Млада българка - лауреат на международния конкурс „Sofia Grand Prix“

Диамантът от Музикална школа „Илия Бърнев“ в Разград – 17-годишната Даяна Гиргинова, постигна два изключителни успеха на третото издание на конкурса . Даяна стана носител на „Grand Prix“, което според регламента на надпреварата, прави вокалния и педагог Надежда Радославова член на международното жури в следващото издание на конкурса догодина.
Даяна достига до отличието в конкуренция на сцената с още 60 певци от Сърбия, Румъния, Молдова, Словения, Италия, Армения и България.
В Международния фестивал на музикалното изкуство в столицата  участват само носители на „Grand Prix“ от други конкурси през тази година.
„Sofia Grand Prix“


В него  се включиха носители на призови места от национални и международни конкурси и участници в телевизионни форуми и предавания. Възпитаничката на Музикалната школа „Илия Бърнев“ получи покана за участие в престижния форум, след като спечели Гран при от Международния фестивал „Obzor’s Hope“.

В рамките на престижния конкурс в София младите певци се изявиха в четири категории – поп музика, джаз, класика и фолклор. Техните изпълнения оценява жури, съставено от музикални продуценти вокални педагози и музиканти от участващите държави. В състава на международната комисията бяха композиторите Рифат Рамович и Неманя Михайлович от Сърбия, певеца Раду Буза от Молдова, Виталий Тодоров – пианист с български корени от Молдова, и Викен Таначиян от Армения – вицепрезидент на Световната асоциация за изпълнителско изкуство. Български представител в журито бе Руми Иванова, която е вокален педагог на нашата представителка в Детската Евровизия – Лидия Ганева.

Освен традиционните първи, втори и трети места в четирите възрастови категории бяха раздадени и три големи награди – Grand prix junior, Grand prix teen и Sofia Grand Prix. Последната беше присъдена на Даяна Гиргинова за изпълнението на песните „Повей ветре“ на Паша Христова и „I have nothing“ на Уитни Хюстън, с които демонстрира големия си вокален диапазон и неподражаемо сценично майсторство.

17-годишната изпълнителка получи покани за участия в два международни конкурса. Единият от тях ще се проведе през октомври в Белград, а другият през март в Рим.

А настоящото „Grand Prix“ дава право на Даяна да се включи в два нови конкурса – другия месец в Белград и през март догодина – в Рим.

Полковникът-земеделец -140г. от рождението на полкоквник Стефан Нойков

Полковник Стефан Нойков

    Стефан Нойков е един от началниците на Оперативния отдел на Действащата армия по време на Първата световна война 1914-1918 година, а след края на конфликта е началник на Военното училище и за около два месеца началник-щаб на войската.
    Бъдещият полковник е роден в града на стоте войводи Сливен на 25 октомври 1876 година. Първоначално учи в родния си град, където завършва гимназия. След като се дипломира постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1897 година. Произведен е в първо офицерско звание подпоручик и е изпратен да служи в артилерията, показвайки качествата си на отличен военен.
    През 1901 година Стефан Нойков е вече поручик от нашата армия, а през 1907 година е повишен в капитан. Заради белестящите качества, които показва като офицер е изпаретен да следва в Генералщабната академия в италянския град Торино, завършвайки я през 1909 година с отличие. След като се завръща в Родината е назначен за командир на 8-ми Приморски полк.
    По време на Балканските войни 1912-1913 година сливенският военен служи като началник-щаб на бригада. Впоследствие след включването на България в Първата световна война 1914-1918 година през октомври 1915 година е произведен в чин подполковник и е назначен за началник-щаб на 4-та Преславска пехотна дивизия. През 1917 година става началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия. На този пост участва в подготовката на по-голямата част от военните операции на българските войски по време на войната. Същевременно на 14 октомври 1917 година е повишен в чин полковник.
    След поражението на страната ни в световния конфликт  полковник Нойков влиза в редовете на БЗНС и заема редица висши длъжности в армията по време на земеделското управление. Първоначално той е назначен за началник на канцеларията на военното министерство, а след това от 24 ноември 1919 година до 13 юни 1920 година е началник на Военното училище.
    Сливенският военен деец е един от малцината ни висши офицери, който подкрепя изцяло правителството на Земеделския съюз, начело с Александър Стамболийски. Затова през март 1923 година е натоварен от министър-председателя да води българската делегация при преговорите и подписването на т.нар. Нишка спогодба с Югославия. След това е подготвян за посланник на страната ни в Италия, но поради уволнението на началник-щаба на войската генерал Топалджиков е назначен на неговото място.
    Полковник Нойков заема поста началник-щаб на армията в периода май-юни 1923 година. След Деветоюнския преврат от същата година е уволнен от правителството на проф. Александър Цанков.
    На 16 април 1925 година Стефан Нойков присъства в софийската катедрала „Св. Неделя“ на опелото на убития от комунистите запасен генерал Коста Георгиев. След атентата в църквата извършен от дейци на военния отдел на компартията той е тежко ранен, като умира от раните си няколко дни по-късно, на 25 април 1925 година.
    Преживе сливенският полковник се занимава с публицистична дейност. Той е автор на няколко воено-исторически и военно-теоретични труда. Сред тях се откроява съчинението му „Защо не победихме“, излязло от печат в София през 1922 година и предизвикало множество отзиви и коментари в българското общество през 20-те години на 20 век.

Неизвестният герой от Каймакчалан


 Георги Ваташки
Единствената оцеляляла снимка на ген. Алекси Попоп

Преди 100 години на голия и безводен връх Каймакчалан българската армия води една от най-яростните си и кръвопролитни битки по време на Първата световна война.

Въпреки че силите на противниците са твърде неравни, пехотната бригада на полковник Алекси Попов отбива 60 атаки на французи, англичани и сърби под септемврийското слънце, изложена на безпощаден огън, на практика без възможност дори да се окопае в мраморните скали на височина 2500 м. С цената на хиляди убити и ранени. Но пък жертвите на сърби и французи са в пъти по-големи.

Огромната заслуга за тази героична отбрана – истински подвиг на българския воински дух, е  на командира на бригадата Алекси Попов. Той се изявява на бойното поле като умел организатор и тактик и сам дава вдъхновяващ пример за храброст и самоотверженост. Но неговото име днес тъне в непростимо забвение.

Няма да го откриете дори в Списъка на българските генерали до 1945 година. Дори в родния му град Малко Търново никой не е чувал за него. Споменът за легендарния генерал от Странджа е жив само в паметта на неговите потомци.
Един от тях – Свилен Георгиев, разказа пред „PressCafe.org“ някои от фактите за гениалния български военен деец, които се предават в рода му от поколение на поколение.

Кой е героят от Каймакчалан? Той е роден през 1870 година в град Малко Търново, в семейство на българи-католици, каквито доста се срещат по тези места. Непосредствено след Освободителната война, към края на 1878 г., още само 8-годишно момче, бива изпратен в Одрин, където постъпва в началното отделение на Униатската мъжка гимназия. Тя е  създадена и издържана от Ордена на отците възкресенци и в нея всички предмети се изучават на български език.

Одринската гимназия е духовното средище, където стотици будни българчета от Странджа и Тракия получават безплатно образование и поддръжка от Католическата църква. В прогимназиалния и гимназиалния курс обучението вече се води на френски език, но все пак се изучава българска литература и българска история. Иначе на покрива на училището се е развявало френското знаме.

Алекси Попов, вече пораснал и буден юноша, посреща в Одрин Съединението на България и Сръбско-българската война. Той често обсъжда тези важни за народа ни събития със своите учители – предимно поляци от католическия орден „Възкресение Господне”, които с интерес следели случващото се.

