Кънев Колев е роден през 1969 година. Имал е трудно и изпълнено с лишения детство, което го прави твърд и упорит човек. Започва да работи още на 8 годишна възраст, за да може да подпомага семейния бюджет. В училище е недисциплиниран и непокорен. Тогава именно в живота му се появява страстта към бойните изкуства. През 1983 година започва занимания по ушу, под погледа на майстор Хунг – китаец, работещ в Бургас по същото време. В продължение на една година се опитва да вникне в тайните на бойното изкуство, без никакъв успех. На 16.01.1992 г. започва тренировки по тайчи чуан в клуб „Бай ху” - Бургас под ръководството на Пламен Пръхчев. През декември 1993 година печели златен медал на републиканското първенство във Варна. На 05.11.1994 г. основава собствен клуб по бойни изкуства „Бей Син”. През 2001 година напуска старата федерация и основава Българска федерация по спортно ушу, поради несъгласие с тогавашната политика. Има четири висши образования и три магистратури – „Електроника” и „Финанси” в Бургаския свободен университет и „Спортна педагогика” във Великотърновския университет. Понастоящем е учител по тайчи, ръководи ушу център „Бей Син” и е председател на УС на Българска федерация по ушу. Управител е на няколко търговски дружества, между които строителна фирма "БУРГОС СТРОЙ" ЕООД, „СЪНИ БГ” ЕООД, „СЛЪНЧОГЛЕДИ БГ” ООД, „МЕТАЛ ПРОФИЛИ МОНТАЖ” ЕООД и др.  Междувременно завършва квалификационен курс към Национална Спортна Академия със специалности Муай тай и ушу. Написал е множество статии и материали за ушу. Бронзов медалист от Стокхолм 2003 година на Игрите на северните и балтийски страни и световен шампион за 2004 година в Шампионата за Световната купа, гр. Перуджа, Италия. От 2007 година е международен съдия в категория таолу. От 2008 година е член на Конгреса на Световната организация по ушу и на Европейската ушу федерация.
Женен с две деца, като Камелия (голямата му дъщеря) върви по стъпките на баща си, с множество медали и титли от национални, европейски и Световни първенства. Малката – Деница, също влезе да тренира в залата още от 3 годишна и вече е републикански шампион по ушу, шеста на световно и пета на европейско първенство.

Димитър ТОДОРОВ – Генерален секретар на БФУ

Димитър Николов Тодоров, роден 1985 г. в гр. Бургас. С Ушу се занимава от 1997 г. Носител е на световна купа в дисциплина „нандао”. От 2014 година е съдия ранг "А" към Международната федерация по ушу, член е на Управителния съвет на Българска федерация по ушу от 2011 г.

Петър ДРАГОЕВ – член на Управителния съвет на БФУ

Основателят и главен инструктор на спортен клуб „Черен Дракон” Петър Драгоев е роден на 19.05.1983 г. в град София. Започва да практикува китайски бойни изкуства, по специално Тай Дзи Цюан (Тай Чи) през 1999 г. в школа „Зелен Дракон”, под ръководството на Красимир Димитров – Китаеца. През 2001 г., вече е инструктор в школата, а на следващата година става съосновател и главен инструктор в Център за бойни изкуства „Пътят”, гр. Пловдив. В периода 2002 – 2005г. преподава спортно ушу (Чанцюан, Даошу, Гуншу) на деца от 6 до 12 годишна възраст.

През 2003 г. става абсолютен шампион на България по Тай Чи, печелейки първите места и в трите дисциплини: форма, форма с късо оръжие и форма с дълго оръжие, на шампионата в град Стара Загора.

През 2004 г. печели световна купа поТай чи – къси оръжия – меч, на шампионата за Световната купа в град Перуджа, Италия. На следващата година защитава световната си титла, като към постиженията си добавя и бронзов медал в дисциплината форма без оръжие.

През 2005 г., Петър Драгоев основава спортен клуб „Черен Дракон”-София, като наследник на школата „Зелен Дракон”, основана през 1977 г. и ръководена от неговия наставник и учител Красимир Димитров – Китаеца.

ПреподаваТай Чи, стилове Чън и Ян.

През 2013 г. е избран за председател на Комисията по традиционно ушу към Българска федерация по ушу.

През май 2014 г. успешно полага изпит за 2-ри ДУАН към Европейската федерация по ушу, а месец по-късно защитава и 1-ва степен към Световната Ян стил Тайчичуан асоциация.

Цени на имотите в България

Цени на имоти в България 2014
Цени на имоти в България 2014
Цените на имотите в България претърпяха сериозни промени едва в последното десетилетие, по-точно през последните 13 години, от 2001 година насам. Преди това, в продължение на дълги години, цените на българските имоти бяха замръзнали така дълбоко, че човек можеше да си помисли, че ще останат такива завинаги, до края на света.

Хора на средна възраст, около 30-40 годишни, не помнеха други цени, освен известните им отпреди 1989 година, когато средностатистическо двустайно панелно жилище (хол, спалня, кухня, баня/тоалетна) струваше от порядъка на 9-11 хиляди лева в средните и големите градове на България. През 90-те години беше извършена незначителна корекция – заради инфлацията цените започнаха да се обявават в долари, но един двустаен апартамент продължаваше да струва около девет-единадесет хиляди, само че не лева, а долара. И така продължи безкрайно дълго време, чак до началото на новото хилядолетие.

