Преди 720 години: ПРОПУСНАТИЯТ ШАНС

 Спасяването на Сигизмунд по Дунав

Годината е 1396. Преди 6 г. e паднало Търновското царство. Съществува само Видинското, на което цар е Иван Страцимир. Той е сключил мир със султан Баязид І, според който се признава за негов васал и във Видин е настанен турски гарнизон на издръжката на българите, които трябва да осигуряват   храна на войниците и конете им. Това е много унизително за видинчани, но те нямат друг избор. Техните сили са малобройни, а турската войска чет няма.
В началото на септември от запад се задава значителна военна сила. Унгарският крал Сигизмунд е организирал кръстоносен поход срещу мюсулманите. В него са се включили рицари от Австрия, Италия, Франция, Германия, а по пътя се присъединяват поляци и хървати. При Видин Сигизмунд пристига с 20 хилядна войска и изпраща послание до цар Иван Страцимир да се присъедини към похода. Българският владетел знае, че това е едно рисковано начинание, но след известно колебание решава да се включи в него. Нарежда да се отворят портите на крепостта и Сигизмунд влиза във Видин. Според унгарския крал турския гарнизон трябва да бъде пленен, но по настояване на Иван Страцимир той е само прогонен. Това е първата грешка. Турските офицери и войнци не само се включват в армията на Баязид, но и донасят сведения за числеността и въоръжението на кръстоносците. Въпреки това на първо време нещата се развиват благоприятно за християните. Около 19-20 септември обединената войска на Сигизмунд и Иван Страцимир нанася солидно поражение на турците при Оряхово. Следващата цел е Никопол. По-възрастният, по-опитният и по-добре познаващ турците – Иван Страцимир съветва Сигизмунд да привлекат нови съюзници, като на първо място има предвид сърбите, а също така власи и бошняци, които също са застрашени от турската инвазия. Унгарският крал не обръща особено внимание на този съвет, защото смята, че силите му са достатъчни за да се справи с османците. Въпреки това Иван Страцимир изпраща свои хора при сръбския крал, босненския княз и влашкия войвода. За съжаление получава съгласие за съвместни действия само от влашкия войвода Мирчо. С това е пропуснат големия шанс да се създаде мощна коалиция, която да спре турците. В историята няма „ако“, но според военните специалисти в този момент една такава християнска коалиция е можела успешно да се противопостави на турците. Според замисъла на Иван Страцимир сърби, бошняци и хървати трябва да създадат втори фронт и по този начин да раздвоят турските сили. Но понеже това не се получава султан Баязид І повежда цялата си войска срещу Сигизмунд и Иван Страцимир. На 25 септември при Никопол се захваща грандиозна битка. Кръстоносците нападат, придържайки се до Дунав, а българите настъпват малко по на юг. През първия ден инициативата е на страната на християните и те бележат известни успехи. На 26 септември турците насочват всичките си сили срещу Сигизмунд и за малко да му нанесат съкрушително поражение. Тогава обаче българите предприемат атака по южния им фланг и спасяват положението. И двамата съюзнице обаче не разбират, че през нощта на 26 срещу 27 септември в помощ на Баязид е пристигнало солидно подкрепление и той вече има голямо превъзходство в жива сила. На 27 септември Баязид предприема мощно тотално настъпление и всичко би приключило още в този ден, ако тогава през Дунав не преминава отряда на влашкия войвода Мирчо и с това обърква турците, които прекратяват настъплението си. Ако в този момент турците са били нападнати и от запад историята на Балканите, а и на част от Европа, би била доста по-различна от последвалата я. Но понеже това не става на  29 септември Баязид мобилизира всичките си сили и нанася поражение   на противниците си. Сигизмунд се спасява с бягство и по Дунав успява да се добере до Буда. Баязид превзема Видин и с това се слага края на царството на Иван Страцимир. До възраждането на България и създаването на Третото царство измиват крайно мъчителни и унизителни 462 г. 4 месеца и 12 дни. За съжаление това не е турско присъствие по нашите земи, а тежко робство, което задържа развитието на нашата нация, на нейната култура и стопанство. А една успешна битка преди 720 г. - през 1396 г. е можела да ни отърве от тази злочеста участ.