След завършване на гимназиалния курс на училището, предложили на Попов да замине за Франция и да учи в който иска университет, по какъвто и да е клон на знанията. Но полските му преподаватели го посъветвали тайно: „Вярно е, ще те облагодетелстват, защото цената ти е висока, но ще ти тежи, ще те гнети чуждото знаме, което се вее над главата ти.

Тръгвай за новосъздадена свободна България, стани военен и не забравяй родното си огнище в Турция”. Бъдещият генерал точно това и направил. Само че става български офицер и се посвещава в служба на България.
У нас той завършва военно училище, в което изучава строева служба, а след това става възпитаник на Генерал-щабна академия в Русия.

Така постепенно се стига до датата 12 септември 1916 г. Очаквайки логичната офанзива на силите на Съглашението на Южния фронт във връзка с разкриването на новия фронт на север, българското командване праща 5 дружини с 4 артилерийски батареи да заемат връх Каймакчалан – каменисто било, в което е трудно, почти невъзможно, да се направят окопи и  войниците нямат никаква възможност да се прикрият от падащите над главите им един след друг вражески снаряди.

Срещу тях се изправят две сръбски дивизии, усилени с френски батареи. Въпреки ужасяващата обстановка и насочените насреща им десетки оръдия, смелите българи успяват да отбият многобройните атаки на противника. Едва когато мунициите и продоволствията свършват, на 30 септември нашите войски се изтеглят на север. След поредния мощен артилерийски обстрел, оределите сръбски редици отново щурмуват височината, където обаче заварват само гробовете на загиналите български защитници на върха.

Като легенда в рода на Попов се пази разказът за изключителната постъпка на Странджанския герой в момента на битката, когато вече е изгубена всякаква надежда за оцеляване. От 8-те хиляди българи, отбраняващи Каймкачалан, са останали само шепа хора – едва 26 души. Те отдавна са привършили мунициите... Тогава Алекси Попов препасва една ръчна граната и с вик „Напред на нож!“ повежда останалите живи в контраатака.

Но никой не го последва – всички наоколо вече са безжизнени. Тогава той се обръща с команда „Мъртви в атака!“ и се хвърля към противника.

Наградите за това мъжество и безпримерна храброст на командира не закъсняват. На 1 януари 1918 година Алекси Попов е произведен в генерал-майор и е награден с Орден за храброст. А героичните прояви на българските воини са отбелязани в официалното издание на френското министерство на войната за военните действия на Балканския полуостров.

След войните генералът е офицер в Генералния щаб на българската армия, където солидната военна подготовка и особено познаването на чужди езици се оказват много полезни...
Когато Съглашенските войски преминават през България, Попов се свързва с френското командване и помага да се разреши проблемът с многобройните български военнопленници и  заложници, а също и въпросът с репарациите.

В бурните времена между двете войни той остава встрани от метежите през 1923-25 г. Георгиев си спомня, че прабаба му често с гордост е разказвала как генералът отказва министерски пост, обещан му от лично от Дамян Велчев, за да вземе участие в преврата от 19 май 1934 година.

През 1936 година, на честванията в Лондон на 20-годишнината от Първата световна война, заедно с генерал Вазов е поканен и ген. Алекси Попов – героят от Каймакчалан. Двамата заедно минават тържествено пред свалените в тяхна чест бойни знамена на победителите.

Авторитетът му на честен и морален човек, който слага на първо място България, а после всичко останало, спасява живота му и това на неговото семейство след промените от 9 септември 1944 година. Гоненията, на които комунистите подлагат цвета на българската армия, не достигат физически до героя от Каймакчалан. Но подлагат името и делото му на забрава.

Забрава, която продължава и до днес. Дядо Алекси, както го наричат в последните му години, завършва дните си през 1946 година тихо и скромно в родния си град – най-югоизточната точка на България. Днес на мястото на скромното му бащино огнище се шири гола поляна. Никъде в България не е поставена и паметна плоча в чест на този славен герой. Сякаш той никога не е съществувал!

А в същото време в два от най-големите български градове – София и Варна, има улици, кръстени „Каймакчалан“ по името на историческия връх, където генералът проявява легендарната си храброст. Днес той се намира на границата между Македония и Гърция и на него е издигнат параклис и костница на загиналите сръбски войници.

Мнозина обаче са убедени, че изложените черепи и кости в нея са най-вече на български воини, тъй като загиналите сърби още тогава са погребани в сръбското военно гробище в Солун, докато тленните останки на нашенци са останали на бойното поле.
Каймакчалан е оживена туристическа дестинация и тези, които го изкачват сега, още намират там останки от ръждясали бойни снаряди и амуниции, както и потрошени кръстове и останки от паметник, за които се предполага, че са на български войници.

Но сръбската костница е поддържана добре и надписът, възхваляващ сръбските „орли“, си е цял целеничък. В руини е и някогашният български параклис. Единствено от Военната академия в София са се сетили да направят нещо и до няколко месеца на Каймакчалан ще бъде вдигнат мемориален кръст. Но да речем, всичко това е на чужда територия.

А как да оправдаем разрушенията на наша почва и заличаването на спомените за славните български командири във всенародната памет?! Защото не е достатъчно да ги помнят само близките им – техните подвизи и дела в името на родината са истинско национално богатство. Нека го запазим за поколенията!

Приказката на Мери Стоева – от Страхилово до милионите в Австралия

Мери Стоева със семейството на дъщеря си

Българката Мери Стоева, чиито родители са от стражишкото село Страхилово, е сред най-богатите жители на Австралия. Пътят ѝ е приказка за успеха, който идва след много труд и постоянство. Цял живот Мери и семейството ѝ се занимават със земеделие. Родена е на другия край на света – в Мелбърн, сега е в България едва за четвърти пъти, но владее езика перфектно, обича да готви български гозби, милее за родината на родителите си."
Мери Стоева със съпруга Борис Стоев на сватбата им през 1959 г
Аз съм по-българка от много българи тук"",