Някъде около 2001-2002 година пазара на имоти в България започна да се събужда от тежката си дрямка. Причина за събуждането бяха англичаните, които тъкмо откриваха дивата красота и пасторалното спокойствие на българския селски живот. Изведнъж българските села се оживиха. Пъргави търговци, туроператори и всякакви други, започнаха да играят ролята на брокери и да водят англичаните по селата около морето. Една стара селска къща се продаваше за около 5 хиляди български лева, което беше равно на английска двумесечна пенсия. Англичаните с радост купуваха къщурки по китните селца в Бургаска област и се хващаха на работа – само за половин година старата, порутена селска къща се превръщаше в елегантна вила, готова да осигури комфорт на английските пенсионери. Не всички англичани купуваха с цел да си осигурят жилище за старини. Повечето купуваха с цел препродажба. Евтини апартаменти и къщи се препродаваха след ремонт на петорни цени.

Някъде през 2006 година руснаците, също като англичаните, откриха за себе си “приказката България”. И руснаците, като англичаните, бяха очаровани от българските цени. Макар че, трябва да подчертаем, цените през 2006 вече не бяха цените от 2002 година. За 4 години жилищните имоти в България бяха поскъпнали с около 50 процента. Но в очите на живеещите в Лондон и Москва, българските апартаменти и къщи бяха смешно евтини. Например в Бургас имоти за живеене в нови жилищни сгради с добра локация и през 2014 година струват около 1300 лева – приблизително толкова, колкото струваха през 2005 година. Почти същата е ситуацията на пазара в Слънчев бряг – най-популярния сред руснаци, скандинавци и англичани български летен курорт.

Но да се върнем на 2006 година – през нея година имотния пазар в България беше “освежен” от руските купувачи на апартаменти по морето. Свикнали на огромните цени в Москва и Петербург, жителите на тези руски градове с удоволствие ставаха горди собственици на апартаменти с изглед към море – най-търсените имоти по българското черноморие. Цените растяха – само през 2006 българските имоти отбелязаха над 15 процентен скок, а през 2007 поскъпнаха с още почти двадесет процента. Поскъпването продължи и през 2008... но само до средата на лятото. В разгара на горещия летен сезон на 2008 се усети първия смразяващ повей на световната финансова криза. Имотния балон в САЩ се беше спука с гръм и трясък и спукването на българския балон беше въпрос не на месеци или седмици, а буквално на дни.

Последното тримесечие на 2008 беше първото, през което българските имоти поевтиняха след 8 години неспирен възход. Срутването на цените продължи с голяма сила през 2009 година – най-ужасната година на пазара за имоти в България. Хиляди имотни агенции хлопнаха кепенци през 2009, а цените на имотите се срутиха с над 20 процента. Падането на цените продължи и през 2010, както и през 2011. Но се забавяше. През 2012 цените на жилищата намаляха, но със съвсем малък процент. През 2013 стана ясно, че цените на имотите в България няма накъде повече да падат. И в средата на 2014 официалната европейска статистическа служба Евростат отбеляза почти един процент увеличение на цените на българските имоти само за първите три месеца на 2014 година. Дали това е зараждането на нов имотен балон в България? Ще трябва да изчакаме поне година и половина, преди да отговорим на подобен въпрос.

Данъци върху имотите в България

Имотни данъци 2014 в България
Имотни данъци 2014 в България
Актуална информация за данъците и таксите, които заплащат собствениците на имоти, наследниците на имоти и купувачите на имоти в България.

Всички собственици на недвижими имоти в България, а именно – къщи, апартаменти, бизнес сгради и помещения от типа на офиси, хотели, магазини, индустриални халета и др., са длъжни да плащат данък върху имота (данък сгради) и такса за извозване на отпадъците. Тук трябва да се направи едно важно уточнение – собствениците на селскостопанска земя в България са освободени от плащане на данък върху земята.

Сумата на данъка върху недвижимите имоти, която трябва да плащат собствениците на имоти в България, е в размер от 0,01 процент до 0,45 процента от данъчната оценка на имота. Всяка община в България самостоятелно определя точния размер на данъка, като той трябва да се намира в очертаните от закона рамки, както са посочени по-горе.

Собствениците на имоти могат да платят данъка на две равни вноски. Първата вноска се прави в периода от 1 март до 30 юни, а втората вноска – от 30 юни до 30 октомври. Ако собственика на имота плати данъка му в периода от 1 март до 30 април, той може да ползва отстъпка в размер на 5 процента от сумата.

Ако даден жилищен имот се явява основно жилище на собственика, тогава данъка за него се заплаща в размер на 50 процента.

Освен данъка върху имота, собствениците на имоти плащат и такса за извозване на отпадъци (т.нар. такса смет). Всяка община самостоятелно определя размера на тази такса. В повечето населени места в България таксата за отпадъците е в размер от 0,05 до 0,2 процента от данъчната оценка на имота.

В някои от случаите когато се дарява имот или се получава имот по наследство, също се дължат данъци. В България т.нар. наследници от първи ред, т.е. децата, съпрузите и родителите, не дължат данък наследство и данък дарение. Останалите наследници дължат данък наследство, но само ако данъчната оценка на имота превишава 250 хиляди лева. В този случай наследниците заплащат в зависимост от стойността на имота от 0,4 до 0,8 процента ако са братя и сестри на наследодателя или от 3,3 до 6,6 процента за всички останали наследници, като процентите се изчисляват върху сумата, надвишаваща 250 000 лева.

Когато се дарява наследство, надарените братя и сестри на дарителя заплащат данък в разрер на 0,4-0,8 процента от данъчната оценка на имота, а всички останали надарени лица заплащат 3,3-6,6 процента от данъчната оценка на имота.

При покупка на имот също се дължат данъци и такси, а именно – общински данък върху покупката на имот, който се определя самостоятелно от всяка община в България, но трябва да бъде в рамките от 0,1 до 3 процента от данъчната оценка на имота. Освен този данък се заплаща още такса за вписване в имотния регистър и такса за нотариуса, която е определена в Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

По материали от сайта Имоти Бургас на агенция за имоти Съни БГ.