Приказката на Мери Стоева – от Страхилово до милионите в Австралия

Мери Стоева със семейството на дъщеря си

Българката Мери Стоева, чиито родители са от стражишкото село Страхилово, е сред най-богатите жители на Австралия. Пътят ѝ е приказка за успеха, който идва след много труд и постоянство. Цял живот Мери и семейството ѝ се занимават със земеделие. Родена е на другия край на света – в Мелбърн, сега е в България едва за четвърти пъти, но владее езика перфектно, обича да готви български гозби, милее за родината на родителите си."
Мери Стоева със съпруга Борис Стоев на сватбата им през 1959 г
Аз съм по-българка от много българи тук"",

споделя 77-годишната дама.
Бащата на Мери – Христо Григоров Христов, тръгва да си търси късмета по широкия свят през 1928 г. Напуска родното Страхилово и се отправя за далечна Австралия. През 1936 г. при него отива и майка ѝ Дена. “Заминават, за да печелят пари, преди това дядо ми по бащина линия е ходил в Америка, където работил известно време. Оттам изпращал пари, за да купуват ниви тук, но после се върнал в България”, разказва Мери.
По думите ѝ старите българи, които са отишли в Австралия в началото на миналия век, били много трудолюбиви. Баща ми, като е дошъл, е нямало социални помощи, давали им само купони – по един на ден, за да хапнат в някоя закусвалня. Помощта му от държавата била една чиния ядене и една филийка хляб. А той имал тежка работа – чистил гори, работел на нивите с тютюн, както и в лозята”, споделя успялата българка.
Самата тя е родена 1939 г. Първо били в Мелбърн, но когато става на 3-4 години се преместват в Аделаида. В началото живеят под наем, после родителите ѝ купуват няколко декара ниви и започват да строят върху земите оранжерии, правят си и къща. Разчитали на двете си ръце, защото в ония години нямало трактори, обръщали земята с вилата, но постепенно успяват да купят камион, кола.
Отглеждат предимно домати, тя работи плътно с баща си,
когато станах на 14 години, татко ме спря от училище
и ми каза, че не му трябва даскалица, а работник в оранжерията”, спомня си Мери. Момичето строи с него оранжерии, стоварва тор, отглеждат домати, краставици, пипер, дини. Още от малка имала за отговорност и да продава част от произведената продукция. Като станели дините, баща ѝ по цяла нощ ги теглел, смятал колко пари струват и издълбавал цената на кората. На следващата сутрин карал момичето на едно кръстовище и то цял ден трябвало да продава произведената продукция.
Така било до 1959 г., когато се омъжила за Борис Стоев, с който имали прекрасен брак. Той си отишъл преди 4 години, покосен от инсулт. В началото Мери приела много трудно загубата на своя другар, но с помощта на децата и приятелите си успяла да си стъпи на краката.
Споделя, че случайно си избрала българин за съпруг, той бил комшия, дошъл да работи в имота до техния. Баща ѝ не я пускал да се среща с него, но Мери имала за съюзник майка си, която скришом отключвала вратата вечер и тя отивала да се срещне със своя любим.
Историята на Борис е не по-малко интересна. Той е родом от ямболското село Малко Шарково, което се намира само на пет километра от границата ни с Турция. На 18 години решил да избяга от България, но го заловили и го откарали в бежански лагер в Истанбул. Въпреки че било забранено да работи, той успял да си намери работа. Мери обяснява, че в началото уреждал градината на някакви турски богаташи, след това работил в цех за колбаси. После започнал сам да изработва чехли, слагал ги на рамото си и обикалял улиците, за да ги продава, доставял от тях и на два големи магазина. Четири години Борис живял в Турция, след това заминал за Австралия. Държавата го приела като работник в изграждането на най-голямата и до сега водноелектрическа централа на континента.
Женят се, раждат им се две деца – момче и момиче.
Децата ми нямат български имена, но Върнан е
кръстен на дядо си Вълчо, а дъщеря ми Денис на моята майка Дена,
пояснява с усмивка Мери Стоева.
В бизнеса младото семейство Стоеви тръгнали почти от нулата. Преместили се от Аделаида във Вирджиния, където се устроили. С времето успели да си направят 45 оранжерии. В началото произвеждали домати, после и краставици. Мери разказва, че се наложило мъжът ѝ да дойде в Европа, за да види как на стария континент съхраняват краставиците по-дълго, защото техните омеквали бързо. Тогава купил и внесъл първата машина за фолиране на краставици в Австралия. Долу-горе по същото време разширили дейността си и започнали да внасят стъкла за оранжериите от Чехия и Китай, семена и торове от Холандия.