споделя 77-годишната дама.
Бащата на Мери – Христо Григоров Христов, тръгва да си търси късмета по широкия свят през 1928 г. Напуска родното Страхилово и се отправя за далечна Австралия. През 1936 г. при него отива и майка ѝ Дена. “Заминават, за да печелят пари, преди това дядо ми по бащина линия е ходил в Америка, където работил известно време. Оттам изпращал пари, за да купуват ниви тук, но после се върнал в България”, разказва Мери.
По думите ѝ старите българи, които са отишли в Австралия в началото на миналия век, били много трудолюбиви. Баща ми, като е дошъл, е нямало социални помощи, давали им само купони – по един на ден, за да хапнат в някоя закусвалня. Помощта му от държавата била една чиния ядене и една филийка хляб. А той имал тежка работа – чистил гори, работел на нивите с тютюн, както и в лозята”, споделя успялата българка.
Самата тя е родена 1939 г. Първо били в Мелбърн, но когато става на 3-4 години се преместват в Аделаида. В началото живеят под наем, после родителите ѝ купуват няколко декара ниви и започват да строят върху земите оранжерии, правят си и къща. Разчитали на двете си ръце, защото в ония години нямало трактори, обръщали земята с вилата, но постепенно успяват да купят камион, кола.
Отглеждат предимно домати, тя работи плътно с баща си,
когато станах на 14 години, татко ме спря от училище
и ми каза, че не му трябва даскалица, а работник в оранжерията”, спомня си Мери. Момичето строи с него оранжерии, стоварва тор, отглеждат домати, краставици, пипер, дини. Още от малка имала за отговорност и да продава част от произведената продукция. Като станели дините, баща ѝ по цяла нощ ги теглел, смятал колко пари струват и издълбавал цената на кората. На следващата сутрин карал момичето на едно кръстовище и то цял ден трябвало да продава произведената продукция.
Така било до 1959 г., когато се омъжила за Борис Стоев, с който имали прекрасен брак. Той си отишъл преди 4 години, покосен от инсулт. В началото Мери приела много трудно загубата на своя другар, но с помощта на децата и приятелите си успяла да си стъпи на краката.
Споделя, че случайно си избрала българин за съпруг, той бил комшия, дошъл да работи в имота до техния. Баща ѝ не я пускал да се среща с него, но Мери имала за съюзник майка си, която скришом отключвала вратата вечер и тя отивала да се срещне със своя любим.
Историята на Борис е не по-малко интересна. Той е родом от ямболското село Малко Шарково, което се намира само на пет километра от границата ни с Турция. На 18 години решил да избяга от България, но го заловили и го откарали в бежански лагер в Истанбул. Въпреки че било забранено да работи, той успял да си намери работа. Мери обяснява, че в началото уреждал градината на някакви турски богаташи, след това работил в цех за колбаси. После започнал сам да изработва чехли, слагал ги на рамото си и обикалял улиците, за да ги продава, доставял от тях и на два големи магазина. Четири години Борис живял в Турция, след това заминал за Австралия. Държавата го приела като работник в изграждането на най-голямата и до сега водноелектрическа централа на континента.
Женят се, раждат им се две деца – момче и момиче.
Децата ми нямат български имена, но Върнан е
кръстен на дядо си Вълчо, а дъщеря ми Денис на моята майка Дена,
пояснява с усмивка Мери Стоева.
В бизнеса младото семейство Стоеви тръгнали почти от нулата. Преместили се от Аделаида във Вирджиния, където се устроили. С времето успели да си направят 45 оранжерии. В началото произвеждали домати, после и краставици. Мери разказва, че се наложило мъжът ѝ да дойде в Европа, за да види как на стария континент съхраняват краставиците по-дълго, защото техните омеквали бързо. Тогава купил и внесъл първата машина за фолиране на краставици в Австралия. Долу-горе по същото време разширили дейността си и започнали да внасят стъкла за оранжериите от Чехия и Китай, семена и торове от Холандия.
На 77 години Мери не спира да работи. Като починал съпругът ѝ, сама подкарала тракторите – култивира, сее, коси тревата с тях. Още движи сама делата около семейния бизнес, но миналата година за първи път не засяла нивите си, защото си счупила едното коляно и шест седмици била с патерици. Заради инцидента няколко месеца не се е качвала на тракторите, но сега, преди да тръгне към България, изорала, за да засее лук и чесън. Прави планове, като се прибере, да сложи пипер. Отглеждаш ги за себе си и за половината Вирджиния, шегувал се приживе съпругът ѝ.
Все пак след загубата му Мери решила да даде под наем оранжериите, продала и бизнеса с фолирането, само сградата, в която е цехът, е все още нейна. Оставила си търговията със семената, торовете и стъклото за оранжериите. Обяснява, че в последните години населеното място, където живее, се разраснало, напълнило се с виетнамци и индийци. Те са основните купувачи на семената, които продава.
Мери Стоева има хубава къща във Вирджиния, която показва на таблета си, но голямата ѝ страст е работата в цветната градина. И в нея всичко прави сама. “Звънях на дъщеря си да я питам как са ми цветята, тя се пошегува, че без мен всичко е заминало, унищожено е. Не вярвам, знам, че, няма да я остави”, усмихва се Мери. И продължава да разказва, че без да знае, дъщеря ѝ Дорис я записала в конкурса за най-красива градина, който се организира в региона, където живеят. С гордост споделя, че без никаква подготовка успяла да спечели третото място.
За своите 77 г. Мери Стоева е идвала само четири пъти в България.
Един път през 1970 г., когато децата били малки, след това през 1991 и 1993 година.
“Дъщеря ми и съпругът ѝ решиха да обикалят Европа през 1993 година за 2-3 месеца. Казах им, че задължително трябва да минат през България. Дойдох и аз, разведох ги навсякъде, обиколихме всички роднини от Малко Шарково до Страхилово. На Денис ѝ беше много хубаво, но и я изморих здраво. Каза ми, че втори път няма да ме наеме за гид”, усмихва се Мери.
Сега България ѝ се сторила много красива. “В Австралия през лятото всичко е сухо. Не ти прави удоволствие да пътуваш, а тук е зелено, свежо, особено през планините. Аз само снимам с таблета всички тези красоти, за да им се наслаждавам, като се прибера. Много харесах “Звук и светлина”, записах го и сега си гледам всяка вечер.
Не съм родена тук, но зазвучи ли
българска музика и сърцето ми
трепва, започвам да плача”,
споделя с насълзени очи Мери Стоева.
Обяснява, че като била малка, майка ѝ много е разказвала за България.
Имаше книжки, аз още ги пазя. От тях ни четеше, на мен и сестра ми, истории от библията, приказки, а ние мечтаехме да дойдем в България.
Беше набожна жена, когато вече имахме българска църква, тя не пропускаше служба, дори правеше забележка на свещеника, че не изпълнява достатъчно добре църковните треби. Той все ми казваше, шепнейки – “Мери, майка ти пак ми направи забележка”. Българският храм бил построен, когато Мери и Борис вече били женени. Те решили да помогнат, като дарят средства, с които да бъдат направени красивите витражи на църквата.
Макар това да е четвъртото ѝ идване в България, Мери Стоева говори перфектен български. Обяснява, че причината за това е, че в дома на родителите ѝ, а после и в нейния, се говорело преди всичко на родния език. Децата ми и те го говорят, но малко “по-счупено” от мен, обяснява тя.
Мери разказва, че дъщеря ѝ Денис дълги години си гледала детето, сега по един ден идва да помага на майка си, а два дена ходела да води сметките на друга компания. “Не е завършила за счетоводител, но е наясно със сметките. Синът ми се занимава с недвижими имоти – купува и продава земи, жилища. Много е добре – има мерцедес, порше, ферари, лодки. Той иска да има всичко. Аз работя, изкарвам пари, но гледам и да спестявам, а той все купува нещо. Много от нещата дори не ги е използвал един път, но ги има”, разказва гордата майка. Пояснява, че със съпруга си са помагали много на децата си. В началото, като се оженили, им купили къщи, автомобили, а като починал съпругът ѝ, им дала по половин милиона долара от неговата застраховка.
Мери се гордее и с тримата си внука, които са на 20, 21 и 22 години, единият учи архитектура, другият икономика и право, а най-малкият спортна медицина.
Мери обича да гощава близките си с ястия от българската кухня.
“Ходим на различни ресторанти – индийски, гръцки, китайски, но като нашето няма вкусно. Зет ми е германец и много обича нашенските ястия, умира за боб, леща и зеле. Облизва си пръстите, като го изпека със свинско.
Като бяха малки внучетата, всяка неделя им правех спаначник, дори средният внук му казваше “спачник”. Сега пък приятелката му, която е австралийка, не яде нищо зелено, само за моя спаначник прави изключение”, разказва тя. На 21 юли Мери ще отпътува за Австралия, но иска всяка година през лятото да идва у нас, когато там е зима. Милее за България, защото тук всичко ѝ е скъпо…

Български икони ще украсят криптата на църквата „Св.Петър” в центъра на Виена

Една от най-старите и красиви барокови църкви в австрийската столица за няколко седмици ще бъде дом на създадените от художничката Стефка Николова икони. Изображенията на светците ще украсят криптата на църквата „Св.Петър”, намираща се в сърцето на Виена, на няколко метра от известната улица „Грабен”. Изложбата „Вяра в цвят“ ще бъде открита на 17 септември 2016 от 16 ч. и ще може да бъде разгледана до 2 октомври.
Стефка Николова живее и твори във Виена. Освен с иконопис тя се занимава активно и с реставрация. Нейно дело е възстановеният български военен паметник в Централния гробищен парк на Виена. Художничката има изложби в галерия „Вива Арт” във Виена, в БКИ”Дом Витгенщайн”, галерия „Гама” в Цундорф. Нейни картини се намират в частни
колекции в България, Австрия, Швейцария, Испания, САЩ. Умението да се изобразяват светци, тя предава на деца и възрастни, организирайки специализирани уъркшопове и семинари.

Виктор Орбан на българската граница: "Успешната защита на Европа не е в Брюксел, а тук!"

Всички трябва да разберат, че бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а където сме в момента, каза Орбан (вляво).
„Всички трябва да разберат, че бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а тук, където стоим. Затова успешната защита на България е в наш общ интерес”. Това заяви министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, който заедно с премиера Бойко Борисов направи обход на граничното преградно съоръжение в района на ГКПП – Лесово.
Премиерът Орбан е у нас по покана на Борисов за обмен на мнения преди срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС в Братислава. На р
аботна вечеря в Бургас снощи, в която участва и министър-председателят на Сърбия Александър Вучич, беше дискутирана темата за справяне с мигрантската криза в Европа и подпомагане на държавите, подложени на най-силен натиск.
Двамата премиери огледаха и охраната на морската граница, като се качиха на катер на "Гранична полиция".
Премиерът Борисов и правителството са свършили много работа, но не е справедливо България сама да поема защитата на границата си, защото не защитава само себе си, а всички нас, подчерта Виктор Орбан. Той допълни, че щом приемаме, че именно тук се решава бъдещето на Европа, и подкрепата на Европа трябва да бъде насочена към България. На срещата в Братислава ще направя всичко възможно България да получи в максимална степен необходимата й помощ, заяви Орбан.
Той сподели отличните си впечатления от охраната на границата. „Тук много точно разбират какъв е действителният живот, няма европейски приказки, тук сме в абсолютната действителност. Най-големият проблем в Европа е наивността, на нея се основава политиката за мигрантите в Европа и затова имаме проблеми и 1 милион мигранти. Това е последица от добронамерената наивност. Когато става въпрос за сигурността, трябва да стоим с двата крака на земята”, коментира Виктор Орбан.
Премиерът Борисов припомни огромните усилия на страната ни за задържане на мигрантския натиск към Европа и доброто сътрудничество с Турция и Сърбия.
„Трябва да е ясно, че тези граници са общи и общ е интересът да бъдат решавани проблемите на граничните държави. Като истинска шенгенска граница на Европа, считайки за наш дълг, сме го правили сами. Имали сме огромни затруднения, но сме изпълнявали дълга си. Бюджетът ни, обаче, не може да издържа на този натиск и затова подчертах неколкократно, че не искам да чувам само да се говори за солидарност с България. На срещата в Братислава ще настоявам за охраната да се отпуснат незабавно 160 млн. евро. От нашата страна на границата се веят българският и европейският флаг. Време е всеки от тях да си заслужи мястото”, подчерта Борисов.
Министър-председателят Орбан гарантира подкрепата на Унгария за това искане: „Аргументът ми е много прост – ако можем да дадем 3 млрд. евро на Турция, която не е в ЕС, тогава е невъзможно да не може да дадем 160 млн. евро на България, която е в ЕС”. Премиерът Борисов може да разчита на нас в Братислава, посочи той и допълни: „Не може да се защитаваме за сметка на другия. Това не е добрата логика. Трябва да съединим силите си, както сме го правили в миналото. Трябва да начертаем южната граница и там да съсредоточим техниката, средствата и живата сила. Трябва да го правим помагайки си един на друг, а не за сметка един на друг”.
Унгарският премиер, който е един от лидерите във Вишеградската четворка, посочи, че въпросът за подпомагане на България е обсъждат в рамките на групата. Заедно ще излезем в подкрепа на България в Братислава, ще видим там какво решение ще се вземе и спрямо общата европейска помощ ще се разберем Вишеградската четворка с какво ще подпомогне България, посочи той.
И двамата премиери призоваха Гърция да спазва задълженията си като шенгенска държава, като посочиха, че на срещата в Братислава ще очакват отговори по този въпрос.
Министър-председателят Борисов посочи коректността в отношенията с турските власти и подчерта, че ролята на преградното съоръжение не е да ни пази от Турция, а от нелегалните мигранти.
Крайграничната ограда благодарение на натиска на НФСБ расте с всеки изминал ден
„Бях първи в Турция и затова си навлякох прибързани коментари. След това пред същите тези флагове застанаха лидерите на ЕС и НАТО – Шулц, Могерини, Расмусен. За ултиматум не се говори вече. Днес благодаря на всички колеги в Европа за разбирането, че, хубаво-лошо, споразумението с Турция работи и мигрантската вълна сега е в пъти по-малка; че разбраха, че да поставяш ултиматуми на най-голямата икономика в Европа не е начинът. Видяхте, че и турските колеги станаха по-диалогични. Облекчаване на визовия режим винаги може да се постигне за определена категория лица. В България има хора, които ежедневно пътуват – какъв е проблемът, когато се знае кои са? Другите остават на масата на преговорите”, посочи Борисов.
В отговор на въпрос относно процедурата по избор на генерален секретар на ООН Виктор Орбан отбеляза историческата възможност за страните от Централна и Източна Европа да излъчат кандидат.
„България има много жени, които са уважавани в света и са талантливи. Кого ще излъчи страната обаче е нейно суверенно решение. Моля се да не проиграем шанса си – ако сегашният кандидат не получи достатъчно подкрепа, да не дадем възможността на други, а да я запазим за страните от този регион. Уважаваме комисаря Георгиева, делегиран от България, тя извоюва голямо уважение за себе си и за България, с радост бихме я подкрепили. Но кого ще излъчи България, е въпрос на българското правителство. Възможността за Централна Европа е в ръцете на България”, каза Орбан.

ЛЕКАРЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕР - ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