На 77 години Мери не спира да работи. Като починал съпругът ѝ, сама подкарала тракторите – култивира, сее, коси тревата с тях. Още движи сама делата около семейния бизнес, но миналата година за първи път не засяла нивите си, защото си счупила едното коляно и шест седмици била с патерици. Заради инцидента няколко месеца не се е качвала на тракторите, но сега, преди да тръгне към България, изорала, за да засее лук и чесън. Прави планове, като се прибере, да сложи пипер. Отглеждаш ги за себе си и за половината Вирджиния, шегувал се приживе съпругът ѝ.
Все пак след загубата му Мери решила да даде под наем оранжериите, продала и бизнеса с фолирането, само сградата, в която е цехът, е все още нейна. Оставила си търговията със семената, торовете и стъклото за оранжериите. Обяснява, че в последните години населеното място, където живее, се разраснало, напълнило се с виетнамци и индийци. Те са основните купувачи на семената, които продава.
Мери Стоева има хубава къща във Вирджиния, която показва на таблета си, но голямата ѝ страст е работата в цветната градина. И в нея всичко прави сама. “Звънях на дъщеря си да я питам как са ми цветята, тя се пошегува, че без мен всичко е заминало, унищожено е. Не вярвам, знам, че, няма да я остави”, усмихва се Мери. И продължава да разказва, че без да знае, дъщеря ѝ Дорис я записала в конкурса за най-красива градина, който се организира в региона, където живеят. С гордост споделя, че без никаква подготовка успяла да спечели третото място.
За своите 77 г. Мери Стоева е идвала само четири пъти в България.
Един път през 1970 г., когато децата били малки, след това през 1991 и 1993 година.
“Дъщеря ми и съпругът ѝ решиха да обикалят Европа през 1993 година за 2-3 месеца. Казах им, че задължително трябва да минат през България. Дойдох и аз, разведох ги навсякъде, обиколихме всички роднини от Малко Шарково до Страхилово. На Денис ѝ беше много хубаво, но и я изморих здраво. Каза ми, че втори път няма да ме наеме за гид”, усмихва се Мери.
Сега България ѝ се сторила много красива. “В Австралия през лятото всичко е сухо. Не ти прави удоволствие да пътуваш, а тук е зелено, свежо, особено през планините. Аз само снимам с таблета всички тези красоти, за да им се наслаждавам, като се прибера. Много харесах “Звук и светлина”, записах го и сега си гледам всяка вечер.
Не съм родена тук, но зазвучи ли
българска музика и сърцето ми
трепва, започвам да плача”,
споделя с насълзени очи Мери Стоева.
Обяснява, че като била малка, майка ѝ много е разказвала за България.
Имаше книжки, аз още ги пазя. От тях ни четеше, на мен и сестра ми, истории от библията, приказки, а ние мечтаехме да дойдем в България.
Беше набожна жена, когато вече имахме българска църква, тя не пропускаше служба, дори правеше забележка на свещеника, че не изпълнява достатъчно добре църковните треби. Той все ми казваше, шепнейки – “Мери, майка ти пак ми направи забележка”. Българският храм бил построен, когато Мери и Борис вече били женени. Те решили да помогнат, като дарят средства, с които да бъдат направени красивите витражи на църквата.
Макар това да е четвъртото ѝ идване в България, Мери Стоева говори перфектен български. Обяснява, че причината за това е, че в дома на родителите ѝ, а после и в нейния, се говорело преди всичко на родния език. Децата ми и те го говорят, но малко “по-счупено” от мен, обяснява тя.
Мери разказва, че дъщеря ѝ Денис дълги години си гледала детето, сега по един ден идва да помага на майка си, а два дена ходела да води сметките на друга компания. “Не е завършила за счетоводител, но е наясно със сметките. Синът ми се занимава с недвижими имоти – купува и продава земи, жилища. Много е добре – има мерцедес, порше, ферари, лодки. Той иска да има всичко. Аз работя, изкарвам пари, но гледам и да спестявам, а той все купува нещо. Много от нещата дори не ги е използвал един път, но ги има”, разказва гордата майка. Пояснява, че със съпруга си са помагали много на децата си. В началото, като се оженили, им купили къщи, автомобили, а като починал съпругът ѝ, им дала по половин милиона долара от неговата застраховка.
Мери се гордее и с тримата си внука, които са на 20, 21 и 22 години, единият учи архитектура, другият икономика и право, а най-малкият спортна медицина.
Мери обича да гощава близките си с ястия от българската кухня.
“Ходим на различни ресторанти – индийски, гръцки, китайски, но като нашето няма вкусно. Зет ми е германец и много обича нашенските ястия, умира за боб, леща и зеле. Облизва си пръстите, като го изпека със свинско.
Като бяха малки внучетата, всяка неделя им правех спаначник, дори средният внук му казваше “спачник”. Сега пък приятелката му, която е австралийка, не яде нищо зелено, само за моя спаначник прави изключение”, разказва тя. На 21 юли Мери ще отпътува за Австралия, но иска всяка година през лятото да идва у нас, когато там е зима. Милее за България, защото тук всичко ѝ е скъпо…