Христо Татарчев

Христо Николов Татарчев е роден на 16 декември 1869 г. в град Ресен, Македония. През 1892 г. завършва медицина в Берлин. След това това е учител-лекар в  българската гимназия в Солун. Там се запознава с Дамян Груев и заедно с Петър Попарсов  създават революционна група. Впоследствие към нея се присъединяват и други и през януари 1894 г. се конституират като  Македонска революционна организация. За председател на Централния македонски комитет е избран Христо Татарчев. След провала на комитета през 1901 г. той е арестуван и е заточен в Подрумкале, Мала Азия. Освободен е по амнистията през 1902 г. и отива в България. Там установява връзки  с най-патриотично настроеното българско офицерство, което смята, че трябва да се окаже подобаваща помощ за освобождаването на останалите под турско робство българи в Македония. Въпреки официалната политика на княжество България за ненамеса, Татарчев организира повече от 60 чети, които се оглавяват от младши български офицери. Прехвърлени в Македония те трябва да се сражават не само с турския аскер, но и със сръбските андраши и гръцките андреоти. Татарчев се опитва да постигне споразумение за обща борба срещу османците, но сръбските и гръцките чети не се съгласяват. Така вместо обща борба срещу друговерния враг те често воюват помежду си. Но докато българското княжество провежда политика на ненамеса, Сърбия и Гърция с всички сили и средства  подпомагат техните чети в Македония. На тях редовно им се доставя оръжие, боеприпаси, облекло, храни,  лекарства и санитарни материали. При това повечето от сръбските и гръцките четници получават заплати както на служещите в армията. Това Христо Татарчев непрекъснато го напомня на българските врасти и казва, че ако и те не оказват такава подкрепа на нашите четници в Македония те ще останат в наравноправно положение спрямо гръцките и сръбските. Според Фердинанд и преобладаващата част от българските политици проблемът ще се реши в една бъдеща война с Турция, за която страната ни вече е започнала да се подготвя и затова трябва да се създаде съюз между християнските държави на Балканския полуостров. Татарчев само донякъде е съгласен с тази теза. Според него освобождавонето на Македония трябва да бъде българско дело, защото преобладаващата част от населението се състои от наши сънародници. Според него там трябва да се организира въстание, а когато то избухне да се подкрепи от българската войска. Планът на Татарчев е следният:Да продължи сформирането и в резултат на това българските чети в Македония да нарастнат на 120-130 до началото на 1903 г. В Кюстендил да се създаде щаб за тяхното ръководство и координиране на действията. Той да се грижи за снабдяването на четите с оръжие, боеприпаси, облекло, храни, лекарства, санитарни материали и всичко друго необходимо за техните действия. На първо време четите да не участват в бойни действия, а да насочат всичките си усилия да организират и подготвят местното население за въстанието, като го снобдяват с оръжие и боеприпаси и го обучават да си служат с него. Като изтъква, че над 90% от това население е с българско самосъзнание  и изгаря от желание да се присъедини към родината-майка, Татарчев прави приблизително точен разчет на силите. В Македония турците са разположили 90 хил. редовна войска и могат да разчитат на 20 хил. въоръжен башибозук. При много добре проведена организация в едно бъдещо въстание може да участват 80 хил. българи. При това положение е достатъчна една редовна българска войскова част от 40-50, максимум 60 хил. души да подпомогне въстаниците (по това време наборната българска армия е била 95 хил. души). По този начин ще се постигне освобождаването на Македония и присъединяването й към България. А ако сърбите и гърците се намесят с цел да участват в разпределението на Македония, България ще предотврати това с цялата си войска, а ако е необходимо и с допълнително молибизирана. За съжаление този план не се осъществява, въпреки, че е съгласуван с генерал Михаил Савов. За него е известен и Фердинанд, но той предвидливо отива на посещение в Австро-Унгария.  Избухналото през 1903 г. въстание не е подкрепено от княжество България. След разгрома му Христо Татарчев се установява в Радомир, но и там е подложен на преследване от официалните български власти и е принуден да емигрира. Въпреки това не забравя любовта си към България. Участва като полеви лекар в Балканската и Межусъюзническата война, а по време на Първата световна е началник на полевата болница на 2-ра армия. Отново се завръща се в България през 1943 г., след като през 1941 г. Македония е присъединена към царството. Цар Борис ІІІ му предлага да стане управител на областта, но Татарчев отказва под предлог, че е влошено здравословното му състояние. Отказва и на германците, които през лятото на 1944 г. му предлагат да го направят президент на независима Македония.  Отива на лечение във Виена, а след това се премества в Торино, където умира през 1952 г. По повод на 50-та годишнина от смъртта му през 2002 г. македонските историографи го обявяват за родоотстъпник, но през 2004 г. пак те го провъзгласяват за изтъкнат борец за македонската независимост и в град Ресен му е издигнат паметник. А всъщност Христо Татарчев винаги се е смятал за българин и борец за присъединяването на Македония към родината-майка. Поради това е пожелал на надгробната му плоча да се напишат Вазовите слова:“Българин да се наричам, първа радост е за мене“. През 2010 г. костите му са пренесени в България и са погребани в Централните софийски гробища в паметник-мавзолей.



Паметникът на Татарчев в София

Историческата и Етнографската експозиция на Регионален исторически музей – Бургас ще се включат в Европейските дни на наследството 15-18 Септември 2016 г



В първия ден от инициативата Историческият музей (ул. Лермонтов 31), със съдействието на Регионален център на БАН в Бургас, ще представи изложбата „Кирило-Методиевската идея в православното християнство“. Тя е създадена от Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките по случай 1150-годишнината от създаването на славянската писменост и от Великоморавската мисия на св. Кирил и Методий. Върху табла  са представени фотокопия на средновековни ръкописи, икони, щампи, гравюри и съвременни книги, носещи многовековната книжовна и духовна традиция създадена от Светите братя. Изложбата ще допълни експозицията за писмените системи. Бургазлии и гостите на града ще я видят безплатно на 15, 16 и 17 септември.

В неделя на 18 септември, посетителите ще могат да разгледат безплатно Етнографския музей (ул. Славянска 69), където до края на месеца гостува изложбата Как оживява дървото – зооморфни мотиви в художественото дървообработване от Троянско”.

През тази година в рамките на Европейските дни на наследството, провеждащи се през септември всяка година в 50 държави от цяла Европа, се очаква над 20 милиона души да се възползват от свободния достъп до хиляди рядко представяни пред обществеността обекти на културата и до редица специални прояви.


Инициативата Европейски дни на наследството стартира през 1985 г. и се организира от 1999 г. като съвместна инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа в тясно сътрудничество с групата на националните координатори.

Майсторският клас на Минчо Минчев се наслади на уникални нестинарски танци




Приморското село Ясна поляна посрещна гости от Международния майсторски клас по цигулка, ръководен от маестро Минчо Минчев. Музикантите станаха свидетели на традиционните нестинарски игри.
Ден преди концерта им в Приморско учениците, заедно със световно известния цигулар бяха поканени да гостуват в едно от най-красивите селца на Община Приморско, Ясна поляна. По традиция домакините посрещнаха музикантите с питка и мед. След това цигуларите разгледаха една от емблемите на селото – музейната експозиция на Л.Н. Толстой, изложена в едноименното местно читалище. Пред тях бяха представени и популярните в този край нестинарски игри. Огънят, който беше запален часове преди посещението на бележитите гости, бе превърнат в килим от нагорещени въглени. Нестинарят изпълни огнения ритуал, а образувалия се обръч от любители на атрактивните игри го подкрепяха с бурни аплодисменти.  Местната Битова група поздрави жителите и гостите със странджански народни песни и изпълни с настроение площада на Ясна поляна. Кръшно хоро, извито около огъня, постави финалните щрихи на емоционалния спектакъл.
Международният майсторски клас по цигулка на маестро Минчо Минчев ще гостува и на Приморско. Концертната му програма ще бъде представена в читалището  на 14 септември, сряда,  от 18.30 ч.

Валери Симеонов: България трябва да се обедини да избере истински патриот родолюбец за президент

Съпредседателят на Патриотичния фронт сподели, че лично е предложил Каракачанов за президент

Време е българските патриоти да се обединят и България да има родолюбив президент. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов.
Той сподели, че е негово предложението да бъде издигнат Красимир Каракачанов за държавен глава.
„Каракачанов е ерудиран и честен историк. Поканете и него, и проф. Божидар Димитров и ги питайте дали Русия не ни е била враг. Те ще ви кажат истината“, призова Симеонов, след като в ефир бяха показани кадри, на които се вижда как русофили стъпват върху знамето на ЕС.
В момента най-големият спонсор на България и двигател на икономиката ни е Европейският съюз. Защо разни сбърканяци тъпчат знамето на този, който ти дава парите, попита патриотът. Той не отговори на въпроса колко пари е дал за построяването на паметника на героя от Добричката епопея ген. Иван Колев.
„Има ли значение? Това бе една от каузите на моя живот. Този пълководец, който е един от най-великите в нашата история, е умрял от изтощение, гонейки румънци, руснаци и сърби до делтата на Дунав. Заедно с героите от Трета армия през Първата световна война той трябваше да бъде увековечен. По политически причини никой не знаеше за него. В учебниците не се пишеше нищо. Сега той има достоен паметник и неговият дух може да бъде успокоен“, заяви Валери Симеонов.
„Ген. Колев е казал „Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия за това, че ни освободи, но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогонваме като всички врагове, които пречат на обединението на България“. Трябва да отстояваме националните си интереси. България над всичко! Рано или късно „Шуми Марица“ ще е отново химн на България, а не вариантът на „Имате ли вино“, който е създаден по поръчка на партийното ръководство. Опълченците на Шипка са умирали с „Шуми Марица“, подчерта съпредседателят на Патриотичния фронт.
Според него, ефектът ще е положителен, ако Ирина Бокова бъде сменена с Кристалина Георгиева, тъй като еврокомисарят ще бъде избрана за генерален секретар на ООН. „Ще е голям гаф, ако това не се случи или пък бъде избрана Бокова. Това няма голямо значение, защото решенията се вземат от петте държави, които ръководят тоталитарно всичко“, добавя Симеонов.
Той сподели, че няма информация за канал през Дунав. Явно десетината мигранти, които са се опитали да преминат реката, са подведени от трафикантите, коментира депутатът. Няма свободно движение на мигрантите, има канали, подчерта той.
„Има десетки каналджии, срещу които има дела. Някои от тях вършат гнусната си дейност в Турция и не минават границата, защото полицаите чакат да ги хванат. Дори и в района на Бургас има такива“, добавя Симеонов.
На въпроса колко струва да прекараш мигрант през границата, той отговори, че от няколко стотици до 2000 евро.
„Може да изкарат по 60 000 евро за едно транспортиране на мигранти. Замесени са и гранични, и пътни полицаи. Всяка седмица съм по един или два дни в Малко Търново. Граничните полицаи си вършат работата“, уверява народният представител.
„Знаете ли колко човека преминаха в петък и събота сухопътната граница в района на Бургаска област? Нито един нямаше, но в същия ден бяха хванати 17 мигранта в товарен влак на КПП“, каза още Валери Симеонов.

Преди 720 години: ПРОПУСНАТИЯТ ШАНС

 Спасяването на Сигизмунд по Дунав

Годината е 1396. Преди 6 г. e паднало Търновското царство. Съществува само Видинското, на което цар е Иван Страцимир. Той е сключил мир със султан Баязид І, според който се признава за негов васал и във Видин е настанен турски гарнизон на издръжката на българите, които трябва да осигуряват   храна на войниците и конете им. Това е много унизително за видинчани, но те нямат друг избор. Техните сили са малобройни, а турската войска чет няма.
В началото на септември от запад се задава значителна военна сила. Унгарският крал Сигизмунд е организирал кръстоносен поход срещу мюсулманите. В него са се включили рицари от Австрия, Италия, Франция, Германия, а по пътя се присъединяват поляци и хървати. При Видин Сигизмунд пристига с 20 хилядна войска и изпраща послание до цар Иван Страцимир да се присъедини към похода. Българският владетел знае, че това е едно рисковано начинание, но след известно колебание решава да се включи в него. Нарежда да се отворят портите на крепостта и Сигизмунд влиза във Видин. Според унгарския крал турския гарнизон трябва да бъде пленен, но по настояване на Иван Страцимир той е само прогонен. Това е първата грешка. Турските офицери и войнци не само се включват в армията на Баязид, но и донасят сведения за числеността и въоръжението на кръстоносците. Въпреки това на първо време нещата се развиват благоприятно за християните. Около 19-20 септември обединената войска на Сигизмунд и Иван Страцимир нанася солидно поражение на турците при Оряхово. Следващата цел е Никопол. По-възрастният, по-опитният и по-добре познаващ турците – Иван Страцимир съветва Сигизмунд да привлекат нови съюзници, като на първо място има предвид сърбите, а също така власи и бошняци, които също са застрашени от турската инвазия. Унгарският крал не обръща особено внимание на този съвет, защото смята, че силите му са достатъчни за да се справи с османците. Въпреки това Иван Страцимир изпраща свои хора при сръбския крал, босненския княз и влашкия войвода. За съжаление получава съгласие за съвместни действия само от влашкия войвода Мирчо. С това е пропуснат големия шанс да се създаде мощна коалиция, която да спре турците. В историята няма „ако“, но според военните специалисти в този момент една такава християнска коалиция е можела успешно да се противопостави на турците. Според замисъла на Иван Страцимир сърби, бошняци и хървати трябва да създадат втори фронт и по този начин да раздвоят турските сили. Но понеже това не се получава султан Баязид І повежда цялата си войска срещу Сигизмунд и Иван Страцимир. На 25 септември при Никопол се захваща грандиозна битка. Кръстоносците нападат, придържайки се до Дунав, а българите настъпват малко по на юг. През първия ден инициативата е на страната на християните и те бележат известни успехи. На 26 септември турците насочват всичките си сили срещу Сигизмунд и за малко да му нанесат съкрушително поражение. Тогава обаче българите предприемат атака по южния им фланг и спасяват положението. И двамата съюзнице обаче не разбират, че през нощта на 26 срещу 27 септември в помощ на Баязид е пристигнало солидно подкрепление и той вече има голямо превъзходство в жива сила. На 27 септември Баязид предприема мощно тотално настъпление и всичко би приключило още в този ден, ако тогава през Дунав не преминава отряда на влашкия войвода Мирчо и с това обърква турците, които прекратяват настъплението си. Ако в този момент турците са били нападнати и от запад историята на Балканите, а и на част от Европа, би била доста по-различна от последвалата я. Но понеже това не става на  29 септември Баязид мобилизира всичките си сили и нанася поражение   на противниците си. Сигизмунд се спасява с бягство и по Дунав успява да се добере до Буда. Баязид превзема Видин и с това се слага края на царството на Иван Страцимир. До възраждането на България и създаването на Третото царство измиват крайно мъчителни и унизителни 462 г. 4 месеца и 12 дни. За съжаление това не е турско присъствие по нашите земи, а тежко робство, което задържа развитието на нашата нация, на нейната култура и стопанство. А една успешна битка преди 720 г. - през 1396 г. е можела да ни отърве от тази злочеста участ.

С фестивал на занаятите, военни духови оркестри, изложби и концерти Велико Търново пет дена чества Независимостта

 Крепостта “Царевец” е едно от възловите честа за честванията
 Мащабни тържества за честване на 108 години от обявяването на Независимостта ще има във Велико Търново от 21 до 25 септември.
Първи фестивал на занаятите ще се проведе в старопрестолния град в дните около 22 септември. В изложението на Самоводската чаршия своята продукция ще представят занаятчии от цялата страна. За демонстрации и открити уроци врати ще отворят всички работилници на старинната търновска улица. Пърформанси на улични артисти, концерти, арт инсталации и още много интересни събития ще се случат в дните от 23 до 25 септември в Стария град. Паралелно с фестивала там ще се проведе и поредното издание на Нощ на Самоводската чаршия. 
Двете събития са част от съпътстващите прояви, посветени на 108-годишнината от обявяването на Независимостта на България. Специален празничен подарък за търновци и гостите на града е и 3D мапинг спектакълът „Величието на Асеневци”. Той ще бъде излъчен на 24 септември от 21 часа на паметника на Асеневци и художествената галерия „Борис Денев”.
Празничният 22 септември ще започне в 7,30 часа със света литургия в историческия храм „Св. 40 мъченици”, която ще отслужи митрополит Григорий. Там актьори ще представят историческа възстановка на обявяването на Независимостта от княз Фердинанд и групата на нотабилите - знатните граждани, участвали в управлението на Българското Княжество. В 9 часа следва празничен водосвет на бойното знаме на НВУ „Васил Левски” и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации. По стар обичай, всички посетители в двора на “Св. 40 мъченици” ще могат да си хапнат от вкусните търновски мекици, каквито са били раздавани на войниците, както пишат летописните хроники.
По традиция честванията ще продължат с военен ритуал в 10,30 часа на крепостта „Царевец”. На пирамидата на Независимостта там ще бъдат поднесени цветя и венци на признателност. След това с празнично шествие гостите ще се отправят към площад „Майка България”.
За 15 часа е насрочено тържественото официалното откриване на най-новия туристически обект във Велико Търново - крепостта „Трапезица”. Официален гост на събитието ще бъде първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева. Оглавяваната от нея фондация дари 1,250 млн. евро за преобразяването на историческия хълм. За огромен принос и високата ангажираност на Алиева в популяризиране и опазване на културно-историческото наследство на старопрестолния град президентшата е удостоена със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”. Церемония по присъждане на отличието ще се състои в музей „Възраждане и Учредително събрание” от 16 часа. Тогава първата дама ще получи и званието „Доктор хонорис кауза” на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
Духови формации от три държави ще пристигнат във Велико Търново за десетото издание на Международния фестивал на военните оркестри. Престижният форум ще се проведе от 21 до 23 септември и е част от съпътстващите прояви, посветени на 108-годишнината от обявяването на Независимостта на България. Музикантите под пагон от състава на Трети армейски солунски корпус ще пристигнат от Гърция специално за фестивала. Участие са заявили и изпълнителите от Представителния оркестър на военноморските сили в град Констанца, Румъния. Третият духов състав от чужбина е Македонският представителен военен оркестър. В програмата ще се включат още Пловдивския оркестър на военно-въздушните сили и Фестивалният военен духов оркестър към НВУ „Васил Левски” в старата столица.
Фестивалът ще започне на 21 септември от 16,30 часа с празнично дефиле на участниците по улица „Васил Левски” в посока театъра. Там от 17 часа ще се състои официалната церемония по откриването.
Фестивалът ще продължи на 22 септември, когато от 11,30 часа представителните армейски оркестри ще участват в празнично шествие от крепостта „Царевец” към паметника „Майка България”. От 12,30 часа пред сградата на Централната поща ще започне и шоу спектакълът на музикантите. Фестивалната програма ще завърши на 23 септември с двучасов концерт. Той ще се проведе от 11 часа на площада пред крепостта „Царевец”. Там всички търновци и гости  на града ще могат да се насладят на изпълненията на армейските състави.
В празничния 22 септември старостоличани и туристите във Велико Търново ще имат богат избор от културни мероприятия, които да посетят. Крепостта “Царевец” и църквата “Св. 40 мъченици”, както и всички останали музейни обекти са безплатни. За музея на силиконовите фигури, представящ Средновековния Търновград, входът е платен. По традиция за празника Регионалният исторически музей организира безплатно екскурзоводски тур „По стъпките на българската държавност” с начален час 14, в който са включени църквите в Асенова махала и Царевец.
Две изложби ще бъдат експонирани по случай празника в изложбени зали “Рафаел Михайлов”. От 16,30 часа с прожекцията на филма за Петър Дънов - „Учителя и Търново” се открива експозицията  „Цветовете на светлината”. От 23 часа вечерта до 6 часа на следващия ден в едно уникално нощно събитие всички жители и гости на старопрестолния град ще имат възможност да разгледат от близо историческите платна на големия живописец Васил Горанов в изложбата „Поуките от историята”.
През целия ден на открити сцени ще пеят и свирят народни оркестри и великотърновски музикални формации.
Традиционно - от 18 часа на 22 септември започва „Голямото търновско хоро”.  Стотици майстори или любители на неравноделните български ритни ще могат да се хванат един до друг в хоровод. Единият край на хорото ще е пред сградата на театъра, а другият е най-малко един километър по-далече -до Паметника на обесените.
Час по-късно на площад „Цар Асен Първо” демонстрация на строеви хватки с оръжия ще изпълни Представителната част на НВУ „Васил Левски” . След тържествената заря-проверка на площада от  20,15 минути ще започне и аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов - звук и светлина”, а честванията ще завършат с празнични илюминации.

Много от културните прояви и фестивали ще бъдат съсредоточени на Самоводската чаршия
Демонстрациите на строева подготовка и хватки с оръжие са част от фестивала на военните духови оркестри
По традиция се извива голямото търновско хоро, но което се хващат стотици любители на неравноделните български ритми


С пищно дефиле, водено от представителните военни роти, преминава празникът във Велико Търново



“Въстанието на Асен и Петър” на Васил Горанов е част от нощната изложба за Независимостта във Велико Търново

Валери Симеонов: Още преди година и половина искахме отстраняване на Веселин Пенев

Валери Симеонов
Патриотичният фронт иска оставката на областния управител на София Веселин Пенев по повод скандала с т.нар. Царски конюшни, като постройката бе продадена на смешната цена от 90 лв. за квадратен метър. Финализирането на сделката е позволено от Веселин Пенев, номиниран от партията на Касим Дал, която е част от Реформаторския блок.
Патриотите бяха основната политическа сила, която още в началото на този мандат протестира срещу назначаването за областни управители на представители на Народна партия „Свобода и достойнство“ на Касим Дал.

ПФ настоява за незабавното отстраняване на Веселин Пенев и разваляне на сделката, като за пореден път обръща сериозно внимание върху кадровата политика и робуването на партийни квоти и кандидатури. Затова ПФ отказа да участва в политически сделки и да излъчва свои кадри. Времето показа, че позицията ни е била правилна, посочват Патриотите. През ноември 2014 г. поискахме оставката на Веселин Пенев – назначен необмислено и прибързано с решение на коалицията ГЕРБ и РБ, без съгласуване с Патриотичния фронт. Ние остро реагирахме срещу назначаването на представители на етническа партия и поставихме категорично искане да бъде незабавно освободен, припомня другият съпредседател на ПФ и председател на "
Национален фронт за спасение на БългарияВалери Симеонов.
Въпреки че проведохме консултации с Реформаторския блок в духа на добронамерени политически практики, вносителят на предложението Радан Кънев отказа да изтегли кандидатурата. Времето показа, че искането ни е било основателно и правилно и бихме желали да чуем официалната позиция на НПСД и основният кадровик на сегашното управление Радан Кънев - как ще оправдаят продажбата на златни имоти в център на София на безценица и как ще изтрият петното, лепнато върху РБ и косвено върху ГЕРБ, допълва Симеонов.
Патриотите припомнят, че са отправили искане към министър-председателя Бойко Борисов за отстраняване на Пенев, но той е отказал под претекст, че това е квота на РБ. Сега след като въпросната сделка излезе наяве и скандализира обществото, а от друга страна сериозно компрометира формацията управляващи и подкрепящи ги в лицето на ПФ, отново настояваме за незабавното отстраняване на областния управител на София и незабавно отмяна на сделката, допълват от НФСБ и ВМРО.
В допълнение Патриотите посочват, че партийният лидер на Веселин Пенев - Касим Дал, непрестанно парадира с присъствието си на партийни конгреси и митинги в обкръжението на Ердоган и афишира принадлежност към новия османизъм и ислямизма на днешна Анкара.

Трапезица разкрива тайните си на туристите на 22 септември

На Трапезица е монтирано и художествено осветление
След продължителна реставрация крепостта на болярите и патриарсите в старопрестолно Велико Търново чака гости, за да им разкрие тайните си. На 22 септември Трапезица ще приеме първите си туристи.
След Царевец Трапезица е била вторият по значение укрепен хълм в столицата на Второто българско царство. Смята се, че зад дебелите крепостни стени са се намирали главните църковни сгради и резиденцията на патриарха. Археолозите са открили останките на 17 църкви, като в една от тях са били съхранявани мощите на св. Иван Рилски преди да бъдат отнесени в Рилския манастир. Тази църква е една от реставрираните и консервираните, в която туристите могат да надзърнат.
На територията на Трапезица е имало и  къщи на знатни хора от търновската аристокрация. Ако сте късметлия, и сега можете да си намерите по хълма парченце сграфитокерамика от онези славни векове на мощ и възход на България от епохата на Асеневци.
Първото нещо, което се вижда, стъпвайки на Трапезица, е красивата и внушителна 400-метрова западна крепостна стена, възстановена с част от дарението на азербайджанската фондация "Гейдар Алиев", която предостави 1,250 млн. евро за преобразяването на историческия хълм в туристическа атракция. Реставрирани са още три средновековни църкви с оригинални стенописи от периода XII-XIV век. Оформена е централна калдъръмена туристическа алея с дължина около километър. Тя свързва горната станция на туристическия панорамен асансьор с Югозападната порта.
Вървейки по каменната алея, скоро се озовавате до Интерактивния експозиционен център на хълма. Той представя историята на Търновград и Второто българско царство с възможностите за виртуална разходка в миналото, които дават съвременните технологии. В модерния музей на хълма на български, английски и румънски език туристите могат да гледат видеоматериали на специални устройства. Има възможност и да си изберете теми, за които искате по-детайлна информация като църкви и манастири, история, архитектура. В 24 витрини посетителите имат възможност да разгледат находки, открити от археолозите при разкопките на крепостта през последните години - злато, керамика и монети, защото на Трапезица е била монетарницата на Асеневци. Покривът на новия център за съвременна интерпретация на културно-историческото наследство е прекрасна панорамна площадка, на която може и да се венчаете.
Тръгваме надолу по калдъръмената улица, а тя отвежда до реставрираните и социализирани църкви от двете й страни. По незнайни причини в годините на социализма разкопките на Трапезица са били спрени, най-вероятно, за да се даде приоритет на Царевец. В разкритите двадесетина църкви от валежите и неблагоприятните атмосферни условия постепенно стенописите са били измити. Все пак има надежда да се види какво е имало в църквите на знатните боляри, защото са направени копия на някои от стенописите още от времето на първите разкопки в началото на 20 век. Община Велико Търново е в преговори с Националния археологически музей да й бъдат предоставени копията или копия на копията, за да бъдат показвани на туристите на Трапезица.
На крепостта е монтирано художествено осветление. Основно ремонтирани са улицата и тротоарите в подножието й, оформен е и паркинг. По дължината на хълма са монтирана предпазни огради, които да гарантират сигурността и безопасността на посетителите. Дано един ден да бъде осигурено финансиране и днешните дървени предпазни огради да бъдат заменени с крепостни стени по подобие на Царевец, оптимисти са археолозите.
На всяка крачка - на билото на хълма или по-надолу по каменната улица, отвсякъде се разкриват приказни панорамни гледки към Царевец, Арбанаси и Велико Търново. Под големите сенчести дървета можете да приседнете и да се полюбувате на историческата приказка, в която се е превърнала Трапезица.
Два алтернативни маршрута имат туристите, за да се качат на крепостта на болярите. Единият от тях е срещу 6 лева и пешком. Маршрутът е по старите бетонови плочи през гората. Караулката на охраната през годините се превърна в билетен център и санитарен възел. Туристите поемат по стръмната пътека, извиваща се между дърветата, и стигат до върха на хълма.
Вторият вариант излиза с 10 лева по-скъпо. Това е цената за качването с най-дългия фуникуляр в България. Станцията на панорамния асансьор е в подножието на гара “Трапезица”. До изцяло ремонтираната гара, която се очаква да стане действаща железопътна спирка и интерактивен музей, е направен паркинг за автомобили. Положен е нов асфалт и е изградена подпорна стена. До автомобилния паркинг е асфалтовата алея, върху която могат да паркират и туристическите автобуси. В посетителския център за туристите са направени по четири санитарни кабинки за дамите и господата. Има и севенирно магазинче. От билетния център срещу 16 лева - 10 лв. за фуникуляра и 6 лв. за посетителската такса на крепостта, се подготвяте за връщане няколко века назад към епохата на династията на Асеневци. Още на партера има асансьор, който да качи един етаж хората с инвалидни колички. Останалите туристи се качват по стълбището. В широко фоайе си чакате реда за качване на фуникуляра.

Дървена ограда опасва част от историческия хълм и осигурява безопасност на посетителите

Децата до 7 години посещават Трапезица безплатно. С фуникуряла за учениците билетът с входната такса общо е 12 лева, а родителите с до три деца от 7 до 18 години плащат пакетен билет на стойност 26 лв. Българските пенсионери показват личната си карта и ползват подемното съоръжение и разглеждат архитектурно-музейният резерват срещу 13 лв. 5 лева е билетът за инвалиди.
Строителните и монтажните работи по най-новата релсова атракция на старата столица продължи цяла година, а завършеното съоръжение стоя неизползваемо цели два туристически сезона, защото Трапезица не беше готова да посреща гости и да им покаже тайните си. Все още има какво да се работи, защото се оказва, че по мегапроекта на Министерството на културата за фуникуляра, който излезе близо 3 милиона лева, незнайно как не е направена аварийната стълба, която да върви успоредно на съоръжението, за да обезпечи евентуални неприятни ситуации. Оказва се, че тя ще струва 150 000 лв. и парите за нея ще дойдат от приходите, които ще оставят туристите. Цената на стълбата е част от разходите, взети предвид при определянето на цената на входния билет, гласуван от Великотърновския общински съвет. Общата стойност на проекта на Министерството на културата за Трапезица по ОП "Регионално развитие" е 4,833 млн. лв. С част от парите беше монтирано художествено осветление по реставрираните археологически останки в южната част на крепостта. Целта беше да се направи връзка с Царевец и спектакъла "Звук и светлина".
С подемната машина наведнъж могат да пътуват 12 туристи. Трасето на съоръжението е с дължина 135 метра. За него са използвани три вида релси, всяка от които е дълга повече от 11 метра и тежи по 1,2 тона. Въпреки големия и променлив наклон, кабината през цялото време е в хоризонтално положение. Пътуването с асансьорното съоръжение е 3 минути.
Разчетите на Регионалния исторически музей са годишно през Трапезица да минават не по-малко от 30 240 туристи, а разходите за поддръжката на съоръженията, охрана, заплати на персонала, ток, вода, текущи ремонти са изчислени на 163 022 лв. ежегодно. 
Крепостта "Трапезица" ще приема туристи с фуникуляра шест дена в седмицата - от вторник до неделя. Архитектурно-музейният резерват на средновековните търновски боляри ще посреща посетители от 1 март до 31 октомври от 9 до 18 часа.
Най-новата туристическа атракция на Велико Търново безплатно ще приеме първите си туристи в деня на Независимостта.
С решение на Министерски съвет Община Велико Търново получи за 10 години правото да стопанисва и управлява крепостта “Трапезица”, която е изключителна държавна собственост. След това ОбС гласува тази дейност да бъде възложена на Регионалния исторически музей.

Каменната алея, по която посетителите разглеждат хълма на търновските боляри
Една от трите реставрирани църкви, които туристите могат да посетят и да видят запазени стенописи от периода XII-XIV век

Археологически артефакти, открити на хълма, и мултимедия ще представят живота на средновековно Търново в интерактивния експозиционен център
В тази църква археолозите твърдят, че са били мощите на Св. Иван Рилски преди да бъдат пренесени в Рилския манастир
Горната станция на финикуляра до западната крепостна стена. Пътуването с подемника е 3 минути. В него наведнъж могат да пътуват 12 туристи
Трапезица ще разшири диапазона на туристическото предлагане в старопрестолно Велико Търново. С нея се прави още една крачка към реализиране на идеята да старата столица бъде предложена за включване в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Това са първите обекти, които туристите виждат, стъпвайки на Трапезица